След броени месеци изтичат ограниченията по приватизационния договор на киноцентър „Бояна“ – мястото, където в продължение на десетилетия са създадени едни от най-значимите български филми и където са снимани десетки международни продукции. Според хора от кино бизнеса студиото е изправено пред най-голямото предизвикателство в своята история – опасността да бъде продадено не като действащ филмов комплекс, а като апетитен терен за строителство. Какви са сигналите, които достигат до и от международните филмови среди, защо чуждите инвеститори трудно биха купили студиото като работещ бизнес… Пред ФАКТИ по тези теми говори кинопродуцентът Габриел Георгиев.
- Г-н Георгиев, все още предупреждавате, че след изтичането на ограниченията по приватизационния договор през ноември киноцентър „Бояна“ може да бъде разпродаден. Разполагате ли с конкретна информация, че подобен сценарий е действителен?
- Такава информация е достигала до мен от различни източници. Не мога да кажа, че е официална информация, но през последните две години, откакто започнах да проучвам какви са възможностите да се стигне до такова развитие със съдбата на киноцентъра, разговарях най-вече с хора от чужбина, които ме потърсиха като човек, който е активен на нашия пазар, за да потвърдя информацията. Това беше още през 2024 година. Партньори в чужбина, с които работим, първи бяха достигнали до информация, че киноцентър „Бояна“ е обявен за продажба извън България. Допускам, че това е било планирано – да се популяризира тази продажба извън България, защото тук, както виждате и към днешна дата, това е болезнена тема. Срамните условията по приватизацията и най-вече съдбата на киноцентъра.
След чужбина, информация за продажба дойде и от нашите среди. Стана публична тайна, че киноцентърът се продава и че цената, която се иска от собствениците, е доста над пазарната.
- Каква е цената, която стигна до вас?
- Това, което е достигнало до мен, е сумата от 180 милиона евро.
- Както същото нещо сподели пред ФАКТИ и депутатът от „Възраждане“ Димо Дренчев?
- Хората в индустрията знаят. Много колеги, които се занимават активно с правене на кино и които ползват услугите на киноцентъра, а това са голяма част от хората, знаят за това, че той се продава и че цената, която се иска, е тази.
- Приватизационният договор приключва през ноември и време не остава почти никакво. Какво очаквате да се случи?
- Вярата ми, че може нещо да се промени, ме накара и аз да бъда активен в посока на търсене на отговори и най-вече поставяне на въпроса, за да може да се говори публично и да се намери добро решение, а то е само едно - запазване на киноцентъра.
Моите песимистични очаквания всъщност са да надделее един друг интерес, който битува в България и българската индустрия в последните години – да се стигне до закупуване на терените, събаряне на сградите, разпродаване на активите и построяване на нови жилищни площи. Някак не допускам този песимизъм да вземе превес над действията и да помрачи визията ми за бъдещето на българското кино.
- Малко ще ви върна на предния въпрос. Когато говорим, че е имало някаква конкретна сума за продажбата на киноцентъра, говорим за продажбата му като такъв ли, за да остане киноцентър, или вече като чисто имотна сделка, защото това е много голям и хубав парцел в София?
- За да отговоря на въпроса, бих споделил професионалните ми наблюдения и разсъждения. Доколкото знам през 2025 г. са водени преговори между сегашните собственици, и американско студио, което притежава и менажира две филмови студиа. Едното е в Гърция, другото е в САЩ, за покупката на бизнеса.
До такава сделка не се е стигнало до колкото ми е известно. Какви са причините, не мога да кажа. Мога да допусна, че причината да не се случи сделка е заради цена и параметри на евентуалната сделка. Говорим за чуждестранен инвеститор – американска компания с добре установено присъствие в два актуални пазара. Щатът Ню Йорк като щат е добре позициониран в момента, има голям обем от инвестиции в киноиндустрията там. Гърция, благодарение на tax incentive, също се развива добре. Тоест най-вероятно са имали ресурса да заплатят цената, но това в крайна сметка не е довело до осъществяване на сделка.
Ако се анализира бизнесът като бизнес, той има параметри и специалистите могат да кажат каква точно е оценката му. Но със сигурност тя в момента е много по-ниска, предвид намалялата през последните години работа на студиото, което не се справя дори на средноевропейско ниво. Бизнесът на киноцентър „Бояна“ като цяло изглежда доста свит.
- Тоест, да разбирам, че оценката на бизнеса е доста по-ниска от стойността на земята, върху която е изградено студиото?
- Да, мисля, че земята е много по-скъпа от бизнеса. Това е моето наблюдение. Затова, ако дойде някой инвеститор от чужбина, за да го закупи като бизнес, той ще гледа всъщност възможностите, които му се дават. Това е логиката.
От тази гледна точка по-скоро не очаквам, че ще дойде чуждестранен инвеститор, който би предложил нещо по-различно.
В България хората с бизнесите и хората с експертиза в ръководенето на филмови студия са може би един или двама човека. Така че вероятността от тях да се прояви интерес и да се закупи това студио като бизнес, по-скоро бих казал, че също е доста малка.
Отписвайки тези възможности за инвеститор, аз по-скоро допускам, че в комбинация от това, което ви казах, плюс желанията на приватизатора да получи надпазарна цена, за мен остава само и единствено възможността да се продаде като терен за ново строителство.
- Достатъчно ли е Министерството на културата да заявява загриженост, или вече е необходима конкретна национална стратегия за съхраняване и развитие на филмовата инфраструктура в България? Изобщо очаквате ли някакво действие от страна на Министерството на културата?
