Александър Секулов обича да „посява” новите си книги на литературния ни пазар в началото на годината и с радост да наблюдава през останалото време какво ще „поникне” от тях. Това се случва и с най-новия му роман „Господ слиза в Атина” и подобно на предишния „Островът” – в средата на зимния студ, думите му ни отвеждат в разгара на горещото гръцко лято на 2011, в буквален и преносен смисъл, съобщава БНР.
Книгата е силно повлияна от обществената динамика в Гърция, от събитията, които се случват там през последните години и представлява опита ми да мисля върху въпроса как личните ни съдби се пресичат с големи обществени събития?. Голямата въпросителна за самия мен беше – мога ли да описвам съвременна действителност по начин, по който след десет години присъствието на тази действителност да не прави книгата по-слаба? Това е много сложно – да описваш събития, които още не са завършили и да се надяваш, че след години те ще са се превърнали в метафора. Но категорично подчертавам, че книгата не е репортаж за Гърция, не е документалистика, казва Секулов.
Въпреки това уточнение, трябва да сте наясно, че докато четете „Господ слиза в Атина”, ще се разходите из реални атински улици, места и заведения, ще усетите „свободния” солен гръцки бриз и почти сигурно ще ви се допие калвадос. Няма как да е иначе – писателят прекарва от години летата със семейството си в Гърция и в детайли знае за какво пише. Специално заради романа Александър Секулов посещава южната ни съседка в края на юли месец 2011 година, по време на големите протести в страната, за да попие впечатленията, които придават достоверност на разказаната история.
Прекарах няколко нощи в палатковия лагер на протестиращите, в което нямаше нищо драматично, освен изпитите бири. Запознах се с много интересни хора, включително и с пътуващи революционери. Фактът, че свободно говоря гръцки, ми даде изключително прикритие и шанс да ме приемат за един от тях – разказва писателят. В края на романа прави силно впечатление интервюто, което един от главните герои прави с водача на гръцките анархисти. Секулов обяснява, че е искал в някакъв момент да „зазими” историята в ясна конкретика и интервюто било идеалният начин.
Гърците имат изключително сериозно структурирано анархистко движение и идеология, която е много модерна и те провокира да се замислиш върху нея. Интервюто в книгата представя чистата реална философия на това движение. В него има документални елементи, защото макар да е преработвано, неговата основа е реално съществуващ разговор с водача на анархисткото движение в Гърция, което открих в пресата преди време – обяснява писателят. Въпреки този факт той уточнява, че реални прототипи на героите в книгата няма. Дори на Господ като образ, на когото е отредена роля на човек, защото, както пише авторът, „човешкото в Господ е твърде много”.
Благодарение на комуникациите хората са се съсредоточили изключително много върху линейните връзки и започват да забравят вертикалните си отношения – с Бог, дух, съзнание, материя, отношение към живота и към смъртта. Господ го изпращаме много нависоко и надалеч, сякаш се освобождаваме от него, за да не ни пречи да си вършим обичайните свинщини. А какво би станало, ако Господ е до теб, не над теб? Можеш ли да си говориш с него като с приятел? Би ли имал Господ за приятел, а не върховна санкция? – пита Александър Секулов.
Характерно за персонажите в „Господ слиза в Атина” е отместването, по думите на самия писател. Всички герои в тази книга се опитват да отместят живота си встрани, опитват се да се отместят от съществуващото си битие, но не знам доколко успяват, обяснява Секулов и признава, че за него най-важно е образите да са плътни и да говорят на читателя, нещо което очевидно се е получило добре в тази игра с глаголи, защото авторът вече замисля нейното продължение.
„Господ слиза в Атина” не е книга за конкретни образи, за национални характеристики или особености. Не е просто книга за приятелството, за любовта – физическа и интелектуална, между мъж и жена, между човек и Господ. Това е роман за въпросите, които сами ще откриете между редовете, ако му позволите да ви разчопли. Книга, в която няма добри и лоши герои, правилни и грешни решения, до последно остава питането – кое е грях и кое изкупление. Пък и след това – точно както е в живота. Единственото, което става ясно, е че Господ разбира от глаголи и обича да си играе с тях и този Господ може да е всеки един от нас.