Социалните мрежи все по-често се превръщат в обект на законодателни ограничения по света, а причината не е технологичният напредък, а неговото влияние върху децата. Великобритания въвежда забрана за лица под 16 години да създават и поддържат профили в основните социални мрежи. Мярката бе обявена от бившия премиер Киър Стармър като част от мащабни реформи за защита на подрастващите. Очаква се новите правила да влязат в действие през пролетта на 2027 г. Целта е защита на психичното здраве на тийнейджърите и ограничаване на вредното съдържание. Какво показва опитът на Великобритания, защо вниманието се превръща в най-ценната валута на XXI век и могат ли забраните да защитят психичното здраве на младите хора... Пред ФАКТИ говори Стаси Кинг - експерт по учене и психолог с две магистратури.
- Г-жо Кинг, как се приема във Великобритания идеята за законова забрана на социалните мрежи за деца под 16 години?
- Във Великобритания вече има все по-широко съгласие, че социалните мрежи оказват силно влияние върху развитието на децата. Разбира се, обществото не е единодушно дали забраната е най-доброто решение, но все повече родители, учители и специалисти признават, че настоящият модел не работи добре за много деца.
Като психолог бих казала, че въпросът не е дали технологиите са добри, или лоши. Въпросът е дали детският мозък е достатъчно развит, за да се справи с платформи, създадени от хиляди инженери, чиято основна цел е да задържат вниманието му възможно най-дълго.
За мен това надхвърля дебата „за“ или „против“ технологиите, а по-скоро е разговор за опазването на детството.
- Лицево разпознаване, сканиране на лична карта, за да се удостовери възраст – това ще работи ли?
- Вероятно ще помогне, но няма да реши проблема напълно. Децата винаги намират начини да заобикалят ограниченията. Виждаме го вече в Австралия, където има такава забрана от началото на годината, ако не се лъжа. Подобна забрана не е магическо решение. Тя е само една част от един широк обществен подход, който трябва да включва родители, училища, технологичните компании и здравни институции.
- Какви са основните аргументи на поддръжниците на тази мярка и защо според тях тя е необходима?
- Основният аргумент е, че детството е период, през който мозъкът изгражда своите основни способности – внимание, самоконтрол, емоционална устойчивост, социални умения и идентичност. Социалните мрежи са като ресторантите за бързо хранене. Те се харесват на мнозина, телата, или в случая умовете ни, привикват към подобна „храна“ и не забелязваме как падаме в капана на „мазното“ и „соленото“, което създава в организма желание за още и още точно от това. Здравословната храна и нейният вкус избледняват на фона на лабораторно изработените вкусове. Ресторантите за бързо хранене сами по себе си не са непременно зло. Проблемът започва тогава, когато заместят истинската храна или изцяло я заменят.
По същия начин проблемът не е, че децата използват социални мрежи. Проблемът възниква, когато те заместят истинските приятелства, свободната игра, книгите, спорта, съня и времето със семейството.
Социалните мрежи не добавят просто още една дейност към деня на детето. Те постепенно изместват живите, триизмерни преживявания, чрез които човешкият мозък се е развивал в продължение на хилядолетия.
- Какво е мнението на родителите – подкрепят ли подобна забрана или я възприемат като ограничаване на свободата на младите хора?
- Много родители днес са като в капан, някои дори и без да го осъзнават. Не всички са безотговорни. Но е очевидно, че са сами срещу огромен обществен натиск. Често чувам: „Не искам моето дете да е единственото без телефон. Ще стане отшелник.“ Така това се превръща в социален проблем.
- Като учител, наблюдавате ли негативни последици от прекомерното използване на социални мрежи сред учениците?
- Вече не работя като учител, въпреки че преподавателският опит е в основата на професионалния ми път. Сега наблюденията ми идват най-вече от практиката ми като психолог, от работата ми с родители, както и от участието ми в екип от съветници на алтернативно училище във Великобритания, което подкрепя деца с тревожност, невроразличия и други затруднения при адаптацията към традиционната класно-урочна система. Разбира се, говоря и като родител на две вече пораснали дъщери. От всички тези гледни точки виждам промяна в начина, по който децата се концентрират, общуват и преживяват света около себе си.
Не защото са по-малко интелигентни, а защото училището се конкурира с едни от най-мощните системи за привличане на внимание.
