В интервю от 11 юли миналата година финансистът и банкер Левон Хампарцумян в студиото на "Денят ON AIR" заяви, че „българите никога не са били толкова богати“.
Не се съмняваме, че банкерът Хампацурмян е сред онази прослойка от българи, които никога не са били толкова богати както днес.
Но той изглежда, возейки се из софийските улици с лимузина, вижда светът с розови очила. Така както го виждат и българските депутати- да сте ги чули или видели, някога от трибуната на Народното събрание да говорят за проблемите на бездомните, бедните и гладните? Не, това не случва, но те не пропускат да се погрижат за увеличение на заплатите си. Те са от онази прослойка новобогаташи, които никога не с били толкова богати. Затова и е такъв натискът да влязат в парламента, затова и прескачат от партия на партия, и партийните босове ги оглеждат и ако решат, че стават, им казват- добре назначавам те за те за депутат/ка и ако само един път си позволиш да изкажеш свое мнение и не гласуваш както ти се нарежда, изхвърчаш на минутата.
А, между никога, като досега не сме имали в парламента толкова закръглени и охранени партийни босове. Както казваше Радой Ралин в една своя епиграма „Тая шия не е от туршия“.
В едно друго изказване Левон Хампарцумян по Нова ТВ от 18 август 2025 г., признава, че България забогатява, но не всички по-равно. Но ако е така,, ако не е „всички по-равно“ , това означава, че едни, аз бих би нарекъл политическият и икономическия елит, все повече ще забогатяват по отношение на останалата част от населението, което Маркс наричаше „относително обедняване на пролетариата“. Този елит ревниво пази богатството си и средствата и начините, които прилагат за да забогатяват, за това не им е нужда демокрация и свобода на словото, нито независими медии и съдебна на система, нито мажоритарни избори, защото всичко това ще представлява непреодолими спирачки срещу безконтролното им забогатяване. Ако в развитите европейски страни, в САЩ и другаде, богатите са облагани според доходите с 40-50 и повече процента, но у нас политико/икономическия елит яростно защитава плоският данък от 10%, обяснявайки, че всяко повдигане на този данък представлявал „данък богатство“- един вид едва ли не пречка от времето на комунизма, човек за забогатее, бил неморален и вреден за икономиката.. Всички те са се изкачили на върху на стълбата, описана от Смирненски, но тя може някой ден да се срути.
Тези дни, минавайки по ул. "Калоян" в центъра на София забелязах дълга опашка от възрастни хора, зъзнещи в острия хапещ студ, температурата беше около минус 10 градуса, търпеливо чакащи да им дойде редът до една лека кола с разтворен багажник. От багажника двама мъже подаваха на хората пластмасова кутийка с топло сготвена храна и отделно хляб. Тези възрастни, изнемощели хорица бяха гладни, и ако бяха от „забогателите българи“ нямаше да мръзнат в студа и да се редят за безплатна храна. Получаваха я и някои на място я поглъщаха.
Поинтересувах се, и разбрах, че раздаването на безплатна храна на незабогателите, а обратно на обеднелите българи, е дело на организация името „Подай ръка“, с администратор - Мартин Мартинов“. Направих снимка на хората, колата и благодетелите, която прилагам и по-късно от справка в Интернет разбрах, че тази организация върши тази благотворителна дейност вече 15 години. Върши дейност, която е задължение на държавата и на общините, и колко ли хора може да нахрани за един ден в столицата, да не говорим за другите български градове, където има също гладни хора от категорията, която не е забогатяла?
Страницата на "Подай ръка" можете да разгледате ТУК
В нея ще видите информация за дейността на организацията да предоставя храна на хора без дом и на възрастни в бедствено положение. Ще видите и много покъртителни снимки, подобни на тази, която прилагам.
Може много лоши неща да е имало по време на обругавания соц. Но гладни хора, като тези, които виждате на снимките, нямаше.