Австралийският гражданин Джок Полфрийман най-накрая излиза на свобода. Заслугата за това е на тричленен съдебен състав от Апелативен съд - София, начело със съдия Калин Калпакчиев - председател на Съюза на съдиите в България (ССБ). В съдебния състав влиза и Весислава Иванова - бивш член на ръководството на ССБ, разкрива „Правен свят“.
За решението на съда се разбра от медии, които от години дават трибуна на политическите декларации на съдийската организация, както и обслужват имиджа на съдии като Калпакчиев и Иванова. Полфрийман вероятно вече е много радостен, защото след множество усилия да попадне на съдебен състав, за когото европейските ценности и хуманизирането на наказателния процес трябва да са водещи, той все пак успя.
Реално - благодарение на решението на съдиите - Полфрийман "спестява" 6 години, 6 месеца и 25 дни "лишаване от свобода". Той не подлежи и на пробация, защото е чужд гражданин, а самото решение на състава, начело с Калпакчиев, е окончателно и не подлежи на протест.
На сайта на Апелативен съд - София има кратко съобщение, от което се разбира, че "апелативните магистрати намират жалбата за основателна и Полфрийман може да излезе на свобода".
"В случая са налице законовите основания за предсрочно условно освобождаване. Мотивите на съдебния състав ще бъдат публикувани на сайта на съда", гласи лаконичната информация на ръководената от съдия Даниела Дончева съдебна инстанция.
За момента не е ясно и защо Апелативен съд - София не е информирал предварително обществеността и медиите, че предстои разглеждането на искане за условно предсрочно освобождаване от Полфрийман.
Освен, ако това не е било изричното искане на осъдения, което изглежда е било възприето от конкретния съдебен състав, начело с Калпакчиев.
Съдебното решение по никакъв начин не буди изненада сред запознатите с работата на отделни софийски магистрати, заемащи ръководни позиции в обвързаната с политико-икономически и олигархични интереси организация - ССБ.
За освобождаването или преместването на Полфрийман, който е осъден на 20-години затвор за убийството на студента Андрей Монов на 28 декември 2007 г. в центъра на София, се работи активно вече над десет години. При това по всевъзможни начини, някои публични, но и други, които никога не са ставали достояние на широката общественост.
Факт е, че двама български главни прокурори - първо Борис Велчев, а по-късно и Сотир Цацаров, не се поддадоха на външния натиск и отказаха трансферирането на убиеца от България в Австралия.
Убиецът дори попадна преди години в класацията "Човек на годината" на БХК, но заради острото обществено недоволство номинацията му бе оттеглена. Важна подробност е, че носител на наградата "Човек на годината" е била колегата на Калпакчиев и Иванова - известната с политическите си пристрастия съдийка Мирослава Тодорова, която е и бивш председател на ССБ.
Двете организации - БХК и ССБ, освен, че често изразяват общи становища, имат и общо финансиране - част от парите им идват от Фондация "Америка за България", както и от проекти по т.нар. Норвежки финансов механизъм, за чието разпределение отговаря българското подразделение на "Отворено общество" на Джордж Сорос.
Факт е още, че решението на Апелативния съд е взето без това да е известно на медии, извън кръга от обслужващите ССБ и организации като БХК. И това далеч не е случайно, защото още преди три месеца, когато Полфрийман за пореден път потърси условното предсрочно освобождаване от Софийския градски съд, осъденият, а по-късно и председателят на БХК Красимир Кънев, изразиха недоволство от факта, че медиите бяха предварително информирани за това искане.
Решението на съдебния състав, освен, че ще бъде посрещнато с остро недоволство от близките на убитото момче, сред които и бащата Христо Монов (известен психолог и бивш депутат от левицата), буди недоумение и заради обстоятелствата, че от години Джок Полфрийман буквално се гаври със затворническата администрация.
Австралиецът многократно организираше бунтове на лишени от свобода, повечето от които с тежки осъдителни присъди за убийства, засипваше с жалби ръководството на Министерството на правосъдието, както и Съда за правата на човека в Страсбург. Активни защитници на Полфрийман се оказаха и адвокати, които са сред водещите лобисти за легализиране на наркотиците у нас.
Бившият правосъден министър Христо Иванов, чиято биография е свързана с либералните неправителствени организации, също направи опит за легитимирането на Полфрийман. Докато ръководеше правосъдното министерство, Иванов бе допуснал затворническо сдружение, основано от Полфрийман и адвокатите му, да участва в дискусии по облекчаване на условията на лишените от свобода у нас.
В подкрепа на Полфрийман бяха ангажирани и множество австралийски медии и известни личности. Натиск за освобождаването на убиеца или поне за трансферирането му в родината, където щял да изтърпи остатъка от наказанието, са оказвали и различни дипломатически представители от Европейския съюз и Съединените щати.
За последните по-малко от три месеца - това е второто скандално решение на съдебен състав, който се ръководи от председателя на ССБ - Калин Калпакчиев.
Първото бе за връщането на делото за убийството на 6-годишния Никита, чието тяло бе открито в куфар край Панчарево. Калпакчиев върна делото, защото не бе харесал решението на съдия Атанас Атанасов от СГС, който освен, че не членува в ССБ, бе осъдил Герман Костин на най-тежкото наказание у нас - доживотен затвор без право на замяна.