Повод да задам въпроса са жалките коментари в статиите за древността на българите, публикувани напоследък във "Факти". Една част от тях са на дежурни оплаквачи, които срещу заплащане оплюват всичко в сайта. Друга част са професионали, но национални конформисти, които приемат историческите догми, настанени в световната и българската историография и лингвистика, като вкаменелост. Може да са титуловани като от професори до асистенти и степендианти, за които историята се пише с преписване от десетки други предходни професори и изследователи, с посочването им под черта и с коментари на сравнителния материал, които не ни носят никакво ново познание, а на практика съставляват ново предъвкване на темата.
Това тук е популярна статия по човекознание, в която с нюанси на полемичен език се стремя да дам максимално достъпна за общата маса от народа информация, било като фактология, било като достоверна хипотеза. По въпросите на ономастиката, на топонимиката в земите на древните траки, гърци, римляни и изобщо европейци, азиатци, северо-африканци, има малко научна литература и тя е толкова строго професионална, че е трудно човек да застопори вниманието си по нея.
"Класическите" лингвисти представят свои хихотези, понякога с такива странни обяснения и сравнения от най-редки и далечни езици, чиито носители са били малки локални племена и народи, географски затворени в далечни локации, че това освен да се приеме като трудно за четене, то няма как в исторически план, без миграции на тези племена и народи, появата на думите и имената по технологията на "майчиния език" да се е случила в действителност.
Имайки поглед върху трудовете на проф. Иван Дуриданов - "Езикът на траките", 1976 г., проф. Георги Михайлов - "Траките", 1972 г., върху лекциите на проф. Кирил Влахов по тракийски език, върху повечето книги на проф. Александър Фол, който се занимава с културното наследство на гърците и траките, изучаването на Орфей, обредността на орфизма, орфическите химни с техния код, чийто език не е "записан на магнетофон", отчитам че в тях няма споменаване с обяснения и анализ на ономастиката, като етноними и астюними, на топонимиката. С известни изключения, тя изобщо не е изучавана и разисквана достоверно, дори като хипотези.
Моето уважение към българските научни работници, историци и изследователи, към техните задълбочени проучвания. Нека не приемат писанията тук като атака по тяхното капсулирано общество от самодостатъчна експертност и любим елитарен кръг от сподвижници. Въпросът е, защо работят само в тази историческа окръжност на класическата древност?! Тяхната образованост, при някои опираща се и на родовата научна линия, е впечатляваща и неоспорима. Цял живот се занимават с това, затова им е плащано. И тук ще се отклоня за нещо много интересно:
В предаване отпреди около 2-3 години в благоевградско телевизионно студио с участието на проф. Валерия Фол, дългогодишен ръководител на Центъра по тракология и изследователя стоматолог д-р Анатолий Кънев, се засегна темата, изследвана от нейния съпруг проф. Ал. Фол в книгата "Химни за Орфей" с 87 химна, книга за Орфей и орфизма, в рамките на средиземноморските вярвания с египетско влияние, съгласно установената засега историческа теза. Преповтарям казаното от проф. Валерия Фол.
Обяснявайки орфизма, като аристократическо учение и обредност, като царска идеология и всеобщо вярване в древните територии на Тракия, Македония, Гърция, ни се обяснява историята на това проучване, проведено от съпруга ѝ. В епохата на ранния ренесанс културоведите са запазили в съзнанието си ореола на тракийските магове Орфей, Залмоксис, на воина Спартак. Джовани Бокачо в съчинението си "Генеалогия де орон джентилиум", писана 1363-1373 г., се обръща към аргонавта Орфей, пътуващ към Колхида.
В ренесансова Европа Орфей е запазил ореола си на символ на мъдрец на света, певец, маг и лечител. В очертаващото се падане на Константинопол под властта на османските узийци, в 1423 г. Джовани Пичионерио спасява над 260 ръкописа на книги, между които са и орфическите химни и ги пренася във Венеция. Валерия Фол подчертава участието на една известна италианска фамилия - Медичите, които българите познават от филмов сериал. Без Медичите е нямало да има Ренесанс.
Основателят на фамилията Медичи, Козимо Медичи, знаейки как се прави държава, анализирайки няколко световни кризи, като появата на варварите 2-3 век, появата на мюсюлманите и опасността за завземане на Византион през 15 век., основал държавата си през 17 век. Козимо Медичи много се интересува от антична история, купува част от сбирката и я дава на Марсилио Фичино, изключителен познавач на гръцки и латински езици за да преведе орфическите химни (предполагаемо от старогръцки на латински/италиански), финансира Фичино да публикува химните и така ги спасява. Козимо Медичи тълкува, че държава не можело да се направи с молитвена броеница в ръка, а с образование, наука и култура като поведение.
