Години наред от поколение на поколение се предават истории за опасно чудовище, което обитава дъждовните гори на Амазония. Според описанията то прилича на огромна маймуна или пък ленивец, но въпреки че се твърди, че се движи бавно и тромаво, от рисунките на хората става ясно, че съществото не е нито маймуна, нито ленивец. Смята се, че е високо повече от два метра, има червеникава козина и дълги извити навътре нокти на всичките си крайници.
Местните разказват, че звярът обичайно ходи на четири крака, но когато се изправи, от стомаха му се отваря огромна уста, способна да погълне всяко същество, което се изпречи на пътя му. Твърди се още, че съществото има страх от вода и затова обитава само сушата — горите на Южна Америка, като по пътя си сее разруха, чупейки дървета и храсти.
През годините хората започват да наричат това мистично същество мапингуари — ревящо смрадливо чудовище.
Въпреки че мапингуари се счита по-скоро за част от фолклора или поредната местна легенда, в историята се появяват някои научни доказателства за съществуването му, които озадачават учените.
Само по себе си описанието на мистичното същество грубо пасва на това на мегатериум — изчезнал вид ленивец с размерите на слон, който е обитавал териториите на Южна Америка до преди 11 хил. години.
Учени са открили вкаменелости от този период, доказващи, че мегатериум настина е съществувал. И въпреки че видът отдавна е изчезнал, историите за мапингуари карат някои хора да вярват, че може би видът все още съществува.
От друга страна е по-вероятно от поколение на поколение да са се предавали истории за този изчезнал вид, които с годините са се изкривили и превърнали в една местна легенда за несъществуващо чудовище.
И докато мегатериум е бил тревопасен вид, за мапингуари се твърди, че е кръвожаден звяр, атакуващ стада от големи животни.
До момента няма сигнали съществото да е атакувало човек, но хората, които твърдят, че са имали среща с него, са получили силен предупредителен сигнал — задушливата му остра миризма.
Учени решават да започнат да разследват, тъй като историите на хората наистина пораждат съмнение в научните среди.
Д-р Дейвид Орън, бивш директор на бразилския научен институт "Emílio Goeldi", провежда експедиция в Южна Америка в търсене на следи, които биха могли да изкарат разказите за мапингуари от фолклора и да ги пренесат в реалността.
Експедицията обаче е неуспешна и доказателства така и не са открити.
„Почти сигурен съм, че легендата за мапингуари е базирана на разкази за последния контакт между човека и изчезналия вид ленивец. Знаем, че разказите за някои изчезнали видове се предават в продължение на стотици години. Дали обаче това животно все още съществува, или не, е въпрос, на който не можем да отговорим“, казва д-р Орън пред „Ню Йорк Таймс“.
Каквато и да е истината, историята няма да бъде забравена скоро и тъй като учените не могат да докажат или отхвърлят всяка легенда за мистично същество, обитаващо дълбоките гори на Амазония, със сигурност би било по-добре да стоите далеч от тях, след като се мръкне — ако не друго, то със сигурност има животни, които могат да ви наранят.