Днес се навършват 85 години от рождението на големия български актьор Тодор Колев. Той е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Кръстен е на дядо си Тодор Колев. Баща му създава модно ателие за мъжки облекла „Адам“ в Шумен и получава псевдонима Адам, а малкият Тодор започват да наричат малкото Адамче. До идването му в София, а и по време на следването му всички го наричат така.
„От малък слушах колко добър шивач е баща ми. Впоследствие разбрах защо. Отраснал съм в семейство на човек, когото уважават заради работата му. И това, може би, подсъзнателно ме е задвижило в професията ми“, казва актьорът.
ТЕАТЪРЪТ Е МОЯТА ПЪРВА И НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ
„Театърът е моята първа и най-голяма любов“, споделя Тодор Колев. Два пъти кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов". Първия път не го приемат: „Не бях подготвен. Бях войник и буквално от едно учение отидох на изпитите, като си мислех, че ще трогна комисията с войнишките си дрехи“. Втория път, на приемния изпит, обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото преди това разбира, че във ВИТИЗ приемат предимно актьори с „мастита фигура и мощен глас". Завършва ВИТИЗ през 1965 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Разпределен е в Смолянския драматичен театър. Тогава става популярен с шеговитите песни, които изпълнява.
През 1966 г. Тодор Колев играе в Шуменския театър, където изпълнява главната роля в пиесата „Ние не вярваме в щъркели“ на Недялко Йорданов, спряна от властите. През 1967 г. е поканен от режисьора Крикор Азарян да се включи в трупата на Пловдивския драматичен театър, където играе редом с Цветана Манева, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев, Руси Чанев, Северина Тенев. Дебютът му е с малка роля в пиесата „По пътя“ от Виктор Розов, следват едноактните пиеси на Иван Радоев „Автостоп“ и „Петрол“, „Уестсайдска история“ на Крикор Азарян.
Докато е в Пловдив, Тодор Колев печели и първото си отличие. В Националния преглед на българската драма и театър през 1969 г. получава първа награда за мъжка роля за майсторското си превъплъщение в ролята на лесничея Марин в пиесата „Лодка в гората" на Николай Хайтов и режисьора Крикор Азарян. „Тази роля ми разкри какво съм всъщност като актьор. Това според мен е сценичният път на всеки артист – да разбере какво може, какво го отличава от другите, как може да каже едно нещо на хората по свой начин. Когато Хайтов видя пиесата, възкликна: „Боже мой, вие сте превърнали един реквием в джаз“, разказва актьорът.
Същата 1969 година директорът на Пловдивския театър Слави Генев е уволнен и след като Крикор Азарян не е назначен за директор, една част от актьорите се местят в Пазарджик, а друга, сред които и Тодор Колев – в София. Тук той е поканен от директора на театър „Сълза и смях“ Иван Кондов в трупата на театъра, където играе близо две години. Принуден да напусне, Тодор Колев остава една година без работа в театъра. През това време се снима в киното. През 1971 година новоназначената директорка на театър „София“ Николина Томанова го кани в трупата. „Не те назначавам като звезда. Това да ти е ясно. Идваш обикновен артист в този театър“, разказва Тодор Колев в автобиографичната си книга. Заедно с него, в театъра са назначени Доротея Тончева, Невена Мандаджиева, Руси Чанев, Милен Пенев. В трупата играят Коста Цонев, Петър Слабаков, Леда Тасева, Ицко Финци, Доси Досев.
ВАРНЕНСКОТО СОФИЯНЧЕ ОТ ШУМЕН
В продължение на 25 години, Тодор Колев преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Започва през 1978 година, от 1992 е доцент. Негови ученици са актьорите Стефан Вълдобрев, Чочо Попйорданов, Мариус Куркински, Анастасия Ингилизова.
През септември 1999 г. излиза от печат неговата автобиографична книга „Варненското софиянче от Шумен – живот и страдания грешнаго Тодора" в комплект с компактдиск с най-хубавите му песни. През 2005 година Тодор Колев е удостоен със златен знак на община Шумен и званието „Почетен гражданин на Шумен. През 2011 г. той получава награда „Икар" на Съюза на артистите в България за изключителен принос към българския театър.
Тодор Колев умира на 15 февруари 2013 г., на 73-годишна възраст, след продължително тежко боледуване. Година след смъртта му, на 11 юли 2014 г., в градската градина, в Шумен, е открит паметник на Тодор Колев с цигулка и кадър от филмова лента. Автор на монумента е проф. Младен Младенов, а паметникът е до известното в миналото заведение „Казиното", където Тодор Колев е работил като музикант. На 25 юни 2024 г. в Шумен е открит първият комедиен театрален фестивал „Тодор Колев“, създаден по идея на Драматично-кукления театър „Васил Друмев“.