Стефан каза да не го жалим. Самият Стефан каза - не тъжете, преживял съм живота си максимално. Както Петър Дънов беше посочен от цял свят, така и Стефан беше посочен да бъде обичан, обожаван. Това сподели в интервю пред БНТ актрисата Татяна Лолова.
Тя не иска да мисли за него с тъга и затова предпочита да си спомня само хубавите им моменти заедно.
"Той беше много красив, много талантлив, много жизнелюбив, раздаващ се, много обичащ хората, работата си и той ще е вечно с тези, които са на тази земя", описва го Татяна Лолова.
"Има една случка в Италия, група артисти пътуват и на тръгване Стефан е с тях и закъснява за самолета. Седи Константин Коцев и вика - това момченце никога няма да стане актьор, щом по този начин действа. Той наистина не стана актьор, той стана обединител на всички хора. Помня го като 12-годишен дългокрак щурчо, който игра в детски филм. А след това го помня в НС и се оказа доайен. Има един много хубав празник във Варна. Любовта е лудост. По едно време бяхме в хотел, в който спяха актьорите. Сутрин се усещаше един мирис приятен на банички, кифли и пристига от вратата Стефан, красив, млад и носи в бял плик храна за всички нас. Никога не се е дул какъвто и пост да е заемал. Той е едно страхотно очарование. Не мога да кажа, че съм била влюбена в него, защото има разлика в годините ни, ама все едно. Освен всички качества, той беше избран, посочен да бъде притегателна сила. Ален Делон е прекрасен за Франция, но Стефан е световно прекрасен. На мен ми се случи нещо много страшно миналата година в края. Вторият ми мъж имаше много качества. Сега синът ми върви след мен и казва - не желая хората да ти гледат тъжната физиономия, а усмивката. Затова не трябва с тъга", споделя още актрисата.
Днес тя бе сред стотиците опечалени от загубата на големия български актьор, които дойдоха да му кажат последно "Сбогом" в сградата на Народен театър "Иван Вазов", където в 11:00 ч. започна поклонението пред тленните му останки.
Желаещите да се простят с Ламбо са толкова много, че се очаква поклонението да продължи през целия ден, или поне до късния следобед, за да могат всички, които го обичаха, да му отдадат своята последна почит.