99% и нито един отговор: какво пролича на изборите в Русия

Огромният изборен успех на Путин не показва истината за руското общество. Официално всичко е наред: армията се попълва, рекламите обещават на мъжете и пари, и уважение. Но жертвите растат, а нуждата от хора не намалява.

Още новини от Украйна

Резултатите от тези избори в Русия бяха предвидими. Вероятно това е единственото, което може да се каже за тях без допълнителни уговорки. „Единна Русия“ отново получи онова, заради което, всъщност, съществува цялата руска избирателна система от последните години: възможност за контрол и мнозинство, което безпрепятствено да прокарва през Държавната дума всякакви решения, от които Кремъл се нуждае. В този смисъл нямаше никакви изненади.

След гласуването въпросите не намаляха, а се увеличиха.

Очевидно е, че изборите се проведоха в една Русия, в която не беше възможно да се говори за партийни програми, сменяемост на властта и политическо представителство. Те се проведоха по време на война, която стана не просто главното събитие в живота на страната, а и начин на съществуване на държавата. Войната променя бюджета, пазара на труда, училищата, телевизията, разговорите в семействата, списъка със забранените думи и, разбира се, работата на парламента.

Предишната Държавна дума вече беше успяла напълно да се преструктурира в съответствие с тази военна реалност. Депутатите се научиха да приемат мигновено закони, които обслужват войната и превръщат в престъпление дори и най-малката сянка на несъгласие. Руският парламент се превърна в машина за обслужване на военните и репресивни изисквания на администрацията на президента.

Но сега тази машина ще работи в условия, при които обичайните забранителни мерки може да се окажат недостатъчни. През 2026 г. войната изисква не само правилни думи и патриотични съобщения. Тя изисква пари, хора, както и постоянна мобилизация на обществото – в прекия и преносния смисъл. Мобилизацията е основният въпрос сега. В Русия продължават да се правят сякаш този проблем не съществува. Официално всичко отдавна е уредено: армията се попълва с хора на договори, регионите се състезават по размера на възнагражденията, рекламите обещават на мъжете и пари, и уважение, и нов живот. Но войната не свършва, загубите нарастват, а нуждата на държавата от хора не намалява.

Ще има ли нова вълна на мобилизация? Ще се нарича ли тя мобилизация? Ще бъде ли насочена към регионите, ще върви ли като скрита или принудителна кампания с натиск върху наборниците, наказателни дела и икономическа безизходица? На тези въпроси настоящите избори не дават никакъв отговор.

"Единна Русия" и "героите на СВО"

Отделно внимание заслужава начинът, по който властта се отнесе към собствената си реторика за „героите на специалната военна операция (СВО)“. През последните години на руснаците последователно им се обясняваше, че участниците във войната ще се превърнат в новия руски елит, че именно те ще управляват регионите, ще заемат постове, ще приемат закони, ще възпитават младежта и като цяло ще заменят технократите и чиновниците, които, както се оказа, не разбират достатъчно добре новата епоха.

Идеята е напълно разбираема: войната трябваше не само да унищожава и осакатява, но и да създаде нова управляваща класа — предана, проверена, готова да бъде лицето на режима. Но щом се стигна до конкретиката, нещата се объркаха. „Единна Русия“ съобщи, че 86 участници във войната ще получат мандати в Държавната дума. След това съобщението беше премахнато по искане на самата партия, а в новата версия броят на „героичните“ депутати беше намален наполовина. Дори не ми се иска да гадая какво точно е подразнило партийното ръководство: количеството, формулировките, преждевременното публикуване или самият факт, че едно обещание за „нов елит“ изведнъж е трябвало да бъде представено под формата на официално съобщение.

Според мен тази история ясно илюстрира контраста между образа на „ветеран от специалната военна операция“ – полезен за пропагандата – и реалния човек, който трябва да бъде интегриран във властовата структура. Образът е удобен: можеш да го сложиш на плакат, да поканиш човека в училище, да го настаниш на почетното място, да му дадеш думата на форум или да заснемеш видео с него за патриотичното възпитание. Но истинският политически субект – човек с личен опит в насилието, собствена мрежа от контакти, усещане за право на определен статут и може би дори с въпроси към длъжностните лица – е нещо много по-сложно. Както показва опитът с Евгений Пригожин, руската система по принцип не обича хората, които смятат, че имат право на нещо повече от стандартно полагащото им се. Дори ако тези хора са се сражавали за системата. Особено ако са се сражавали за нея.

Космически проценти на изборите в Русия

Показателно е и това какви резултати се отчитат на изборите в регионите, където въпросът за реалното изразяване на волята отдавна не стои. Рамзан Кадиров, например, е събрал 99,85% от гласовете за ръководител на Чечения, сочат данните от изборите. Но нека бъдем честни - 99,85% не е резултат, който говори за доверие. Това е резултат, който говори за невъзможността да се измери доверието. Той не казва нищо за това какво мислят хората, дали се страхуват, дали подкрепят властта, дали я мразят, дали са готови да я търпят още или просто се опитват да преживеят още един ден. Тези цифри не са за гражданите, а за отчет пред висшестоящите: всичко е под контрол, всички са лоялни, няма проблеми.

Но проблеми, разбира се, има. Един от основните е, че самите власти все по-трудно разбират какво се случва в страната, която толкова дълго са се учили да контролират. Може би по време на кампанията Кремъл наистина се е опитвал да прецени нещо – не изборните резултати, разбира се, защото те бяха предрешени. Възможно е да са оценявали готовността на обществото да понася войната, степента на страх от мобилизация или реакцията на кризата с горивата и редовните атаки с украински дронове. Може да се предположи, че именно това е била целта на тридневното гласуване.

Най-важният въпрос

Подозирам, че никога няма да разберем какви точно данни са събрали – да не говорим как ще бъдат тълкувани те. В руската политика възможността да се види истинското състояние на страната чрез официални процедури отдавна е изчезнала: изборите не разкриват обществените настроения, парламентът не представлява обществения интерес, телевизията не отразява истински дебати, а съдебната власт отдавна е престанала да бъде независима или справедлива.

Може би след няколко месеца „източник, близък до президентската администрация“, ще сподели пред чуждестранен журналист, че Кремъл е бил обезпокоен от определени показатели – например, че подкрепата за войната се е оказала не толкова солидна или че мобилизацията е предизвиквала паника. Или пък няма да го направи. В такъв случай отново ще гледаме резултати от 99,85%, закони, приемани в тишина, и оредяващи споменавания на „героите от специалната военна операция“ в Държавната дума, докато продължаваме да търсим отговора на най-важния въпрос: какво точно режимът на Путин смята за победа?

Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.