До 19 в. има 16 публикации на химните от преписите. През ВСВ един човек, Квант, изследва химните с различни разночетения, но ги издава чак през 1955 г. По това издание работи Ал. Фол, сравнявайки данните със старогръцкия литературен орфизъм. Кое е новото? - Фол изследва обредност която не е известна, най-древното ядро и редакции на устното слово на орфическите химни, нелитературната култура.
Дори Георги Арнаудов, като чел химните, чувал музика и той написва музика върху химните. Древните химни не се знае как са звучали, но това е хипотеза. Химните през вековете са вдъхновявали много музиканти.
Много красиво звучат думите на проф. Ал. Фол, цитирани от д-р Кънев: Фол казваше, че за да полетиш, не е необходимо да подскочиш, а да стъпиш на раменете на своя предшественик.
Не зная кой на чии рамене би трябвало да стъпи, но на база проследеното интервю, тук ми се ще да въведа своята теза. - Как с новите данни от българската древност изглеждат и се променят нещата?
Египетското влияние върху средиземноморските вярвания, изследвани от проф. Ал. Фол, всъщност са дошли от Египет само географски, но не са египетски в етнически смисъл, а са продукт на епигоните на българите-хиксоси. Те са унаследили учението за Монотеизма, въведено в 20 в. пр.н.е. от Авар-Кам, първожрец и вожд на българите-авари, бъдещите хиксоси - владетели на Египет.
Кои са т.н. "варвари" от 2-3 век, изречени от проф. Валерия Фол и от всички историци до днес? - Ами моля ви се, това са древните българи и техните производни народи и племена. Самият термин "варварос", идва от старогръцката дума "барбарос", значеща "чужденец". Но етимологията на старогръцкото "барбарос" идва от историческия развой на гръцките племена в древна Елада, когато много от тях, като пеласги, ахейци и дорийци, са произлезли от своите прадеди - древните българи, завоеватели-мигранти от северни територии, от Борея. Звученето на думата за чужденец като "барбарос" се получава от северно-африканския вариант на "българин" - "берберос", или "мермерос".
Защо северно-африкански? - Ами преди падането от властта в Египат на династията на българите-авари-хиксоси през 1580 г. пр.н.е., до тогава за около 150 години и след това за още 500 години, са имали миграции във всички географски посоки на Средиземноморието. Т.н. ДНК хаплотипове R1a и R1b със своите хомо-носители са присъствали и пътували из тези географски ширини, а вторият е обиколил Средиземно море през следващите 500 години от изток на запад, през Картаген ("Старият град" на трьок-български), през наричаните днес Гибралтар и Испания, Баския, оттам на север до Великобритания, и на запад до Франция, Италия и Балканите.
Така във вековете, когато се е формирал старогръцкия език и героичен епос на Хезиод и Омир, в края на второто и началото на първото хилядолетие пр.н.е., са били известни народите, които отвсякъде са заобикаляли, и дори завладели тогавашната континентална Гърция.
Тези народи са били все от българската нация, "българи-агилци", "билишци-пеласги" и т.н. Само че по някаква причина е навлязло северно-африканското звучене на етнонима българи - "берберос" (от него идва етнонима бербери и това са арабите-българи, които са се научили да отглеждат български коне) и "мермерос" вариант в северно-африканските говори.
В старогръцки, след фонетична промяна той се озвучава като "барбарос", т.е. понятието за чужденец се получава от етнонима българи по този механизъм, че всички заобикалящи народи на древните елини, са българи. А "мермерос" го засичаме в Илиадата чрез главния герой Ахил, цар на мирмидонците (т.е. цар на мермерите). Не случайно Йоан Цецас през 12 век пише, че Ахил, синът на Пелей и Тетида, води войска от хуни-българи и мирмидонци:
Значи и някои от късно-средновековните ромейски и византийски писатели са имали съзнанието, че мирмидонците и Ахил са българи.
Проф. Валерия Фол: Без Медичите е нямало да има Ренесанс. А кои са Медичите и защо Козимо Медичи много се е интересувал от античната култура? - Нека вметнем тук факта, че родът на Медичите не е възникнал от самия Козимо, а от неговия праотец отпреди 1000 години, Монджук, племенника на Атила, син на брат му Абраш. Атила назначава Монджук за управник на Бал Урен (оттам астюнима Флоренция) през 452 г., след като той се съпротивлявала на Атила. Заради това градът бил разгромен от него, но населението му било опазено от хон-българите.
