Странен ритуал на погребване на църква, установиха археолози в Созопол. В началото на стария град, където трябва да се построи нова автогара, беше разкрит средновековен храм на мястото на хилядолетен некропол. Защо една църква през 13 век е била погребана - БНТ разказва в поредицата "Новини от миналото".
На място с толкова много история, всяка педя земя пази следите на отминал живот. И строежът на нова автогара в Созопол, съвсем очаквано разкри многопластово минало. И още един негов храм.
Средновековна църква в Созополис. Тук през XIII век, някой е положил специални грижи, за да погребе тази църква. Очевидно се е случило нещо крайно необичайно, за да се отбележи по този начин краят на това духовно място. Храмът е издигнат по-късно. На място, което още в Античността са оградили, като сакрално. В момента археолозите разкриват некропол от II век преди Христа. С надеждата, че мъртвите ще успеят да разкажат за живота по това време.
Д-р Явор Иванов – ръководител на археологическото проучване: "При всички положения II век преди Христа е извън града. Ние за сега нямаме категорични данни за селища от този период. Нали в самия град има податки за отделни жилищни структури, но за сега не можем категорично да наредим толкова ясна картина – тука е селото, тука е некропола, тука е храма".
Явно елинистичния некропол е изгубил функцията си по някаква причина. Дали се е изместил на друго място или просто близкото поселение се е обезлюдило. Защото следващите гробове - 800 години по-късно са засегнали по-ранните.
Д-р Явор Иванов – "Това са двата късно елинистични гроба от II век преди Христа, които горните им части са разрушени от тази цистова гробница. За да бъдат разрушени тези скелети от тази циста, означава - тези погребения не са или маркирани на терена. Ето тукq понеже говорим за покритие на цистите, ето така изглежда една циста, когато предстои да бъде проучена. Т.е. тук са двете страници, късите страници и това е покритието. Най-интересното в случая с тези цистови гробници е, че доста често са два и три, и повече индивида. Т.е. те са ползвани като фамилни гробници."
Но освен това, учените попадат на следи от рядък ритуал. Ограждане на мъртвите с камъни, подредени в кръг, наричат го "перибус".
Д-р Явор Иванов – "Тук в момента проучваме така тези мои любими перибуси с много голям диаметър. Ами, то няма функционален смисъл, според вашата терминология. За мен по-скоро отделя света на мъртвите от света на живите, защото той нито поддържа насип, нито има някаква връзка със самата гробнична конструкция."
Не е много ясно дали това е християнска традиция. Въпреки че гробовете се явяват в християнски контекст.
Д-р Явор Иванов – "С глава на запад може да се предположи, че са християни. Но нямаме категорични данни – първо да има кръстче, да има някакъв надпис Христос или нещо подобно, което да ни даде категорични доказателства дали са християни. Ето тук виждаме един детски скелет.
Мария Чернева, БНТ: - Това е мъничко, пак детско гробче?
– Да, на дете. Детенце, едно, две. Значи тук имаме три индивида."
Всъщност детските гробчета са натрапливо много. Половината поне са малки. Обичайна детска смъртност назад във времето, когато не е имало антибиотици и развита медицина. Но на фона на обичайната детска смъртност, тук се откроява друга необичайна тенденция.
Д-р Борислава Гълъбова – антрополог - "Може би 80 процента от костите на детските индивиди са на новородени деца. Но очевидно, майките са оцелели, защото не са погребани с бебета. Този индивид, който е открит в гроб, датиран от II-III век, не е новороден. Той за съжаление e недоносен и е преждевременно роден, но за съжаление не е оцелял, защото в тази фаза просто децата, органите все още не са толкова развити, за да продължат самостоятелното си развитие. Тези 2 деца са открити в един гроб. Те са с абсолютно идентична структура и размери на костите и имаме малка вероятност да ги наречем близнаци, което обаче ще бъде доказано и с ДНК експертиза.
И този, който също е от II и III век. Всъщност при него е регистрирано едно такова заболяване, което се казва "поротик хистерос", то изразява ето промяна на костната структура на черепа и най-често това заболяване се свързва с т. нар. желязодефицитна анемия, която в древните общества се счита, че е била форма на вид недохранване. Има вече много нови теории, които казват, че освен недохранването, може да е свързано и с тази анемия, да е в резултат на някакъв възпалителен процес. Знаем, че нивата на желязото се променят, когато човек се бори с инфекция."
Всъщност ДНК анализ вече може да ни каже и от каква инфекция е починало детето, ако тя е била бактериална. Макар и единични, по костите и зъбите остават следи, които съвременните технологии могат да уловят. В битката с епидемиите, най-трудно е било за жените, които са живели между 20 и 40 години, мъжете да били по-дълголетни – до 40-50 години.
