От няколко дни пиша текст с практически сходно заглавие (само че не фашизъм, а нацизъм) и дори във ФБ бях споделил на глас, че работя над него.
Известната разлика бе, че аз говоря (и) за аналогии с Германия през 30-те години на миналия век.
Това написа във "Фейсбук" Николай Слатински.
След като съм изпреварен и каквото и да напиша ще изглежда копие на и повлияване от преведената тук статия, ще дам някои тезиси от черновата, до която бях стигнал и недовърших, защото работя над книгата си доста усилено, а пък и с живота като много от вас под вежди се гледаме строго...
Пак да обърна внимание - това по-долу са зарисовки от черновата на текста, който смятах да публикувам в близките дни.
Тръмп и бандата му вървят по някои от главните стъпки на Хитлер и бандата му.
Приликите се набиват на очи дори за заслепените от тръмпизма.
-- И Тръмп и бандата му, и Хитлер и бандата му са откровени психопати без принципи и задръжки, откачени мегаломани и неприкрити мизантропи.
-- Тръмп, говоря за втория Тръмп, за Тръмп-47 също като Хитлер е губил изборите за президент – Тръмп от Байдън, Хитлер от Хинденбург.
-- Най-богатите бизнесмени, мултимилиардери подкрепят Тръмп също както най-богатите индустриалци подкрепят Хитлер.
-- Тръмп концентрира цялата власт в ръцете си, така както прави това и Хитлер.
-- Тръмп също както Хитлер дава абсолютно водещ акцент – вече в новите условия на социалните мрежи – върху пропагандата, промиването на мозъците, оглупяването на обществото и фанатизирането му.
-- Щурмът на Капитолия през януари 2021 г. може да се се оприличи на аналогия на Бирения пуч през ноември 1923 г.
-- И Тръмп като Хитлер говори за възвръщане на държавата към времената, когато тя е била велика.
-- Тръмп както Хитлер иска еднолична нему вярност на всеки в администрациите от ключовите структури на властта.
-- Тръмп както Хитлер се стреми да преименува де що има сгради и институции на свое име.
-- Тръмп също по образ и подобие на Хитлер прави феноменални преустройства и култови постройки без да пести държавни (обществени) ресурси.
-- Хитлер пише своята борба - „Майн Кампф“, Тръмп пише в своята социална мрежа – с все същата мания за величие, мегаломански, с ненавист към различните, с амбиции за жиизнено пространство, с поведение на човек, притежаващ патент върху Истината от последна инстанция.
-- И за Тръмп както за Хитлер няма международно право, няма ограничения други освен собствените му желания и амбиции, той е над всичко и над всичкти.
-- И Тръмп, както Хитлер постепенно започва да управляват де факто с укази, превръщащи се де юре в равносилни на закони актове.
-- Постепенно Тръмп се сдобива с жалки, но безскрупулни и все по-жестоки имитации на СС и Гестапо, благодарение на инсталирани по върховете им нищожества и тези силови, насилнически структури започват образно казано и показнО да колят и бесят, а на практика да разстрелват от упор.
-- Превземането на Венецуела може да се сравни по някакъв начин с връщането от Хитлер на Рейнската област – първа крачка в териториалната експанзия, посрещната от световната общественост без особени нервни спазми и дори с възхита.
САЩ могат един ден, без да се усетят, да се събудят в съвсем различна държава – на безскрупулна и опасна нацистка диктатура. В новите условия, но със старите похвати.
В този смисъл имам опасението, че ни предстоят и аншлусът, и Судетите.
Трябва да бъдем бдителни и да нямаме особени илюзии, да не смятаме аналогиите за повърхностни.
Светът се връща сто години назад. САЩ върви по пътя на нацизма, Русия върви по пътя на сталинизма.
Духът на Анкоридж – това е духът на Мюнхен.
Някога Европа бе заклещена между нацизма и сталинизма.
Сега е заклещена между тръмпизма и путинизма.
Най-страшното за Европа е да не попадне в капана на Чърчил – да избира при сблъсъка на нацизма и сталинизма кого да подкрепи.
Чърчил подкрепя сталинизма, защото нацизмът е до границите на страната му. Но много ясно си дава сметка, че и двете злини са брутални чудовища.
Подкрепата за едното чудовище решава проблема с унищожаването на другото чудовище.
А после десетилетия наред върви страхът от това, второто чудовище и необходимостта от възпирането му.
То бива възпряно, бива победено, но не и унищожено и сега се завърща по страшен и уродлив начин с путинизма. А нацизмът не прави ли същото, не се ли завръща по страшен и уродлив начин - с тръмпизма?
Ще кажете – формални аналогии и ненормални преувеличения.
Дано сте прави. Дано!