Милена ВЪРБАНОВА
Преди броени дни, на 5 юни, сайтът ФАКТИ публикува моята статия "Българското име на Тибър, реката, която тече през Вечния град". В нея разкривам, че названието Тибър - Thybris всъщност е типично българско - Цибър - и може да бъде преведено само чрез българския език - "светъл", "бистър". Цибър е понятие, еднозначно с предишното име на реката - Алба ( или Албула, умалително ) - "светла", "бяла", "бистра".
В същия текст пиша: "Дали ще свържем името Цибър с езика на етруските или на троянците ( тевкри, дардани ), това е въпрос на допълнителни проучвания, но така или иначе то произхожда от българската лексика, защото генът на изброените народи е тракийски, български."
Тогава не можех да допусна, че Провидението е решило да ми направи великолепен подарък и да разкрие в небивало кратък срок кой точно народ е дал името Тибър на река Алба в Лациум.
Но вчера, четейки "География" на Страбон, Книга 13, глава 1, в която бележитият древен изследовател описва крайбрежието, релефа и водите на Троада, обсипвайки читателя с множество препратки към Омир и доказателства, че мястото, на което е построен "новият" Илион ( съвременно на Страбон селище ), не съвпада с това, на което се е издигал "старият" Илион ( на Ил, Лаомедонт и Приам ), попаднах на следния пасаж в абзац 35-и:
"τό τε πρὸς Θύμβρης δ' ἔλαχον Λύκιοι οἰκειότερόν ἐστι τῷ παλαιῷ κτίσματι·"
Това е цитат от "Долония", Песен X на "Илиада", петостишие 430. Нещастният троянски съгледвач Долон, наметнат с кожа на вълк и с шлем от кожа на небестулка, е заловен от Диомед и Одисей, които, съвсем по бандитски, искат да изтръгнат от него сведения за мястото, където лагерува тракийският цар Резос - троянски съюзник - за да похитят невиждано красивите бели коне на Резос, а самия него да убият. И разтрепераният от ужас Долон ги упътва подробно:
"430 Близо до Тимбра нощуват ликийци и горди мизийци,
конесмирители фриги и смели колари меонци.
Ала защо ме разпитваш за тия неща поотделно?
Ако ли искате вий да се вмъкнете в стана троянски,
новодошлите тракийци стануват последни от всички.
435 Заедно с тях е и царят им Резос, синът Ейонеев.
Сам аз му зърнах конете — грамадни и много красиви;
те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър.
В злато и светло сребро му блести колесницата нова.
Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ!
440 Не подобава на смъртни да носят такива доспехи".
Това, което в случая ни интересува, е първият стих в цитирания откъс от "Долония", същият, на който се спира и Страбон - "близо до Тимбра" - "τό τε πρὸς Θύμβρης".
Страбон уточнява: "Този детайл
( от Илиада ) съответства повече на стария Илион, град, за който е знайно, че се е намирал в близост до равнината ( на) Thymbra и до самото течение на Thymbrius, който в края на равнината, съвсем близо до храма на Аполон Тимбрийски, се влива в Скамандър, докато същата тази равнина е отдалечена от новия Илион най-малко на 50 стадия".
Следователно, в непосредствена близост до древната Троя, се е намирала равнина, наречена Тимбра, на река с име Тимбриус ( Тимбриос ), приток на знаменития Скамандър. Че даже и храм на Аполон Тимбрийски! Носовката не бива да ни заблуждава - названието на реката, равнината и божеството, означават Тибър, Тибра, Тибърски. И със сигурност тези имена са звучали като Цибър, Цибра, Цибърски - така, както звучат и днес подобни речни названия в България.
Вече няма никакво съмнение, че троянските бежанци, установили се в Лациум и основали, под водачеството на Асканий, син на Еней, селището Алба Лонга, са нарекли река Алба с тъждествено название на своя език - езикът на тевкрите и дарданите, който фактически е нашият, български език. Нарекли са я Thybris - Цибрис, по името на реката, течаща в тяхната опустошена, погубена родина.
Допълнително доказателство за смисъла на името на река Тимбриус ( Тимбриос ) в Троада, което превеждам като Цибър, е названието Ксант на река Скамандър. Ксант ще рече "рус", "светъл". Според Омир, Ксант е името на реката, използвано от боговете, а троянците са я зовяли Скамандър. Което ще рече, че "ксант" е дума от допотопния атлантски или атланто-пеласгийски речник.
Ей, българи, вдигнете очи от шишето шльокавица, от чалгите, кифлите, мисирките, гръцкия плаж и военния чин на полковника-подполковник! Изтръгнете се от пошлостта! Осъзнавате ли епохалното откритие, което ви поверих? То е езиково доказателство - черно на бяло - че троянците са българи и че тези българи са създали Рим! То значи, че следите на нашето национално Величие - истинското, а не бутафорното марково и ивелиново "величие" - са живи и трябва само да бъдат извадени на бял свят от скрижалите. Защо това не е станало досега? Просто защото никой български "историк" не е чел както трябва Омир и Страбон. Или защото едва днес, на прага на гибелта, удря часът на нашето национално пробуждане и спасение.
Впрочем Страбон в същата гл. 1 на Кн.13 ясно посочва тъждествеността на множество топоними, хидроними, народностни названия и лични имена в Тракия и Троада:
"Още повече, че често се откриват едни и същи имена в Тракия и Троада: ще споменем например скеите, един от главните народи на Тракия, река Скеос, Скеонтиконът; и в Троада Скейските порти; също да сравним ( името на ) траките ксантии с това на река Ксант в Троада; Арисбус, приток на Хеброс и град Арисба в Троада; да сравним ( името на ) река Резус, която тече край Троя, с това на прочутия Резос, цар на траките" и т.н.
По свой път, далеч преди да съм прочела този епизод у Страбон, в мои публикувани статии и книги, направих връзката между Скейските порти на Троя и сикелската робиня на Лаерт, баща на Одисей - с конкретно българския етноним сикеи, сикули, сикели, принадлежащ на народа, завладял в древността остров Сицилия, по-малките острови и големи части от континентална Италия. Сикулите дават името на Сицилия и техният език, представящ поразителни сходства с българския, е един от езиците-майки ( наред с тосканския ) на съвременния италиански език.
О, неразумни и юроде, не се срамувай, а бъди горд, че си роден българин!