Д-р Явор Иванов – "Интересното е, че гробните съоръжения, които са изграждани, са взимани преизползвани от по-стари структури. Примерно тук - имаме праг, да речем, стара римска сграда, имаме четири надписи на старогръцки език, които нямат връзка с погребения."
Малкият участък, който проучват археолозите, не пази следи от някакъв храм, около който се концентрират античните погребения. Но имат късмета да регистрират християнския храм, който стандартите на Созопол вXII век е един от най-големите.
Д-р Явор Иванов - "Тук сме в същинската част на църквата. Натам това са пилоните на апсидата, нейната дъга продължава извън границите на обекта, под тротоара."
Църквата е дълга над 14 метра, сериозен градеж от големи обработени камъни. Стенописите също издават замах и голямо внимание към храма.
Д-р Явор Иванов - "Качеството на стенописите говори за една школа, защо не от Константинопол, имаме изключителни цветове, трудни цветове за правене. В нартекса, в притвора на църквата имаме надпис на старогръцки език с черни букви, което по принцип са редки находки, може би става въпрос за някаква молитва или за нещо друго. Това са единствените на място запазени стенописи, другите стенописи просто бяха открити в ремонтиран вид, заради по-късния християнски некропол, който се развива в църквата, когато храмът е престанал да съществува".
Към църквата ясно личат някакви сервизни постройки, което дава основание да се мисли за манастирски комплекс. Доста смело предположение, като се има предвид мястото. Но пък писмените източници говорят за манастири в Созопол. А и това няма да е първият случай, в който Созопол прескача ограниченията на традиционните архитектурни решения. Като църквата, от другата страна на провлака, която противно на всякаква логика е построена пред входа на крепостната стена.
Димитър Недев – директор на Археологическия музей на Созопол - "Това е в разрез с изискванията на отбранителната стратегия. Зоната трябва да е свободна, за да могат да се отбраняват, защото върху една висока сграда по-лесно се преодоляват крепостните стени."
За мащабите си, Созопол е осеян с многобройни църкви, в случаядори вероятно става дума и за манастир. Очевидно животът тук не е бил от лесните, хората са се изправяли често пред различни бедствия. Това може да обясни и броя на църквите, и силната религиозна традиция. Която в случая пренебрегва правилата за безопасност. Защото храмът е построен върху друга култова сграда още от Античността, с неизбледняваща святост заради вградените мощи.
Димитър Недев – "Мощите се откриха на това място, под нивото на сегашната църква. Некрополът дава сведения за култа, как са живеели. Обикновено са живели кратко, природосъобразно, с много пряка връзка с морето - били са търговци, занаятчии. Умирали са така по осреднена преценка на около 30-35 години в резултат на маларични болести, някои чревни болести като тиф, холера."
А новооткритата църква поднася още една изненада. Върху руините ѝ, археолозите намират слой от камъни. И до този момент изглежда, като опит тя да бъде запечатана.
Д-р Явор Иванов – "Една запечатка от средно и малко лочени камъни. Това, когато храмът е престанал да съществува, това е една десакрализация на мястото и на храма."
Към този вероятен ритуал на десакрализация води и още една находка. В притвора на църквата е издълбана яма, облицована с керемиди, в която са погребани части от църквата.
Д-р Явор Иванов - "Когато храмът по някаква причина престава да съществува, отделни архитектурни детайли, като част от колона и други от архитектурата на църквата са умишлено погребани, така да го наречем в църквата, в притвора. След което, целият този комплекс е бил запечатан."
Защо църквата престава да съществува, скоро след като е построена, защо не е била възстановена след пожара, защо се е наложило да я изоставят – отговорът не е от лесните.
Д-р Явор Иванов – "По принцип, така общоприетите теории, когато един храм престава да съществува, е свързано с природни катаклизми, войни, дали смяна на мястото, неподходящо за живеене, да кажем – повдига се морето и вече хората се изнасят, там си правят друга църква."
Църквата не функционира вече, но продължава да е онзи сакрален център, около който живите избират да положат мъртвите. Християнският некропол е от три нива. Част от гробовете вече са вдигнати, но в профила личат и други останки.
Д-р Явор Иванов – "Вижда се как идеята за главата, как се поставят част от фрагменти керемиди или половин керемида се слага под главата, под черепа на погребания с цел да бъде почетена главата, като най-важната част от тялото."
На повече от 6 метра дълбочина се разкрива некрополът от Римската епоха – в случая от II век след Христа. Тук вече може да се очакват дарове, които предстои да разкажат повече за притежателите си.