Близо 33% достигна избирателната активност на изборите Русия

Русия гласува днес, 19 септември, във втория ден от тридневните парламентарни избори, които ще определят новия състав на 450-местната Държавна дума. Вотът, който започна в петък и приключва в неделя, е първият за долната камара на руския парламент след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Към 14:00 ч. московско време избирателната активност в страната е достигнала 32,58%, показват данни на руската Централна избирателна комисия (ЦИК), цитирани от Reuters.

Гласуването се провежда в 11 часови зони и е съпроводено от регионални и местни избори. По данни на ЦИК в страната се провеждат над 2200 изборни кампании на различни нива, в рамките на които трябва да бъдат разпределени около 20 700 депутатски мандата и изборни длъжности.

Освен депутатите в Държавната дума се избират ръководители на 11 руски региона – в осем от тях чрез пряк вот, а в три чрез регионалните законодателни органи. Провеждат се и избори за парламенти в 39 региона.

Над 4,6 млн. души са гласували предсрочно

Председателят на ЦИК Ела Памфилова съобщи в събота, че 4 663 963 души са се възползвали от възможността за предсрочно гласуване.

От тях 232 369 са гласували в труднодостъпни и отдалечени райони, 31 258 – на кораби, които по време на основния вот се намират далеч от брега, а 121 души – на полярни станции.

Значителна част от гласовете се подават и по електронен път. Към 10:30 ч. московско време повече от 3,03 млн. души вече бяха гласували чрез федералната платформа за дистанционно електронно гласуване. Системата се използва в 32 региона.

Мащабна кибератака срещу системата в Москва

Една от основните новини през втория изборен ден е свързана със сигурността на електронното гласуване.

Ела Памфилова съобщи, че московската система за дистанционно електронно гласуване е била подложена през нощта на „много мощна“ и продължителна кибератака.

„Атаката продължава практически постоянно и е много мащабна и интензивна“, заяви тя.

Според ЦИК системата продължава да работи нормално и няма информация атаката да е довела до прекъсване или компрометиране на гласуването. Тези твърдения са на руските власти и към момента няма независимо потвърждение за произхода или мащаба на атаката.

Руското Министерство на цифровото развитие съобщи по-късно и за преднамерено повреждане на оптична комуникационна линия в Далечния изток. Според ведомството са били засегнати комуникациите в Сахалинска и Магаданска област, Камчатския край и Чукотския автономен окръг, но връзката е възстановена.

„Единна Русия“ влиза във вота като доминираща политическа сила

Управляващата партия „Единна Русия“, която подкрепя президента Владимир Путин, влиза в изборите като доминиращата сила в Държавната дума.

Половината от общо 450-те депутатски места се разпределят чрез партийни листи, а останалите 225 – в едномандатни избирателни райони.

Политическата конкуренция обаче е силно ограничена. Reuters отбелязва, че повечето кандидати с открито антивоенни позиции не са допуснати до изборите.

Либералната партия „Яблоко“, която настоява за прекратяване на огъня в Украйна, беше отстранена от участие с партийна листа след решение на Върховния съд за нарушения на изборните правила – твърдение, което партията отхвърля. Отделни нейни кандидати все пак участват в едномандатни райони.

Президентът Владимир Путин представи изборите като демонстрация на общественото единство и подкрепата за руските военнослужещи. Независими наблюдатели и западни медии обаче поставят акцент върху ограниченията пред опозицията и върху условията, при които се провежда политическата конкуренция.

Гласуване и в окупираните украински територии

Един от най-спорните аспекти на изборите е организираното от Москва гласуване в части от украинските Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, които Русия обяви за анексирани през 2022 г.

Анексирането не е международно признато, а Русия не контролира изцяло четирите области.

Москва организира парламентарно гласуване там за първи път след обявяването на анексиите.

Украйна определя организирането на руски избори на тези територии като незаконно. Европейският съюз също не признава руската анексия на четирите украински области.

Гласуване се организира и в Крим, който Русия анексира през 2014 г. – действие, което също не е признато от международната общност.

Изборите предизвикаха спор и с Молдова

Вотът доведе и до дипломатическо напрежение между Москва и Кишинев.

Русия планира да отвори 15 избирателни секции в сепаратисткия молдовски регион Приднестровие, където според Москва живеят около 220 000 притежатели на руски паспорти.

Правителството на Молдова се противопоставя на решението и настоява руските граждани да могат да гласуват единствено в секцията в руското посолство в Кишинев.

Молдовските власти определиха намерението за откриване на секции в Приднестровието като „неприемливо и враждебно“ и извикаха руския посланик за обяснения.

Москва от своя страна твърди, че руските граждани в региона имат право да участват в изборите.

Резултатите се очакват след края на вота в неделя

Изборните секции ще останат отворени и в неделя, 20 септември, когато приключва тридневното гласуване.

Това означава, че данните за активността през събота са междинни и все още не дават окончателна картина за участието във вота.

Първите резултати се очакват след затварянето на секциите в неделя вечерта.

Парламентарните избори през 2026 г. имат особено политическо значение за Русия, тъй като са първият вот за Държавна дума след началото на пълномащабната война срещу Украйна. Те се провеждат в условията на продължаващи бойни действия, икономически натиск и силно ограничено пространство за политическа опозиция.