Българският национален трибагреник е узаконен от Учредителното събрание във Велико Търново на 26 март 1879 г. Точният му вид е определен в чл. 23 от Търновската конституция: „българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално”.
Националното знаме на Република България
В закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България е описано подробно как трябва да изглежда:
форма - правоъгълна със съотношение на широчина към дължина - 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини. размери: 18 х 30 см, 24 х 40 см, 90 х 150 см, 129 х 215 см. цветове: бял, зелен, червен. В Комитета по стандартизация и метрология се съхраняват стандартни образци за цветовете на националното ни знаме.Какво символизират цветовете на българското знаме?
Още по време на Първа и Втора българска държава трите цвята се срещат както поотделно, така и в различни цветови съчетания. Георги Раковски пише в “Горски пътник” от 1854 г. за “храбри войводи със зелени пряпорци”.
В съставения от него “План за освобождението на България” се казва, че народното знаме ще бъде “на червено платно, от едната страна ще има изображение на лъв с надпис “Свобода или смърт”, а от другата - кръст с надпис “Бог с нами, напред”.
Съчетанието от бяло, зелено, червено, се среща за първи път в униформите на Първата българска легия на Раковски през 1862 г.
Ето какво означават трите цвята:
бяло - символ на духа, мира, свободата, чистотата и надеждата зелено - символ на природата, зелените гори и полета червено - символ на кръвта на загиналите за свободата на България. Редът също не е случаен. Смята се, че трите цвята символизират трите основни съсловия на обществото. Така е при всички индоирански народи. бяло - духовенство зелено - работници червено - войници. Първото знаме в сегашния му вид е дело на Иван Параскевов и дъщеря му Стиляна.Иван и Стиляна Параскевови и българското знаме
Българският трибагреник е свързан с името на Иван Параскевов и дъщеря му Стиляна, пише "Блиц". Търговецът Иван Параскевов е роден в Ямбол през 1817 г. Заради участието си в Бунтовно братство и опит за убийство на местен големец, бяга в Браила. Занимава се с търговия, забогатява и става един от благодетелите на българската емиграция. Той е сред основателите на Българското книжовно дружество, което след Освобождението поставя основите на БАН.