След като отнякъде в текста на проекта за конституцията се появи текстът, че и “крайбрежната плажна ивица” е “изключителна държавна собственост” сред депутатите във Великото народно събрание се пусна шегата, че е най-добре плажовете да станат собственост на народните представители от крайморските избирателни райони.
Това бе през 1991 г. През 2004 г. ще трябва да решат как държавата да се намесва в права на собственост и ползване, които конституцията вече е уредила по крайно несполучлив начин. Става дума за проектозакона за черноморското крайбрежие. Той засега е само работен вариант проект, но рано или късно ще стигне до народните представители в това или следващото законодателно събрание.
И народните представители, и съставителите на законопроекта трябва да знаят няколко неща, за да могат да вземат правилно решение.
Първо, при това съдържание този проект ще защитава от конкуренция и ще създава предимства за онези, които вече са построили и експлоатират хотели и други съоръжения, отстоящи от морето на по-малко от двеста метра. Онези, които тепърва ще се опитват да развиват дейност в тази зона ще бъдат подложени на по-строги процедури. Фактически няма да може да се строи в такава близост до морето, в каквато се е стояло до момента. България е малка страна и по-бодрите депутати сами могат да съставят списък на облагодетелстваните.
Второ, предполага се, че правителството в София знае повече за това как трябва да изглежда крайбрежната зона, отколкото хората, които имат собственост или живеят край морето. Това е така и защото концесиите се отдават от центъра, и защото областните управители са в центъра на управлението на процеса, и защото средствата от концесиите могат до 70 на сто да се съсредоточат на централно равнище. И досега правителството в София се опитваше да управлява крайморието. Проблемът не е в несъвършенството на процедурите, а в това, че поначало не се зачитат правата на собствениците и общините.
Трето, както чл. 18 от конституцията, така и този проектозакон са рецидив на централното планиране. Той си поставя за цел да управлява крайбрежието чрез “балансирано развитие”, “комплексно устройство” и “рационално използване” плюс мероприятия по опазването на околната среда. Това е недостатък на много закони в България и изобщо на разбирането на правото като инструмент на държавното управление на икономиката, а не като рамка на отношенията на частни индивиди.
Четвърто, ако ще трябва със закон да се урежда тази материя, проектът ще трябва да узакони статуквото при равно третиране на всички интереси. Задачите, които си поставя проектът в този му вид, са неизпълними. Вероятно освен въвеждането на някакви общи правила на собственост и ползване на крайбрежната ивица и нейните атрибути (плаж, пейзаж, светлина и пр.), изпълването им с конкретно съдържание ще трябва да се остави на общините. Вероятно това ще изисква и концесиите да се преотстъпят на тях. Те със сигурност ще намерят начин да съчетаят интересите и осигурят запазването на правата и в бъдеще.
Пето, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съставило законопроекта, трябва да знае, че законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност изисква:
а) проблемът да бъде ясно описан,
б) законодателните решения да отчитат и алтернативни варианти и разходите за съобразяване със и прилагане на закона. Такива проучвания не е известно да са правени.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.