- Преди дни присъствах на една среща в Министерството на културата, на която очаквах да чуя нещо в тази посока – ясна стратегия за развитие и най-вече за развитието на инфраструктурата. Не мога да кажа в момента каква е волята на Министерството на културата – дали тя защитава надграждането на една кино инфраструктура и нейната модернизация, или по-скоро би допуснала унищожаването ѝ и да се фокусира в нещо различно, което не е свързано с индустрията, а по-скоро с оптимизиране на държавна помощ. Това не мога да кажа защото няма ясна позиция на министерството по темата.
Какви са ми очакванията обаче? Да, аз наистина очаквам Министерството на културата като принципал и съсобственик на студиото да изгради работеща стратегия, която да включва развитие и модернизация на инфраструктурата, защото за последните 30 години инфраструктурата в кинопроизводството само единствено се разрушаваше и намаляваше производственият ѝ капацитет. Не само в Бояна. Министерството изнесе информация и за други имоти от кинопроизводствената инфраструктура, които са били държавна собственост и които е допуснато да бъдат разграбени. Това очаквам. Жизненоважно за индустрията е да се приеме стратегия за развитие на българското кино, която да включва увеличаване и модернизация на производствения капацитет.
Защото бъдещето ни като индустрия е свързано с това ние да можем да постигаме обеми, чрез които да ставаме по-добри като производители или като творци. Правя разделението, че в киното има двете гледни точки. Едното е киното като индустрия, другото е киното като авторски продукт, което само по себе си не изключва наличието на адекватна инфраструктура. Защото и творците, и продуцентите в крайна сметка трябва да използват инфраструктурата, за да произведат това кино. Така че и в двата случая е валидна нуждата от стратегия за развитие на киното, която да включва и модернизация на инфраструктурата.
- Киноцентър „Бояна“ каква заслуга има за последните български филми, които се създадоха? Как участва студиото в производството на българските продукции? Знаем, че тук идват да снимат много международни продукции, което също е хубаво, защото се ангажират и български творци, но отнесено към българския филмов бизнес?
- Това, което се произвежда в България като чуждестранни продукции, са миноритарни копродукции, в които български продуцент има творческо и частично финансово участие. Тези продукции са важни, защото в тях се предполага участието на български творци.
В по-голямата част от продукциите, които идват от чужбина, за да снимат в България, всъщност се търси изцяло по-евтини условия за производството им. Или казано по-друг начин идват, за да произвеждат на ишлеме.
- Значи евтиното привлича към България чуждестранните инвеститори, когато говорим за кино?
- Това е наблюдението ми в момента, а очакването ми за бъдещето на българското кино е различно. Смятам, че ние имаме потенциала да бъдем пълноправни участници в международни копродукции, в които даваме своя творчески и продуцентски принос на равни начала с други партньори. За съжаление, практиката е ние да сме миноритарни партньори в международни копродукции с изключително ограничен принос.
При втория тип чужди продукции, които идват само да снимат в България, добавена стойност няма. Там участието на българските творци е още по-ограничено. Няма режисьори, няма оператори, няма художници, които да участват. В последните години, в България се снимат основно реклами. Намаля изключително много производството на чуждестранно кино, дори на ишлеме, и това до голяма степен е отговорност на сегашното ръководство на студиото. Защото в крайна сметка те са най-голямото предприятие в сектора и те би следвало да определят политиката при производството дори и на ишлеме, на чужди продукции в България. Една реклама, която се произвежда тук, тя има икономически ефект, който е в рамките на счетоводната година, и не носи нищо повече. Един филм има много по-дълъг живот и носи приходи, както и голяма културна стойност.
Моето наблюдение е, че намалява обемът на филмови и телевизионни продукции за сметка на рекламните и това се превръща в основната част от кинобизнеса в България.
- А как се справят нашите съседи, когато говорим за кино? Защото доста често се дава пример с Унгария – какво е направила като инвестиции и като кино, което се прави там. Около нас как стоят нещата? Примерно Северна Македония, Румъния, Турция, Гърция?
- В държавите около нас, където има стратегия, която е устойчива и се следва без резки завои средата е успешна. Понеже ме питахте за Северна Македония. Северна Македония е един много малък пазар, доста по-малък от нашия, където също има финансови стимули, но няма инфраструктура. Северна Македония има огромен проблем заради липсата на инфраструктура. Бил съм на огледи в Северна Македония за продукция и това, което ни отказа, е, че там няма нито едно филмово студио. Няма инфраструктура, която да подкрепи производството на една професионална филмова продукция.
Унгария е наистина първенец в региона. Заради това, че те имат много устойчива, последователно прилагана стратегия за филмопроизводство. Държавата има много ясна стратегия и за инфраструктурата им, когато става дума за кино. Те не са разрушили държавните студия. Обратното – държавните студия са останали държавни. Имат две от общо седем, които са модернизирани, реорганизирани, но не и съборени. Последната модернизация е от миналата година на държавно филмово студио “NFI Studios“. Унгарците привличат мащабни чуждестранни продукции. Имат много добре работещ финансов стимул. Имат много добре работеща администрация. Така че те са наистина изключителен пример в региона.
Другите, които се справят изключително добре, това са поляците. Те също имат невероятна инфраструктура, както и държавно филмово студио „WFDiF“. Примерите, които не се развиват добре, като Северна Македония, са тези, които нямат инфраструктура.
- Значи ние вървим силно към стила на Северна Македония, ако си затрием инфраструктурата за кино?
- Точно така. Ние вървим към ситуацията на Северна Македония, така че да се налага да търсим студия извън България, за да снимаме и нашите филми, което в крайна сметка би било пагубно за нашата индустрия.