Ще добавя, че другата известна италианска династията на Борджиите носи етимологията си от "Бурджаните" = "българите". Да напомня на читателите, че хон-българското наименование на Дунавска България е Кара Бурджан ("Западна/Черна България"), на Великобритания е "Улуг Бурджан", т.е. "Велика България", откъдето се получава името Великобритания. Каква изненада!!? Там изглежда не искат много да си спомнят този факт, затова по-често си самонаричат империята като Обединено кралство.
Да допълня, че името Булгари е често използвано и днес в Италия, например като авангардния парфюм "Булгари". От парфюмите малко ще се разпростря по модата и облеклата. През годините на императорстването си Атила въвежда в цялата империя българската мода в облеклото на воините. И тези рисунки, че хуните са яздили конете си голи в мразовитите северни територия са абсолютна художествена измама и обикновена хула.
Знайно е, че древните и средновековни българи са били най-добрите производители на естествени луксозни кожи от самур и обработени кожи от добитък. Как ще ходят голи?! И днес в Индия има 5 вида най-качествени обработвани кожи, носещи имате "Булгари". При Атила са въведени българските пояси, наречени с името "българ". Всъщност тази дума е многомерна, с десетки значения и в древността е била използвана за именуване на най-различни неща, най-често за именуване на държава и градове, с крайна съкратена форма "-бул" и нейните варианти в другите езици и говори.
От формата на трьок-български език "булгар" и "булга" за пояс и наметка произлизат думите "було", "бурка". От "булга" произлиза днешната българска дума "булка", с разбиране, че младоженката е закрита с наметка "българ" > "було", символизираща и пазеща девствената чистота на младата жена. Самият детероден орган на жената се е наричал "булга" и от там преди 3 хилядолетия през етруски в латински език след фонетични промени възниква думата "вулва". "Булга" означава и "майка родителка" и от тази форма възниква името на руски език на река Волга и то с поетичното название "Матушка Волга". Древните българи са казвали поетично на реките "Госпожа", отдавайки магическа почит към тази природен водоем.
В древна Испания, където с миграциите на български племена и сродните им готски и вандалски племена навлиза много трьок-българска лексика, тази дума се оформя като "билбао" и това е поясът на тореадорите бикоборци. Има и град Билбао, център на бикоборски борби.За да не възклицават отрицателно скептиците читатели и скептиците професори, когато се говори за български езикови следи в Испания, мога да им изредя няколко имена. Българите са нарекли тази страна Андалус (идва от Анда- висока и улус - област, днес Андалусия), защото Испания е на високо плато.
Те са дали името на Иберийския полуостров, защото Ибер означава "Крайна страна" на запад. Другата крайна страна на изток е пак Ибер > Сибир. Баскай са казвали на българите "важни хора" - господари, от там е баски и Баския, чийто език и днес е капсулован, само че на езиковедите сякаш им е забранено да правят изследвания в посока на трьок-българския език и лъжат, че не могат да го пределят, от кое езиково семейство е. Бургос е форма на Бургас. Галисия, Барселона, Валенсия, Балеарските острови, Азорските острови, Канарските острови и др. са с трьок-български произход, но тук няма място да развивам морфемния им анализ. Трябват още 2 страници.
Връщам се към предаването - Валерия Фол следва традицията за появата на народ с името "славяни" на Балканите, преди идването на българите на Аспарух. Би трябвало да се има предвид, че "славяни" е термин, който под влиянието на европейското задкулисие е въведен от руското самодържавие в епохата около царуването на Петър І. Тогава в идеологическата измислица за славянска нация са се инициирали кампании по пренаписване и фалшифициране на т.н. руски летописи, където е вметнато появата на ентонима, изписан като "славяни".
Книгата на хърватина Мавро Орбини "Славянското царство" от началото на 17 век е фалшифицирана студия, платена от Ватикана, дошла до нас в по-късни преписи. В нея терминът "славяни" е заменил ентнонима българи, и това с познанията ни от българските летописи за етногенериращата роля на българите е много лесно доказуемо още в първия абзац, където преписвачите фалшификатори са се изложили, като са написали безмислицата "от славяните са произлезли славяните..." и т.н.
От българските летописи се знае, че в състава от народи на древната българска нация са се говорили седем основни български езика. Така наречения от нас "праславянски" език е български агилски, или български улчийски (на българите уличи), който е формиран като общ език 2000 г. след формирането на Балканите около 7-5 хилядолетие пр.н.е. на трьок-бългрския (тракийско-български) език. От този език впоследствие, след поредица от миграции на изток до р. Амур и след Христа на запад през Централна Азия и до Европа, в течение на хилядолетия са се формирали днешните така наречени "тюркски" езици и диалекти.
