На 20 ноември 1925 г. в Бруклайн, Масачузетс, се ражда Робърт Франсис Кенеди – седмото от деветте деца на Джоузеф и Роуз Кенеди и по-малкият брат на бъдещия президент Джон Кенеди. Шестнайсет години по-късно името му вече няма да бъде просто част от една влиятелна американска фамилия. Робърт Кенеди ще се превърне в политик със собствена биография, собствени битки и трагичен край.
Завършва Харвард през 1948 г., а през 1951 г. получава юридическо образование в Университета на Вирджиния. След кратка служба във Военноморския резерв започва работа като адвокат и постепенно навлиза в политиката. През 1952 г. ръководи успешната кампания на брат си Джон за Сената. По-късно, от 1957 до 1960 г., като главен съветник на сенатска комисия, разследваща корупция в профсъюзите, придобива национална известност с твърдия си подход към организираната престъпност и злоупотребите с власт.
От Белия дом до битките за граждански права
Когато Джон Кенеди става президент през 1961 г., Робърт е назначен за министър на правосъдието. Постът го поставя в центъра на едни от най-напрегнатите събития в американската история – Кубинската ракетна криза, конфликта около приемането на чернокожия студент Джеймс Мередит в Университета на Мисисипи и борбата за прилагане на законите за гражданските права.
Кенеди не започва кариерата си като естествен лидер на движението за расово равенство. Именно участието му във федералните действия срещу расовата сегрегация обаче променя политическия му образ. Президентската библиотека „Джон Ф. Кенеди“ отбелязва, че като министър на правосъдието той разширява значително екипа на ведомството и създава специализирана работа по жалби за нарушения на гражданските права.
След убийството на Джон Кенеди през ноември 1963 г. Робърт напуска поста си и през 1964 г. е избран за сенатор от Ню Йорк. В Сената той се насочва към теми, които постепенно го отдалечават от образа на безкомпромисния прокурор – бедността в градовете, положението на афроамериканците и латиноамериканците, социалното неравенство и войната във Виетнам. Според Националната паркова служба именно в този период той се превръща в един от най-изразителните критици на политиката на президента Линдън Джонсън.
Кампанията, прекъсната от куршум
На 16 март 1968 г. Робърт Кенеди обявява кандидатурата си за президентската номинация на Демократическата партия. Кампанията му привлича млади избиратели, бедни американци и представители на малцинствата. Той говори за войната, расовото разделение и необходимостта от политическа промяна.
След убийството на Мартин Лутър Кинг-младши на 4 април 1968 г. Кенеди произнася в Индианаполис реч, в която призовава американците да отговорят на трагедията не с отмъщение, а с разбиране и състрадание. „Насилието поражда насилие“, казва той в друга своя реч дни по-късно.
На 5 юни 1968 г., малко след като обявява победата си на първичните избори в Калифорния, Робърт Кенеди е прострелян в хотел „Амбасадор“ в Лос Анджелис. Нападателят е задържан на място, а сенаторът умира в 1:44 часа на 6 юни в болница. За убийството е осъден Сирхан Бишара Сирхан. Федералните архиви посочват, че разследването и документите по случая продължават да бъдат публикувани поетапно.
Робърт Кенеди е погребан в Националното гробище „Арлингтън“, близо до гроба на брат си Джон. Историята го запомня не само като „другия убит Кенеди“, а като политик, чиято кариера преминава от борбата с престъпността към гражданските права, социалната справедливост и опита да противопостави на политическото насилие идеята за състрадание.
Източници: history.com, apnews.com, pbs.org