В природата белите мечки и пингвините никога не са се срещали. Едните са господари на Арктика, а другите обитават Южното полукълбо – най-вече бреговете и островите около Антарктика. Дори най-северно разпространеният съвременен пингвин, галапагоският, живее близо до Екватора, а не в Арктика.
Двата полюса не са еднакви
Приликата между Арктика и Антарктика често заблуждава. И на двете места има лед, продължителни полярни нощи и ниски температури, но природата им е устроена различно. Арктика е океан, заобиколен от континенти, докато Антарктика е континент, заобиколен от океан. Тази география е определила и животинския свят в двата региона.
Белите мечки са се приспособили към морския лед на Северния ледовит океан. Те го използват като платформа, от която дебнат тюлени, когато животните излизат да дишат. „Най-богатият хранителен ресурс, който е наличен, са тюлените“, обяснява зоологът и изследовател на белите мечки Иън Стърлинг.
Пингвините са южни птици
Пингвините са нелетящи морски птици. Крилата им са се превърнали в плавници, с които преследват риба, крил и калмари под водата. Първите представители на групата са се развили в южните ширини, а съвременните видове са останали свързани с моретата на Южното полукълбо.
Между южните местообитания на пингвините и Арктика се простира огромна зона от по-топли тропически води. Тя е сериозна биогеографска преграда за птици, приспособени към студени морски течения. Затова пингвините не са се разселили към Северния полюс, независимо че могат да плуват на големи разстояния.
Нелетенето също има значение. В Южното полукълбо пингвините са се развивали в среди с по-малко големи сухоземни хищници. „На юг няма сухоземни хищници“, казва екологът Андрю Дерошер, сравнявайки условията с тези в Арктика.
Птицата, която често е бъркана с пингвин
В Арктика има черно-бяла морска птица с цветен клюн – атлантическият тупик. Той обаче може да лети и гнезди по скалисти брегове. В миналото северните морета са били дом и на друга нелетяща птица – голямата гагарка.
Голямата гагарка е приличала на пингвин по външен вид и начин на живот, но не е била близък роднина на пингвините. Тя е принадлежала към групата на гагарките, към която спадат и тупиците. Видът е бил унищожен от лов и събиране на яйца, а последната известна двойка е убита през 1844 г. близо до Исландия.
Именно голямата гагарка първоначално е носела името „пингвин“. Когато европейците видели сходните на нея нелетящи птици в южните морета, пренесли названието върху тях. Така една дума свързала два различни вида, но природата останала категорична: белите мечки са на север, пингвините – на юг.
Източници: nationalgeographic.com, audubon.org