Една от най-трогателната и интригуваща история във филма за дядо Добри-''Тихия Ангел'' е тази на американската писателка Джан Бийзли. Тя е автор на книгата ''Изкуплението на царя'', посветена на българския царски род. През 2005 година книгата печели наградата ''Christy'' в категория най-добър исторически роман. Впечатляващ е факта, че един от главните герои в сюжета на книгата е самият Дядо Добри, но освен герой, той всъщност е и нейн дългогодишен приятел. Искрата на приятелството между Джан и Дядо Добри пламва през 25 май 1996 година. В същия този ден и на същото това място, на което тълпа от стотици хиляди хора се е събрала пред Катедралния храм ,,Св. Александър Невски“, за посрещането на Негово Величество Цар Симеон в България. Джан Бийзли е може би една от малкото, които истински се е докоснала до душата на Живия Светец от Байлово, вероятно защото, тя самата притежава редица от неговите добродетели, а и също като него е отдала живота си на кауза и вяра. Госпожа Бийзли е една от основателите на международната организацията „Всички Божии деца Интернешънъл“ в подкрепа на изоставени деца и сираци. Ето какво сподели тя в интервю, специално за читателите на Fakti.bg.
Кога за първи път посетихте България и каква беше причината за това?
Първото ми пътуване до България беше през февруари 1992 г. Дойдохме, за да посетим осиновената ни дъщеря, която е помощник в нашата организация. Тя се премести да живее в София през месец октомври 1991 г., за да изпълнява мисията си-да помага на български деца лишени от родителска грижа и сираци. Година по-рано заедно с нея бяхме съосновали организация за международни осиновявания, грижа за сираци и подкрепа, наречена „Всички Божии деца Интернешънъл“, това се случи веднага, след като осиновихме дете от Румъния.
Бях тук, за да помогна на дъщеря ми и на българския ни представител д-р Божин Пандуров с доставянето на медикаменти в помощ на български домове за деца лишени от родителски грижи, а също така, да намерим подходящи любвеобилни семейства за изоставените деца.
За първи път вие срещате дядо Добри през 1996 на събитието по посрещането на Цар Симеон в България. Какво беше първото ви впечатление за дядо Добри и какви чувства и емоции породи той у вас?
Този момент ще ми остане завинаги като скъпоценен спомен, загърнат дълбоко в сърцето. Среща, която никога не бих забравила. Когато за първи път видях Добри пред катедралата „Св. Александър Невски“, той беше измежду хиляди хора. Времето спря за мен. Веднага разбрах, че той е специална личност, човек, който беше в тълпата и в същото време отделен от нея. Носеше забележителни ръчно издялани дарове, както и съвсем обикновен букет от рози, видимо набрани от градината му. Беше облечен в традиционни овчарски одежди, ходеше внимателно, с много целенасочена и царствена грация. Краката му бяха покрити с меки, щателно увити и внимателно завързани парчета кожа. Очевидно беше на мисия – да види завръщането на Царя към земята, която обича. Гледах смиреното му лице, лице на овчар и същевременно можех да се взирам в сърцето му. Чувствах, че той живее в този свят, но не беше част от него. Помолих д-р Пандуров да попита Добри за разрешение да му направя снимка. Съгласи се, погледна ме и имах чувството че разглеждаше сърцето ми. Позира за няколко снимки и за една с мен. След това каза няколко думи на български на д-р Пандуров и след миг вече беше изчезнал в тълпата. Когато попитах доктора какво му е казал, той отвърна: „Скъпа моя, това е много скъп момент за теб, в който ти беше благословена от този свят човек. Каза ми, че е позволил да го снимаш, защото е знаел, че имаш връзка с Бог.“ Очите ми се напълниха със сълзи, докато търсехме място, където да посрещнем Цар Симеон. Обещах на себе си да намеря този човек при следващото ми посещение в България. Знаех, че в този ден Господ беше докоснал сърцето ми чрез него. Едно писание изникна в съзнанието ми докато очаквахме Царя: „Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.“, Евреи 13:2. В този ден ангелът, който аз приех, беше Добри.
