Италианският бас Феручо Фурлането е един от най-търсените в световен мащаб оперни певци, предимно като изпълнител на Вердиев и Моцартов репертоар, но и за някои партии от руската и френската класика като Борис Годунов или Дон Кихот. Той е работил с прочути диригенти като Херберт фон Караян, сър Джордж Шолти, Ленард Бърнстейн, Лорин Маазел, Клаудио Абадо, Даниел Баренбойм, Рикардо Мути... Гастролира в най-големите оперни театри в света – Ла Скала, Ковънт Гардън, Метрополитън и десетки други, а в Мариинския театър в Санкт Петербург става първият италиански бас, изпълнявал ролята на Борис Годунов в едноименната опера на Мусоргски.
Преди всичко обаче маестро Феручо Фурлането е определян като „Филип Втори номер едно в света в момента“ - персонажа от операта „Дон Карлос“ на Верди, с който в събота вечер той ще открие новия сезон в Софийската опера и балет. Любопитно е, че в тази творба той навремето е бил и в ролята на Великия инквизитор под палката на Джеймс Левин и в компанията на Николай Гяуров, Мирела Френи, Пласидо Доминго. По-късно, вече като крал Филип Втори при Караян, Фурлането си партнира на сцената с Хосе Карерас, Пиеро Капучили, Мати Салминен.
Освен мощен, богато нюансиран глас и сериозен репертоар, 65-годишният италиански виртуоз притежава неизчерпаема страст към голфа и невероятна духовитост. Преди генералната репетиция за „Дон Карлос“ снощи той разказа за Факти.бг с подобаващо чувство за хумор, че едва ли биха го поканили в продукция, която сродява операта с рок или поп музиката, тъй като басите звучат прекалено сериозно, „като за погребение“. Най-фриволното отклонение, което си е позволявал в кариерата, е участието в мюзикъл в САЩ. Също така Фурлането не би свикал под знамената свои известни колеги по подобие на „Тримата тенори“, защото репертоарът за басови гласове не е толкова атрактивен и богат. Той обаче не завижда на тенорите за повечето шоу-възможности и обожава Лучано Павароти.
Ето част от нещата, които маестро Феручо Фурлането сподели пред български журналисти.
"За мен е огромно удоволствие, че съм гост на вашата опера в чест на 100-годишнината от рождението на маестро Борис Христов. Съвсем в началото на моята кариера имах възможността да се срещна с него в Торино. Беше едва втората опера, в която изобщо участвах, а този господин с изключителна световна слава беше любезен, доброжелателен и преизпълнен с внимание към едно младо момче на 20... През целия си професионален път запазих това възхищение към него, защото това беше пътят, който и аз исках да следвам – той винаги е бил пример за мен с блестящата си вокална техника и интерпретаторска мощ. Така че когато ме поканиха в София за този „Дон Карлос“ в негова памет, казах веднага „да“ с голяма радост".
Ролята на Филип Втори е била изпълнявана от много прочути български баси: Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев. Как се чувствате като продължител на тази сакрална традиция точно на българска сцена?
За мен това е огромна привилегия. Както казах, имах късмета да се познавам и да работя с маестро Христов. Няколко години по-късно, вече в Метрополитън опера, пях с Гяуров. Прекрасен певец и личност, винаги сме били приятели. За съжаление, не съм се срещал с маестро Гюзелев на сцената, но знам за всички хубави роли, които е направил, и имам огромно уважение към него. Да съм тук в „Дон Карлос“, в родината на тези изключителни мои предшественици, е абсолютна привилегия. Това обогатява моята кариера. Много съм щастлив, че съм тук точно с тази роля, която в последните години стана моят „подпис“ в орбитата на тези големи имена, които ме предшестват.
Познавате ли съвременните български оперни изпълнители и смятате ли, че те заемат достойно място на световната оперна сцена, както сънародниците им навремето?
Имах честта да познавам голямата Гена Димитрова. Запознах се и с братя Анастасови (басът Орлин и баритонът Венцеслав – б.а.). Със сопраното Красимира Стоянова пяхме заедно през пролетта в САЩ и много пъти - във Виенската опера. Не казвам, че е невероятно, но е много привлекателно, когато една относително малка нация като българската е дала толкова много добри певци във всеки регистър.
Разкажете нещо повече за началото на кариерата си, за първата среща с Борис Христов, какво научихте от него?
Когато срещнах маестро Христов, бях момченце и го гледах с боязън и тотален респект. Макар да бях твърде млад, веднага оцених начина, по който той съчетаваше двете качества - велик глас и голям актьор. Това ме очарова от самото начало и повлия на избора ми да вървя по този коловоз - на певеца актьор. Няколко години след това имах първата възможност да пея Филип Втори в Германия под режисура на Джанкарло дел Монако, син на Марио дел Монако. По пътя за там спрях в Залцбург за прослушване при Херберт фон Караян. След като чаках 8-9 часа, в края на този дълъг ден той поиска да ме чуе в арията на Филип Втори. Този септември на 1980 година беше началото на моя дълъг път като Филип Втори и първи досег с великия маестро Караян, с когото работих в „Дон Карлос“ - продукция, която промени живота ми за 12 часа. Ден преди това бях само обещаващ млад певец, а на следващия ден бях избран от Караян и вече бях в друга категория...
Кои са другите съдбовни срещи в професионалния ви път?
За щастие, те бяха много. Имах късмета да „пристигна навреме“ за последните велики диригенти – Караян, Шолти. А в полето на режисурата моето желание да бъда и певец, и артист, беше подпомогнато от личности като Франко Дзефирели, Джорджо Стрелер, Пиеро Фаджони, Патрис Шеро... Това е изключителна школа на огромни професионалисти в този специфичен жанр, а не както днес се случва често в театъра, в киното, на Бродуей - специалистите да попаднат в ръцете на любители...