В интернет все повече привърженици набират петиция за сваляне на пиесата "Оръжията и човекът" от Народния театър. Текстът е на ирландския сатирик и драматург Бърнард Шоу, а постановката е режисирана от Джон Малкович. Множество публикации в интернет се обявяват срещу пиесата. Наистина ли драматургичната творба е обидна за българите и ги омаловажава? Вижте разработката на БНТ.
Четем пиесата, за да проверим вярно ли е това.
Според авторите на петицията и протестиращите срещу пиесата, в нея българските войници са представени като пияници, а народът ни е варварски, неграмотен, прост и некъпан. Откриваме текста трудно, защото единственият му превод на български е напълно изчерпан. Пиесата е комедия в три действия. Бърнард Шоу осмива не само българите, а всичко - войниците, швейцарците, наивността на хората, смисълът да се водят войни въобще, военната стратегия. Драматургът и поет Недялко Йорданов също я е прочел заради броженията в момента и не открива нищо обидно за българите в нея.
Как започва пиесата?
"Имало е новини, имало е битка", казва Катерина, "победоносна битка край Сливница. Спечелена от Сергиус, той е героят на битката, идолът на полка".
"Кажи ми кажи ми", казва Райна
Катерина - "Не можеш да си представиш колко възхитително е било", чете Недялко Йорданов.
Пиесата започва с грандиозната победа на България над Сърбия.
"Нашите доблестни, удивителни българи, с блеснали саби и изкрящи очи като лавина, с гръм и мълния, отвяват като плява окаяните сърби и техните австрийски контета. Това нещо може ли да се нарича антибългарска пиеса, това е възхвала на българската армия и неслучайно тук става дума за победата при Сливница, вчера беше годишнината от тази победа и затова не мога да разбера - всъщност тези хора, ако прочетат пиесата, ще се засрамят от това, което направиха".
Пиесата трудно може да бъде намерена у нас, тъй като единственото ѝ издание на български е от 2018 година в превод на Стоян Чапразов и Райко Чапразов. То е на издателството на Софийския университет и отдавна е изчерпано. Бройки няма дори и в Столичната библиотека.
"Аз съм изненадан, да не кажа възмутен от това, че тази пиеса не е прочетена от никого почти, никой не я знае тази пиеса и аз не я знаех. Преди една седмица я намерих много трудно от издателството на Софийския университет и я прочетох два пъти. Това е пиеса възхвала на България, на българските войници, на българските жени и мъже", каза още Недялко Йорданов.
В първо действие четем следната реплика на главната героиня Райна:
"Не се притеснявайте за мен, Чуя ли изстрел, ще духна свещите, ще се пъхна в леглото и ще се покрия през глава. Наивното вярване, че човек може да се скрие така от войната е смешно, но не и обидно".
В пиесата швейцарският войник е описан като богаташки наследник, решил да избяга от бащиния дом и да стане наемник. Самият той твърди, че се е записал в сръбската войска, защото не познавал българската, която иначе би предпочел. Казва, че девет от десет войници по рождение са глупаци. Твърдението му е общовалидно, а не за българската войска.
Към края на пиесата българката го укорява, че не е джентълмен и има мозък на бакалин, отговорът му е, че това швейцарският национален характер. Смешка, а не обида към швейцарците.
"Героите са интелигентни, комедийни, интересни, любовни, а да не говорим за войната - как е представена", казва Йорданов.
Във второ действие авторът осмива воденето на битки, но не конкретно от българите. Напротив, българският герой изрича репликата.
"Спечелих битката по неправилния начин, докато нашите велики руски генерали я губеха по правилния. Накратко, развалих им плановете и им нараних самочувствието".
"Войната, скъпа госпожо, е изкуството на страхливеца да атакува безмилостно, когато е силен, и да се пази, когато е слаб. Това е цялата тайна на победата в сражението. Изненадай врага, когато е уязвим, и никога, при никакви обстоятелства, не се сражавай с него, когато ти е равностоен."
Няма нито една реплика, че българите са страхливци.
В пиесата обаче няколко пъти се споменават "съмнителните хигенни навици" на българите. Българката се хвали, че в семейството ѝ си мият ръцете почти всеки ден. Още по-груба заигравка виждаме във втората част на комедията. Тогава главата на семейството твърди, че неговият баща не се е къпал никога през живота си и е живял 98 години. Той укорява жена си, че си мие врата всеки ден и затова настива като определя подобни привички като западни.
"Бай Ганьо на Алеко Константинов. На прекрасния Алеко Константинов, те трябва да му съборят паметника тогава. Бай Ганьо винаги е бил свързван тогава, сега вече не се употребява много - това с българина. Бай Ганьо, който се бие в гърдите и казва: "булгар, булгар". И тук може би е моментът да припомним думите на Бърнард Шоу, че комедията е възможна само във високоцивилизована култура,защото относително варварският народ не понася осмиването на своите недъзи. Цивилизованата публика се радва, ако я заставят да се смее на самата себе си и признава благотворната сила на подобно начинание, коментира Недялко Йорданов.
От прочетеното можем да заключим, че твърдението, че пиесата на световноизвестния ирландски драматург Бърнард Шоу е обида за българите е манипулативно, завършва материала си БНТ.