Дълго пазена тайна на шведската писателка Астрид Линдгрен е причината тя да създаде една от най-любимите героини от детската литература "Пипи Дългото чорапче", се твърди в новия биографичен филм за писателката, който бе представен на "Берлинаре", съобщава actualno.com.
"Да се превърнеш в Астрид" на датската режисьорка Перниле Фишер Кристенсен изважда на бял свят малко познатата история зад създаването на най-търпеливото и същевременно диво момиче на света, със стърчащи рижи плитки, лунички в изобилие и свръхчовешка сила.
Като тинейджърка в консервативната Швеция през 20-те години на миналия век Астрид Линдгрен (тогава все още Астрид Ериксън) завърта афера с шефа си – женения главен редактор на местен вестник – а впоследствие и забременява от него. Завъртайки се около тази история, кинобиографията разглежда тежките избори, които Линдгрен бива принудена да направи, както и житейските уроци, които тя извлича от ситуацията.
"Това, което се случва в тази история, превръща Астрид в наистина, наистина силен човек. Едно от нещата, които тя вероятно научава е, че трябва да мислиш сам за себе си", отбелязва самата Фишер Кристенсен.
"(Философът Емануел) Кант също смята така, но Астрид Линдгрен казва тези неща по един много, много прост начин, който директно влиза в детското съзнание", допълва той. Според 48-годишната Фишер Кристенсен шведката е "един от най-иновативните и влиятелни писатели на нашето време", а героите й са пример за подражание за поколения хора.
"Аз лично не бих била същият човек, ако нямах Пипи", заключва режисьорката.
Преживе Линдгрен казва, че й е все по-трудно с въпроси като: "Какво послание отправяте с книгите си? Какво искате да кажете на децата с героиня като Пипи Дългото чорапче? Как автор на детски книги може да образова младите читатели и да им повлияе? Каква трябва да бъде хубавата детска книга?“
"За да отговоря на тези въпроси, нека просто кажа, че в книгите ми няма никакви послания — нито в "Пипи", нито в която и да било друга. Пиша, за да забавлявам детето, което живее в мен и мога само да се надявам, че така доставям радост и на други деца. Не мога да дам отговор каква трябва да бъде хубавата детска книга (и защо хората никога не питат каква трябва да бъде хубавата книга за възрастни?). Единственото ми ръководно начало е "достоверност" (в художествения смисъл на думата). Веднъж ме попитаха: "Защо никога не сте писали за дете на нещастно семейство от крайните квартали?“
Отговорът е, защото пиша само за нещата, които познавам, а не знам какво значи да си дете на нещастно семейство от крайните квартали. Сигурна съм, обаче, че някъде по света има дете, което наистина знае това и което някога ще го опише", споделя писателката, която напуска този свят на 28 януари 2002 г. на 94-годишна възраст.