А за успокоение на българите с правотечно мислене, днешният турски език е твърде млад и е дошъл в Мала Азия със своите носители османските узийци едва преди 700 години. Това го подчертавам специално, за да не смесват понятията за древния трьок-българския език на хон-българите и българите на Аспарух с много по-младия "турски" език. А говоренето на някои познавачи, че българите били татари, мога да го определя единствено, като връх на лъжата и некомпетентността, тотална глупост. Това е идеологически и политически казус, който не се основава на никаква историческа истина.
И сега да се върнем към заглавието "защо"? Задавам го на българската научна общност, историци и лингвисти от професори до абсолвенти и специализанти, археолози (и патолози?!), защото никъде и никога на тези въпроси, които сега ще задам, не е имало нито писане, нито въпроси, нито отговори. За нас българите е странно, че от българската наука нямаме обяснение, как се е формирал етнонима на нашия собствен народ "българи", от там името на собствената ни държавата "България", как са се формирали имената на българските столици.
Ще ги помоля, да ми обяснят със своите богати познания по класическите старогръцки, латински, санскрит, ако искат с арамейски, стар еврейски, с непреведния етруски език, с новите европейски езици, установили се като романски езици, със "славянски" езици и т.н.., ако искат и с "патагонски", произхода на имената на българските столици и големи градове, етимологията на техните названия, историческият произход и развой на техните имена, защо те се променят??? Предварително искам да им посоча, може би те не знаят, че българските столици не започват с Плиска. Първата българска столица на Балканите е Каварна. Въпросите ми са два:
1. Защо, кога и как се е появил етнонимът "българи"???
2. Защо и как са се появили имената, каква е етимологията, какво в техния исторически развой и в различни епохи означават астюнимите с днешните им имена: Каварна, Шумен, Плиска, Преслав, Велико Търново, София (само Сердика и Средец), Пловдив, Варна, Бургас, Русе???
Защо?
Не искам да се самоизтъквам, но мога да заявя, че аз имам отговорите на тези въпроси. Ако ми отговорят, или по-скоро в категоричното очакване, че няма как да ми отговорят, ще допълня, че мога да им изредя етимологията не само на българските столици и градове, на българската държава, но и на почти всички столици и държави в Европа и Азия. Дори за столицата на Австралия и един екзотичен курорт в Индонезия - Бали. И след като те не успеят, а пожелаят да научат това познание, ще им го преподам.
Само след това ще ги помоля на свой научен форум, или по "надлежния ред" да ме титулуват, защо не като "академик хонорис кауза". Един Ралчев, който размахва масонски мечове, се записал като академик - защо и как?! А аз защо не? Но за да може българската научна общност да ме определя и да ми казва, че съм примерно романтик-историк, ненаучен изследовател, някакъв си там фолк-изследовател, който си фантазира без да се уповава на исторически извори и източници (може да си спомнят, че има и някакво призвание на изследователи краеведи) нека ме оборят със своите научни разкрития и историко-лингвистични проучвания, с аргументи и отговори на тези въпроси. Моля ви, господа, платени от бюджета на страната ни български учени.
За разлика от тях аз не съм нито на заплата, нито на някакво заплащане от когото и да е било. На свободна воля и изразяване съм. Изследовател на свободна практика, българин и патриот, работил за България на друг фронт, днес будител на български народ в научаването на неговата забранена от световното задкулисие история.
Не очаквам от целокупната маса читатели на статията във "Факти" толерантност, някакви разумни отзиви и смислени коментари. Преобладават, зная ги - елементарни, злобни писачи, които си нямат и капка понятие за какво се пише, нищо не разбиращи, но смело и "компетентно" коментиращи и оспорващи тези научни теми.
За троловете, набирани от футболните агитки, с манталитет на кухи ритнитопковци и присъщия им речников багаж, обогатен в квартални и крайпътни кръчми, които ще се впишат в първите десет коментара, които са дежурни и може би платени антибългари, или анти "Фактори", за тях не се отнася това есе. Не ме вълнуват и продалите се на чужди посолства драскачи на гадории и хвъргачи на стомашна жлъч омесена с ракия, със задание да уязвят факта, че забранените истински исторически данни за древността на българите излизат наяве, макар и в такъв общодостъпен публицистичен формат.
Да са живи и здрави българските патриоти и читавият български народ.
Автор: Валентин ВЪТОВ