Новата програма за реновиране ще има два крайни срока за кандидатстване. Първият е до 15-и февруари 2023 г., а вторият – до 31-ви март 2023 г., като на този етап предвижда предоставяне на 100% безвъзмездна финансова помощ за обновяване на многофамилни жилищни сгради. След този срок преминаваме към режим на 80% субсидия и 20% самоучастие от страна на собствениците. Предвижда се минималният размер на заявените средства по всеки индивидуален проект за сграда или блок-секция да бъде 100 000 лв., а максималният да не надхвърля 6 500 000 лв.
,,Имаме 66 000 многофамилни сгради, които имат нужда от обновяване. До този момент сме обновили 2800 и ще обновим още 1000, като говорим за 5-6% обновени сгради от 2008 г. насам“, коментира Драгомир Цанев. ,,В момента инвестираме много средства и постигаме не много голям резултат. Няма как да се случи друго при стопроцентова безвъзмездна помощ. Ако продължаваме със 100% грант, това означава, че взимаме от много хора и даваме на малко. Означава, че тези, които се възползват, са в чудесна позиция, но означава също, че 95% от хората няма да имат достъп до никакви средства. Ако следваме настоящите правила на програмата, приоритизираме големите сгради, които са предимно в големите градове, а хората в по-малките населени места могат да останат без достъп до финансиране, както и при предишната програма, в която над 3000 заявления не получиха отговор. Затова настояваме да има разпределение на средствата за по-големи и по-малки сгради, но още по-важно е да има паралелен финансов механизъм, който по всяко време да приема кандидатури с по-малък процент държавна помощ.“ ”
„Жилищата в обновени сгради вече са много по-скъпи от тези в необновените“, сподели Иван Велков. „Ще дойде момент, в който жилища в несанирани сгради няма да имат пазарна стойност, и това е още един аргумент да търсим възможности за саниране“,
Експертите се спряха върху необходимостта от предварително обследване за енергийна ефективност и за установяване на техническите характеристики на сградата, от архитектурно заснемане и технически паспорт. Те уточниха критериите за оценка и класиране на сградите, които кандидатстват, както и кои сгради са с предимство и кои разходи се поемат по програмата.
Проф. Димитър Назърски (БАИС/УАСГ) каза повече за това защо са възникнали проблеми при предишната програма за саниране на жилищните сгради и как могат да бъдат избегнати сега:
“Преди шест години в Българска асоциация за изолации в строителството създадохме “Ръководство за енергийно ефективно обновяване на ограждащите конструкции на сгради”. В много случаи строителните фирми не използваха ръководството, което направихме, а се разчиташе единствено на опита на работниците в тези строителни фирми. Това е една от промените, които искаме да направим, а именно – общините като инвеститори трябва да проявяват по-голяма взискателност към разработените проекти от фирмите, които наемат, за да изпълнят проекта.”
По време на срещата експертите обсъдиха и какви реформи и промени са необходими, за да могат бъдещите програми да се случват по по-ефективен начин, както и че енергийната ефективност е от ключово значение за постигане на целите за въглеродна неутралност до 2050 г. Инициатори на дискусията бяха „Климатека“, Центърът за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ и групата „Да обновим България”.