Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) не трябва да се обединява с Агенцията по вписвания (АВ). Около това мнение се обединиха участниците в кръгла маса на тема „българската геодезия – настояще и бъдеще“. Поводът за срещата, в която взеха участие представители на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на инженерите по геодезия и на Асоциацията на геодезическите фирми, беше законопроекта за създаването на мега агенция. На практика под една шапка трябваше да бъдат АГКК, АВ, Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) и Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ). На свое заседание Комисията по регионална политика към парламента отложи създаването на въпросната мега агенция. Повечето депутати гласуваха „въздържал се“.
„При новите катаклизми, които се случват във властта, това (бел. Ред. обединяването) най-вероятно ще отпадне. Това обаче не трябва да не ни притеснява. Камарата на инженерите в геодезията излезе с решение на консултативния съвет по темата“, каза инж. Златан Златанов, председател на Камарата на инженерите по геодезия. Той допълни, че АГКК не е временен регистър. „Това може би трябва да се обясни на обществото. АГКК е агенция, която се занимава с технически дейности, а не регистър на особените залози. Не може да бъде внесена реформата от 4-5 депутати и да бъде внесен законопроект без обществено обсъждане. Това е абсолютно нарушаване на демократичното начало на нашата държава“, заключи инж. Златанов.
Инж. Валентин Йовев, трето поколение геодезист и бивш изпълнителен директор на АГКК, заяви, че подкрепя Агенцията да стане държавна. Тя обаче не трябва да се превръща в някаква малка дирекцийка. „Това даже не ми минава и през ум, че може да се случи. Не виждаме смисъла и крайния резултат от подобно обединение. Не се разбира какво се променя в подобно обединение. Агенциите ще си останат на място, а изцяло самата АВ би се натоварила административно. В АГКК общата администрация е 8-10%. Ако мислим, че с намаляването на тази администрация ще се решат проблемите, то това не е така. 400 души в цялата страна“, каза инж. Йовев.
„Политическата обстановка ескалира. Това, срещу което се борим сега, е наглостта и лъжите. Може би това ще е добре за вас (бел. ред. за АГКК, че няма да е под една шапка с АВ), защото е ясно, че този законопроект няма да тръгне. Ние бяхме тези, които бяхме първоначално и сега против промяна в статута на съдиите по вписвания“, каза по време на срещата депутатът Ива Митева от ИТН.
„По отношение на АГКК – там си признавам, че не бяхме толкова осторожни, но като че ли повече се бяхме примирили. Когато инж. Златанов дойде при нас, тогава като че ли взехме решението, че трябва да водим и тази битка. Била съм свидетел на подобни сливания и практиката е показала, че това не е дошло до нищо добро. Ако това сливане се случи ще доведе до доста проблеми“, заключи Митева.
Друг основен проблем, който беше дискутиран по време на кръглата маса е острият недостиг на кадри, най-вече на техници. Липсата на кадри е както в администрацията, така и в бизнеса.
„В администрацията има все по-малко кадри, защото в АГКК заплащането е много ниско. Текучеството е много голямо, а дефицитът е нон стоп. Обявяваме консурс, а не се явяват желаещи. На места останахме с по един или двама инженери, но работим усилено в посока набиране на кадри“, каза изпълнителният директор на Агенцията инж. Виолета Коритарова. Тя допълни, че кадрите, които се подготвят в професионалните гимназии по архитектура, строителство и геодезия потъват, като в администрацията е най-големия проблем.
„АГКК трябва да е на по-високо ниво. Финансирането не се определя само от нивото. С ограничения финансов ресурс успяхме да преобразуваме картата на възстановената собственост и последните 4 години и заедно с първостепенният ни разпоредител МРРБ да започнем ритмична инвестиционна програма да изпълняваме. Има проблем обаче в бизнеса. Почти сме на финала да започнем пилотно да изпълняваме и друга важна дейност по закона по геодезия, а именно създаването на цифрова едромащабна топографска карта. Тя ще стартира до 1-2 месеца. Ще е малък проект, но е пилотен, за да може да видим това, което създадохме преди години (бел. Ред. Знаците и наредбата за топографски карти) как работи“, уточни инж. Коритарова.