Най-вероятният служебен премиер ще бъде професорът по конституционно право Георги Близнашки, чието име все по-упорито се спряга за длъжността. Миналата седмица той не отрече тази вероятност и обеща, че ще говори повече, след като ДПС върне мандата. Тази седмица обаче той не вдига мобилният си телефон.
Близнашки бе инициатор на подписката за референдума за промени в Изборния кодекс. Той бе член на БСП, но бе изключен от партията, тъй като рязко се разграничи от партийните си другари при издигането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Миналото лято той застана на страната на протестиращите.
Едно от най-важните министерства в страната, това на икономиката и енергетиката, ще оглави Екатерина Захариева. Един от нейните заместници ще бъде Теодор Бобочков, който ще отговаря за ресор енергетика. Захариева ще е и вицепремиер, тя ще отговаря за МРРБ, МИП, МОСВ, Министерство на транспорта, МЗХ. Захариева е шефка на кабинета на президента. В предишния служебен кабинет Захариева бе министър на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Министерство на финансите ще бъде оглавено от бившият шеф на ДФ "Земеделие" по времето на правителството на ГЕРБ Румен Порожанов. Според запознати подуправителят на БНБ Калин Христов на среща вчера в Президенството е отказал този пост.
Най-спряганото име за МВР е това на Йордан Бакалов. Народен представител от листата на Синята коалиция в 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. Той е експерт по национална сигурност.
Велизар Шаламанов ще е вероятният военен министър.
За министър на правосъдието се готви Христо Иванов от от Българския институт за правни инициативи.
Илияна Цанова от екипа на Плевнелиев пак ще поеме еврофондовете - пост, който заемаше и в кабинета на Марин Райков. Тя е работила 7 години в централата на ЕБВР в Лондон като старши банкер.
Организирането на вота ще е поверено на преподавателя по политология Димитър Димитров, който ще е министър без портфейл и ще отговаря за провеждането на изборите.
Йордан Христосков ще е вероятният социален министър, за този пост бе завъртяно и името на Деяна Костадинова. Секретарят на президента Костадинова все пак не е изключена от списъка на сегашният служебен кабинет, тя вероятно ще оглави МРРБ. Тя е отговаряла за оперативна програма "Регионално развитие".
Министър на образованието ще е съветничката на Плевнелиев Румяна Коларова, чието име се спрягаше и за Министерство на културата. На преден план към момента за министър на културата се спряга името на режисьорът Явор Гърдев.
Очаквано за министър на здравеопазването се готви шефът на ВМА проф. Николай Петров, който оглавяваше ведомството и в предишното служебно правителство.
Министър на транспорта вероятно ще е съветничката на Плевнелиев Николина Николова, която бе зам. строителен министър при ГЕРБ. За поста се спряга и името на Кристиан Кръстев, който бе министър без портфейл в предишното служебно правителство.
Много вероятно е министър на екологията да е кадър на Костов - Евдокия Манева, която заемаше поста от 1997 до 2001 г., а при управлението на ГЕРБ бе зам.-министър.
За министър на външните работи се готви Даниел Митов, който бе зам.-шеф на ДСБ, а след това мина към партията на Кунева. За този пост първоначално се завъртя името на бившия министър на външните работи от кабинета на НДСВ Соломон Паси.
Вероятно земеделието ще поеме Иван Станков, който бе на поста и в предишния служебен кабинет.
Евгения Раданова пък е възможно да оглави Министерство на спорта, макар че бе спрягано и името на Петър Стойчев, министър в предишния служебен кабинет.
Президентът Росен Плевнелиев ще възложи на служебния кабинет гарантиране на честни избори, отпушване на еврофондовете, и стабилност на държавата.
За тази цел той днес поиска от парламентарно представените партии актуализация на държавния бюджет с 3,5 млрд. лева и актуализация на бюджета на НЗОК. Държавният глава посочи, че в спешен план са необходими 1 милиард за строителите, 200 милиона лева за отпушване на еврофондовете, 300 милиона лева за НЗОК, 1,5 милиарда за КТБ.