Еболата не е бичът на XX и XXI в., но е била позната още в Древна Елада.
Това е основният извод от проучването на лекаря - инфекционист и историк Пауъл Казанджян. Хипотезата си той излага в списанието Clinical Infectious Diseases.
Според Пауъл Казанджян познатата ни от историческите извори чума в Атина през 430-427 г. пр. н. е. фактически е първото регистрирано огнище на Ебола в Европа. Самият Тукидид съобщава, че заразата е пренесена в Атина от Етиопия.
Гръцкият историк, който преживял опасната болест, описва подробно симптомите: „По правило нямаше явна причина. Хора в добро здраве внезапно усещаха приток на топлина в главата, очите им се зачервяваха и възпаляваха, гърлото и езикът им кръвясваха и започваха да издават неестествен, зловонен дъх.” Тези симптоми били последвани от кихане и кашляне, повръщане и силни спазми. Външно болните нямали висока температура, но вътрешно изпитвали неутолима жажда. Кожата им се покривала с малки гнойни пъпки и язви.
Повечето от болните умирали до седем-осем дни. При тези, които случайно успеели да преживеят кризата, болестта се разпространявала към вътрешностите, предизвиквайки жестоки язви и тежка диария. Това водело до пълно изтощение, което като цяло се оказвало фатално", пише Тукидид.
Знае се, че атинската чума отнема живота около 30 000 атиняни или една четвърт от населението на града. Нейна жертва става и прословутият пълководец Перикъл.
Атина не може да се възстанови и губи ролята си в тогавашния свят.