"Глембаеви" в Народния театър - банкерска фамилия, зад чийто лъскав живот се крият мръсни тайни и фатални отношения

Взривяващи балкански страсти със силата на шекспирова общочовешка трагика раздират героите в „Глембаеви“ – пиесата, която Мирослав Кърлежа пише преди 100 години, но тзвучи така, сякаш е създадена за актуалния европейски социум, който вече дори не е подвластен на географските ширини, пише filternews.bg. Спектакълът на прочутия хърватин Ивица Булян в Народния театър припомня на тукашната публика, че стойностната драматургия е извън времевите и националните модели. И че катарзисът продължава да бъде най-сериозната причина за сътворяването на всеки арт продукт – нещо, което тук често се забравя. Неслучайно стилът на Ивица Булян е на артист, признат по цял свят, учил се от най-големите теоретици и практики в жанра като Антонен Арто и Йежи Гротовски. В кариерата си има десетки интерпретации на Шекспир, Расин, Сенека, Бернар-Мари Колтес, Марина Цветаева, Пиер Паоло Пазолини, Хайнер Мюлер, Жан Жьоне, Елфриде Йелинек, Петер Хандке, Едуард Олби, Тони Кушнер, Юджийн О’Нийл, както и адаптации на романи от Данило Киш, Достоевски, Роберто Боланьо, Йенс Бьорнебу, Харуки Мураками и Карл Уве Кнаусгор.

Първото, което грабва в „Глембаеви“, е зрелищната и въздействаща инсталация на Александър Денич – десетки пластмасови черни столове, строени в редици по протежение на цялата голяма сцена, сред които героите се врязват, губят, падат, стават. Дарин Ангелов, който е в образа на перверзен католически свещеник и прелъстител на жени и мъже, дори пее, потънал сред седалки и облегалки – тежка тукашна балада с чеховска невъзможност за промяна. Други декори няма, само светлини. В развитието на действието самите актьори накачулват столовете в клада, върху която подпалват омразите и любовите си. Защото отношенията в династията са катастрофични – фалшив морал, лицемерие, тайни, неизбежни катаклизми. Всеки е срещу всеки, дори сексът не може да тушира конфликтите. Всичко се случва между един и пет часа сутринта в дома на банкера Игнят Глембай. Семейството се събира, за да отбележи юбилея на акционерното си дружество, но всеки от роднините няма търпение с настървение да отвори кутията на Пандора. Вкупом се гмуркат с особен мазохизъм в разправии и крясъци, провокирани от минали и настоящи грехове, от клюки и слухове. Така разбираме, че самоубийството и убийството са запазените марки на Глембаеви, лихвари и търговци, чието богатство лежи върху злоупотреби, измами и смърт.

Начело е Игнят Глембай – Деян Донков майсторски го изобразява като типична съвременна мутра: първо в скъпарски черен аутфит, после в луксозен „официален“ анцуг, под който се виждат масивни златни ланци. Душевното и всекидневно варварство на Игнят, който се мисли за безсмъртен, избликва от напоителния скандал с първородния му „блуден“ син Леоне. В ролята на непризнатия художник бунтар е Пламен Димов. Докато двамата Глембаеви стигат до брутални откровения за минали и настоящи драми, за прелюбодеяния и изяви на системна мизантропия, за които знаят всички в Загреб, се оказва, че младата мащеха на Леоне е в началото и края на повечето интриги. Теодора Духовникова като баронеса Шарлоте Кастели е крайъгълен камък във фаталния любовен триъгълник.

„Естетическата сила на „Глембаеви“ идва от езика, в който философските размисли постоянно се сблъскват с гротесковите преувеличения, а лиричната меланхолия – с цветущите ругатни, създавайки текст, който е едновременно интимен и монументален. В света на семейството театърът се превръща в пространство на историческа памет и социална критика. В огледало, насочено към нас, което с безпощадна точност отразява образа на собствената ни епоха с нейните кризи“, казва Ивица Булян, който е Рицар на Ордена на изкуствата и литературата на Франция и е носител на множество награди. Той споделя, че всяко поставяне на „Глембаеви“ се превръща не просто в събитие, а в колективен ритуал, чрез който обществото открива раните и илюзиите си. „В страните от бивша Югославия текстът на Кърлежа има култов статут на канонично произведение, определило поколения актьори и режисьори, създали иконични образи на Леоне, баронеса Кастели, Беатриче и Игнят Глембай.“

Играта на Деян Донков, Пламен Димов и Теодора Духовникова е в основата на екшъна под прожекторите в Народния театър. Особено екстравагантни са онези моменти, в които отделни реплики между Игнят на Деян Донков и Леоне на Пламен Димов за природата на изневярата припомнят за реалната житейска ситуация между бившия и настоящия мъж на Радина Кърджилова. Пламен Димов определено ще стигне далеч в занаята, ако най-после се намери режисьор, който да го подхване по правилата. Това е големият проблем на младите и кадърни артисти тук и сега – да открият кой да ги спаси от вездесъщите клишета, в които ги запокитват повечето автори на постановки.

Костюмографът на „Глембаеви“ е Ана Савич Гецан, композитор е Митя Върховник Смекар, зад дизайна са Миха Хорват и Метка Голец. Другите актьори са Ана Пападопулу, Веселин Мезеклиев, Александър Кънев, Константин Станчев, Александър Тонев и Александър Карасански.

Източник: filternews.bg