В съавторство написахме книга, наречена „Изкуплението на царя“. Вдъхновението за написването на тази книга завладя сърцето ми в деня, когато видях завръщането на Цар Симеон в България и срещнах Добри. С откритието, че Добри е бил личен телохранител на Цар Борис III и охранител на Двореца Врана всичко си дойде на мястото. Исках да разкажа за това как Цар Борис III, БПЦ и българите са работили заедно за спасяването на хиляди български евреи от лагерите на смъртта. През годините Д-р Божин Пандуров ми беше споделил толкова много информация за историята на България, а толкова малко беше написано за нея. Започнах да пиша мислите си и накрая представих труда си пред издател, който прие предложението ми, но постави условието, историята да бъде написана като християнски исторически роман. Издателят мислеше, че написана по този начин, тя би била четена от широката американска аудитория. Беше ясно посочено, че книгата се основава на истинска история. Дадоха ми съавтор, тъй като първата ми книга „Силата на милостта“ е биографична. Книгата беше написана, за да разкаже историята на царското семейство и какво се е случило по време на Втората световна война в България. Аз лично направих всичките проучвания и имах честта да интервюирам лично много българи, все още живи, пазещи спомени от личните си преживявания в тези времена. Историята се разказва от името на Добри, в ролята му на телохранител на Цар Борис III. Единственият герой, който беше добавен, беше еврейско момиче, в което той се влюбва – слугиня на Царица Йоана. Историята за евреите е разказана чрез нейния живот. Книгата спечели наградата ''Christy'' и беше издадена като най-добър исторически роман. Би било прекрасно да я издадем и в България. Ще бъде една сбъдната мечта!
Променили се нещо в живота ви, след запознанството ви с дядо Добри и какво успяхте да научите от него?
Приятелството ми с Добри беше животопроменящо. Би отнело още една книга, за да споделя колко дълбоко бе докоснато сърцето ми и на колко много ме научи Бог чрез неговия живот. Намерих последното писмо, което му изпратих по приятел преди няколко години. Мисля че това писмо дава поглед на любовта и благодатта, с която той изпълни живота ми и на това, колко много обичам Тихия ангел.
Добри ме научи как да слушам гласа на Бог и да чувам сърцето му...
Това е писмото:
До моя скъп приятел Добри,
Имам толкова много неща за споделяне, и съжалявам че ги изписвам към теб на хартия и с мастило. Надявам се скоро да дойда при теб и да говорим лице в лице, радвайки се заедно на всички благословии, с които нашият създател ни е дарил.
Моля се нашият Бог да докосне сърцето ти със Своята дълбока и чудна любов, и да те пази здрав и силен. Моля нашият Господ да бди над теб, като моите молитви за грижа да проправят своя път от моя дом и сърце към твоя. Добри, ти си продължение на Божиите ръце. Нашият небесен Отец те е призовал да живееш живота си в свята жертвоготовност, с която ти така смирено му отвръщаш без колебание. Твоят живот е красив дар, угоден на Бог. Ти продължаваш да бъдеш верен пример как нашия Господ обича, живее и прощава.
През годините, всеки път когато се срещнем, аз те намирам твърдо стоящ всеки ден, свидетелстващ Божията благодат. Благодарение на твоя пример, аз израснах по-силна в благодатта и познанието на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.
Ти живееш по Неговото свято слово, носещо любовта на Господ на всички, които го слушат. Винаги с радост за истината, устоявайки на всички неща, вярвайки на всичко, надявайки се на всичко, и издържайки на всичко защото ти познаваш нашия Спасител. Сърцето ти е дало дом на вярата ти, вярата в Него, и любовта на Господ, комуто ти служиш. Нека сам нашият Господ Иисус Христос и нашият Бог и Отец, който ни възлюби и ни даде вечна утеха и добра надежда чрез благодатта си, да крепи сърцето ти във всяко добро дело, което правиш, и във всяка добра дума, която казваш.
По моя приятел Шантел ти изпращам моята любов и най-дълбока грижа, молейки се нашият Господ да ни позволи да се срещнем отново. Нека Бог продължи да ти дава мир при всички обстоятелства, и нека благодатта на нашия Господ бъде с теб всеки ден.
С благословии от твоя приятел във вярата,
Джан
Имате организация, която помага на деца лишени от родителска грижа в България. Давате им възможности за нови домове в Америка. Разкажи ни повече за това.
„Всички Божии деца Интернешънъл“ работи в помощ на български деца откакто нашата осиновена дъщеря намери своя дом през 1991. През последните 25 години сме събрали повече от 650 деца с техните постоянни семейства. Продължаваме да помагаме на много домове за деца, с които работим, когато е нужно. Имахме честта да помогнем във Варна, когато имаше пожар преди няколко години. Там имаха нужда от нов бойлер, също така помогнахме на дома за деца „Мария Луиза“ в Бузовград, когато имаха нужда от нов покрив. Продължаваме да събираме изоставени деца с техните нови семейства. От всички осиновявания, които към момента правим в България, над 90% от тях са на деца със специални потребности. Имахме благословията да помогнем на 134 сираци, които растяха извън техните домове, да получат професионално обучение. Също така с радост сме ставали свидетели на това, колко много от нашите вече пораснали осиновени деца се връщат в България, за да помагат на децата в домовете, в които самите те преди са живели. Семействата от нашата организация оценяват изключително родните страни на техните деца. Много от тях пътуват заедно до България, за да не се прекъсва връзката на децата им с местата където са родени.
Цялата история на Джан Бийзли ще имаме удоволствието и възможността да проследим скоро в дългоочаквания филм за дядо Добри- ''Тихия Ангел''.