Добрият учител се стреми да развива дълбоко и иновативно мислене у учениците, докато целта на алгоритъма е да задържи вниманието още няколко секунди, после още няколко и т.н. Това наистина е неравностойно състезание. Само си представете какви инвестиции има в големите технологични корпорации, които се конкурират за нашето внимание, както става много ясно в документалния филм The Social Dilemma, например. И какви бюджетни инвестиции имат държавните традиционни образователни системи.
Виждаме, че тук не са само социалните мрежи. Традиционната, бих казала, изживяла себе си образователна система, такава, каквато съществува в повечето развити страни, също трудно се адаптира към различните начини, по които децата учат и развиват потенциала си.
- Как социалните мрежи влияят върху концентрацията, успеха и психичното здраве на децата и тийнейджърите?
- Представям си вниманието като река. За да можем да учим, тази река трябва да тече спокойно и достатъчно дълбоко. Социалните мрежи непрекъснато копаят нови канали и отклоняват потока – ново видео, нова нотификация, нов стимул. Стимули, стимули, стимули. Децата са жадни за информация хора. Но не я получават както когато жаден пие направо от чешмата. Когато отворят най-достъпната до тях „чешма“, ги залива мощен поток, но не с чешмяна сила. Със силата на водната струя на пожарен кран. Така мозъците им (всъщност, мозъците НИ, на всички нас!) започват да се адаптират към контекста на постоянни прекъсвания.
По отношение на психичното здраве виждаме ясната и научно доказана връзка с тревожността, с нарушенията на съня, пониженото самочувствие и непрекъснатите социални сравнения.
- По какъв начин британските училища се опитват да ограничат зависимостта на учениците от телефоните и социалните платформи?
- В почти всички държавни училища има ограничения за използването на телефони по време на учебния ден. От години. Сутрин, когато децата прекрачат прага на училището, телефоните биват събирани от дежурен учител, поставяни на специални места за съхранение и давани обратно в края на деня. Децата намират начини обаче да крият телефоните си, да носят нови.
Но добрите училища не само забраняват – те предлагат алтернатива: повече спорт, творчество, общуване и време навън.
И най-вече разговори за осъзнаване на всички тези процеси и влиянието на социалните медии върху самите тях. Дава им се възможност да разберат и да изберат самите те отношението си към телефоните си.
- Реалистично ли е подобна забрана да бъде ефективно контролирана?
- Няма да бъде лесно. Но както предпазните колани не предотвратяват всички катастрофи, а намаляват риска, така и подобна мярка може да намали риска за психичното здраве на децата. Забраната на пушенето на обществени места в Европа не беше посрещната много добре из различните страни, но има доказан напредък и все по-малко хора са активни пушачи. Това поне е резултатът за ОК.
- Наблюдавате ли връзка между прекомерната употреба на социални мрежи и случаите на тревожност, депресия, агресия или социална изолация сред учениците?
- Като психолог бих била внимателна да кажа, че социалните мрежи сами по себе си причиняват депресия. Но научните изследвания показват все повече връзки между прекомерната употреба и тревожността, нарушенията на съня, социалното сравнение, усещането за самота и ниската самооценка.
- Как реагират самите деца и тийнейджъри на идеята да бъдат ограничени?
- Повечето вероятно ще я възприемат като наказание. Но задачата на възрастните е понякога да виждат рисковете, които децата все още не могат да оценят напълно. А и най-вече да им обясняват, разясняват и както вече казах – да създадат възможности, в които мозъкът на детето ще бъде защитен и ще процъфтява.
- Ако забраната бъде приета, какви според вас ще бъдат реалните резултати след пет години?
- Не мисля, че забраната сама по себе си ще реши всички проблеми. Но ако успее да върне част от детството към играта, книгите, спорта, съня и триизмерните приятелства, тя ще има смисъл. По-важният въпрос е не какво ще забраним, а какво ще възстановим. Ако вниманието е валутата на XXI век, трябва да се запитаме кой възпитава вниманието на нашите деца – семейството, училището или алгоритмите. Като психолог и като родител аз не се страхувам от технологиите. Страхувам се от това, което те постепенно заменят. Никой алгоритъм не може да замени истински приятел, истински разговор, истинска книга или истинско детство. Именно поради тези опасения през юни 2026 г. британското правителство обяви намерението си да забрани достъпа до повечето социални мрежи за лица под 16-годишна възраст. Решението се представя като предпазна мярка за защита на децата, въпреки че самите учени подчертават, че доказателствата за ефекта на подобна забрана върху психичното здраве все още са ограничени и че са необходими допълнителни изследвания за оценка на нейната ефективност.