Каква е ролята на протестите „за“ „ДПС - Ново начало“ и „срещу“ властта, респективно каква е динамиката в поведението на партиите. Има ли още старо ДПС, или всичко е „ново начало“, както и какво може да се очаква при предсрочни избори… Пред ФАКТИ говори Гюнер Тахир, бивш зам.-председател на ДПС и председател на „Националното движение за права и свободи“ (НДПС).
- Господин Тахир, какво е контрапротест?
- Ами, това трябва да питаме за обяснение някой от „ДПС - Ново начало“. Станаха странни неща снощи.
- Какви?
- Трите партии, които са част от управляващата коалиция, не излязоха да протестират, да правят контрапротести, а такива прави четвъртата партия – „ДПС – Ново начало“, която уж не е в официалната власт, а се оказва, че тя управлява. И по-конкретно нейният лидер Делян Пеевски се оказва истинският министър-председател на България, защото пази правителството, чиято оставка се иска от протестиращите хора в България. И това не ни е за първи път. Помните, че преди 12 години отново имаше контрапротести и пак в подкрепа на Делян Пеевски – тогава щеше да става шеф на ДАНС. Т.е., ако трябва да обобщим, протестите по села и паланки, по малки градчета, бяха именно в подкрепа на Делян Пеевски, който явно се вижда застрашен от големите протести на българските граждани.
- А защо не го видяхме на някои от тези протести?
- Явно, защото Пеевски не се чувства спокоен както в София, така и в провинцията. Преди ден беше в Кърджали, но и тогава беше охраняван, както видяхме, от голяма охрана, от полиция, от НСО и ограден от 50–60 човека негови съпартийци. А и явно няма какво да каже на хората, защото как да обясниш, примерно, на тези хора, които по някакъв начин са закарани там, какво всъщност правиш там? Да - знаем, че повече от 90% от хората, които бяха закарани в Кърджали, са пряко зависими от местната власт, от общинския кмет, от селския кмет и така нататък. И тези хора участват там не защото подкрепят Делян Пеевски или подкрепят правителство, а защото трябва да се хранят и да пазят хляба си, казано образно. Какво да им каже Пеевски на тези хора? И съответно знаем много добре, че Пеевски, правейки се, че пази правителство, реално защитава личния си интерес. И сами видяхте, че този ентусиазъм, който искаха да демонстрират на площадите, го нямаше. Първо се събраха, според мен, на доста места по много малко хора. Най-големият митинг, който беше в Кърджали, според независими източници е събрал около 2000 души. А пък в някои места като Ботевград и Севлиево не беше позволено това да се случи.
- Но все пак се показва една мобилизация, че може да активира хора...
- Да, така е.
- Това, което видяхме, кое ДПС е – старото ДПС или новото ДПС с новото начало?
- (смее се) Имаме вече само „ДПС - Ново начало“. По принцип, фракцията, която остана около Доган, сега се опитва да се регистрира под името АПС. Реално, те още не съществуват като политическа партия. И ако говорим кой наследи онова предишното, единното ДПС – това е „ДПС – Ново начало“.
- Добре, а тази мобилизация какво показва?
- Могат да се правят изводи. И тук е важно да кажем и следното, че ДПС се показва в провинцията. Няма как това да попречи на гнева на хората, които искат поставката на правителството в големите градове. Но какво прави Пеевски? Тъй като той официално не е във властта, не носи негативите от нея, той сега просто мобилизира неговите хора по места. Тоест, Пеевски осъзнава, че ще има предстоящи парламентарни избори и иска да се види как са хората по регионите, дали имат необходимата мобилизация и дали може да разчита на тях на предстоящи извънредни избори? Така че аз това го виждам по-скоро като репетиция за стягане на редиците на „новото начало“.
- Контрапротестите са под мотото „Не на омразата“. Къде е омразата?
- Омразата я няма. Омразата, ако я има, тя е насочена към лидера на тази формация „ДПС – Ново начало“ – Делян Пеевски, а не против етносите и малцинствата в България, както той се опита да я представи. Нали помним през 2013-а пак имаше контрапротест на Сергей Станишев, Лютви Местан и Пламен Орешарски на Орлов мост. Тогава към кого беше насочена тази омраза? Отново беше насочена към Делян Пеевски. Т. е. ние като общество, се въртим в един омагьосан кръг. Повтарят се стари сценарии и в крайна сметка толкова много години не можем да изметем един човек, който е доказано корумпиран, който е най-големият олигарх.
- Етническата карта пак се разиграва? Не е ли това вече изтъркан номер? Етническата карта беше запазена марка на Ахмед Доган, когато се опитваше или трябваше да потуши някакво напрежение. Днес това изобщо адекватно ли е на ситуацията, в която живеем?
- Етническата карта не работи. Това е ясно за всички български граждани, независимо от какъв етнос са, какво вероизповедание имат и т.н.
- Очаквате ли да се стигне до избори?
- В това съм абсолютно сигурен. В София очаквам да има двойно повече хора на протеста, отколкото предният път, когато се твърди, че е имало над 100 хиляди присъстващи. Аз мисля, че това ще бъде кулминацията. И ако властта не се съобрази с мнението на гражданите, според мен нещата могат да ескалират. Вижте, Борисов има инстинкт за самосъхранение и очаквам реакция първо от него.
- Добре, отиваме на избори април или май. Каква ще е политическата ситуация тогава? Нещо ново ще има ли, или все познатите партии ще се предлагат на електората?
- Избори с избори не си приличат. Винаги на политическата сцена може да излязат нови играчи, или да се оформят различни конфигурации от тези, които ги има в парламента. АПС на Доган още не са регистрирани, но дотогава може и да са. Имаме на хоризонта и очакваната евентуална партия, която да бъде подкрепена от президента Радев. Той може да играе през други партии, да се появи под формата на коалиция, да използва чужда регистрация, една или две партии като мандатоносители. Така че конфигурацията може да бъде много различна. Сега, 3-4 месеца по-рано, дори тези, които сме отдавна в политиката, едва ли можем да прогнозираме много точно, но винаги на избори може да се случи нещо интересно и неочаквано.