На този етап от развитието на събитията около войната на САЩ/Израел срещу Иран едва ли някой се сеща, че преди години Асад от Дамаск е разработвал проект “Петте морета и петте държави”, представен и на Турция, който, казват, е в основата на стартирането на арабската пролет, наричана “кървавата пролет”.
Започнала под прикритието на демокрация, справедливост и свобода. Проектът “Петте морета и петте държави” е включвал газопровод Египет-Йордания-Сирия-Турция-Ливан и газопровод Катар-Ирак-Иран-Сирия-Турция, но определено се е явил пречка за други проекти в тази връзка. Както и на подготвян от Турция и Ирак канал “Път за развитие”, наричан “Сух канал”. Той от своя страна не е идея на САЩ и Израел, а се е представял за регионална инициатива, която е конкурент на глобалната логистична визия разработена от Вашингтон и Тел Авив за Близкия изток. Тяхната визия е пряко свързана с проект IMEC, коридор Индия-Близък изток-Европа, обявен на срещата на Г-20. IMEC заобикаля Турция и Ирак, но от Индия минава през ОАЕ и Саудитска Арабия по суша и стига до Хайфа в Израел на Средизмно море, а оттам до Европа. Това ли е в дъното на главоблъсканиците в Близкия изток и поредицата войни там?
Много вероятно и с мирис на нефт и газ. И една гражданска война в Сирия, довела до сваляне на Асад с помощта на познатите играчи в региона. От Анкара са убедени, че техният “Път за развитие” има подкрепата на страните от Залива и има потенциал да промени фундаментално световните търговски пътища . Но няма как да не стане арена на многоизмерна борба за власт в триъгълника между САЩ, Израел, Иран. Да се реализира проект в този регион без САЩ и Израел? Забравете. Налага се коридора IMEC, но без да се нанася удар върху “Път на развитие” на Турция и Ирак. Просто се прилага дистанциран и обструктивен подход. Защото целта е да се разбие влиянието на Китай и се заобиколи Турция като се създават трудности по отношение на финансирането и сигурността чрез Багдад.САЩ имат де-факто контрол върху иракските финанси и търговия, защото управляват приходите от петрол на Ирак чрез Федералния резерв на Вашингтон. Строго контролират потока от долари в страната.
Затова не се затваря изцяло вратата на проекта на Турция и Ирак, а по-скоро се търси контрол над него. Стара тактика на САЩ. И се постига дистанциране на Багдад от Техеран. Още повече, че по този начин може да се постигне и освобождаване на Багдад от зависимостта от иранското електричество/газ. По този начин да се интегрира страната към Запада и страните от Залива. Просто стратегически интереси на САЩ за региона. Е, така може да се увеличи и икономическата тежест на Турция, съюзник на Вашингтон в региона, но се постига приемлив елемент на т.н. регионален баланс за САЩ. Чиято цел е да прекрати стремежите на Русия и Китай за влияние в Близкия изток. С един куршум повече зайци. Вложени милиарди долари в такива проекти при всички случаи отварят нови врати за американската финансова система и американски компании, които участват в проектите.Като Alstom, например.
Всъщност рискът от затваряне на Ормуз или изключване на влиянието на САЩ върху тови проток тласкат страните от региона да търсят спешно алтернативни сухопътни коридори. Тези коридори даже се прескачат, защото играчите са повече от възможностите за контрол върху тях. “Пътят на развитието” и коридорът към Средиземно море през Сирия на този етап се смятат с възможност за бърза реализация.Но трудно може да се каже, че САЩ подкрепят безусловно турския проект.По-скоро се действа прагматично и с условност.
Иран е пред стратегическа дилема.Не може да се позволи да бъде изключен. Техеран си има и свои проекти за канали. Има и възможност за натиск върху Ирак чрез съюзническите елементи от Хашд ал-Шааби т.е. иракските шиитски милиции, за да реализира линията Шаламчех-Басра, която ще свърже Ирак с ж.п. мрежата на Иран. Конкурентните проекти могат и да изолират стратегически Техеран, което налага да се водят преговори за участие в другите проекти за коридори, най-вече в “Пътя на развитието “ с Турция. Предполага се, че реализирането му ще бъде масивна сухопътна и ж.п. алтернатива на Баб-ал-Мандеб, Ормуз и Суецкия канал. Така Катар и ОАЕ ще могат да транспортират стоките си директно до пристанище Фау в Басра по море.Докато Китай и Индия ще трябва да ползват Ормуз за преминаване до пристанището Фау.
От своя страна Израел има опасения, че ще бъде извън играта, ако се осъществи “Пътя на развитието” и затова се стреми да осуети този проект и да поддържа конфликтите в Близкия изток живи. Това прави региона несигурно убежище и ще отблъсне инвеститори и капитали от Персийския залив. Дивиденти за Израел.Докато Иран е избрал да премине към стратегия за извличане на ползи от тези проекти чрез интегриране отвътре. Тактики, които могат да служат като пример за успешна стратегия. Иран определено ще получи възможност за свързване на ж.п. линиите си с Басра и да транспортира стоките си до Турция и Европа. Война се води, но стратегии се разработват за след приключване на военните действия. В Анкара казват, че Техеран използва сигурността на линиите като разменна монета, за да извлече политически и икономически отстъпки от Багдад и Анкара. Да има думата при експлоатация на линията. Иран е и най-големия партньор на Китай в Близкия изток.
Това гарантира, че “маршрутът на развитие” ще е съобразен с китайската инициатива “Един пояс, един път”. Израел, разбира се, саботира проекта като увеличава рисковете за сигурността. Докато Анкара се стреми да подкрепя и насърчава участието на Иран в проекта за развитие. Въпросът е какво в последна сметка ще реши Вашингтон.Защото приоритет в момента са организирането на преговори с Техеран за изход от войната срещу Иран. Времето до 3 ноември и междинните избори в САЩ намалява. После ще дойде ред на проектите за канали, защото търговията и доставките на петрол трябва да продължат. Заедно с Ормуз.
Въпросът е кой ще контролира. Защото изолирането на Русия и Китай от влияние в Близкия изток, поне с днешна дата, не е реалистично като стратегия. Вижте Сирия и ще се убедите.