Дали Русия ще използва ядрено оръжие, ако НАТО се опита да блокира Калининград? Дали това е празна заплаха срещу несъществуваща опасност... Дали ядреният блъф на Русия е изхабен от прекомерна употреба, а НАТО няма подобно намерение. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори Едуард Лукас - основател и директор на аналитичния център "Балтийски международен център за сигурност".
– Г-н Лукас, вие определяте Калининград като „най-голямата стратегическа уязвимост“ на Русия, а не просто като военна крепост. Кои са основните фактори, които правят този ексклав уязвим днес?
– Калининград е военно уязвим, защото няма противовъздушна отбрана и разполага с несигурна логистика. В случай на реална война с НАТО той би бил сред първите цели. Но това не е същината на въпроса. НАТО няма да нападне Калининград, а Путин няма да води пълномащабна война с НАТО. Истинският въпрос е, че Калининград е уязвим, защото при сегашните условия на изолация неговата политическа и икономическа стабилност зависят от постоянните внимание и субсидии от „центъра“.
– Защо Калининград става все по-нестабилен в икономически, социален, демографски и политически план? Кой от тези фактори смятате за най-значим?
– Калининград не генерира достатъчно данъчни приходи, за да финансира обществените си услуги. Обществото не се доверява на „Центъра“, макар публично да се придържа към националистическата бомбастика на официалните наративи. Калининград в най-добрия случай е в застой, а в някои области е в упадък.
– Според вас ядрените предупреждения на Кремъл във връзка с Калининград по същество реакция ли са на измислена заплаха, при положение че НАТО няма намерение да блокира ексклава? Колко сериозно трябва европейските правителства и НАТО да приемат руската ядрена реторика в този контекст?
– Ядрената заплаха е измислена. Путин не може да използва ядрено оръжие срещу НАТО, защото това би означавало краха на неговия режим. Не трябва да приемаме тази реторика сериозно – целта ѝ е да ни сплаши. Трябва да се концентрираме върху реалната картина: една катастрофална война и разпадаща се държава.
– Балтийският център за международна сигурност провежда проекта „Калининград 2050“. Кои са най-важните сценарии, които разглеждате в момента, и какво реално би могло да предизвика сериозна криза в региона?
– Нашите симулации на кризи (8–10 октомври във Вилнюс) разглеждат кризи в Калининград, които остават под прага на открит конфликт. Не мога да споделя подробности предварително. Но е ясно, че Русия е уязвима по отношение на екологични и здравни кризи, сривове в обществените услуги и инфраструктурата, както и при военно неправомерно поведение.
– Поставяте въпроса за възможността от екологична катастрофа, прекъсване на доставките на гориво или извънредна ситуация в областта на общественото здравеопазване в Калининград. До каква степен Полша, Литва и ЕС като цяло са подготвени да се справят с потенциална хуманитарна криза в ексклава?
– Полша, Литва и съседните държави трябва да се подготвят за разпадането на Русия. Как да планират за него? Трябва ли да го приветстват? Трябва ли да го ускорят? Това са въпроси, които са добре разбирани в държавите, съседни на Русия, но почти не присъстват в дискусиите по на запад.
– Също така твърдите, че Калининград оцелява до голяма степен благодарение на икономическите субсидии и политическата подкрепа от Москва. Доколко устойчив е този модел, особено предвид разходите на Русия за войната в Украйна?
– Руският модел не е устойчив. Всяка криза в центъра ще бъде усетена остро в Калининград. Например украински удари с дронове биха могли да имат катастрофален ефект върху доставките на гориво.
– След присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО как се промени военният баланс в региона на Балтийско море, особено по отношение на Калининград и Сувалкския коридор?
– Военният баланс е силно в полза на НАТО. Петте северни държави, трите балтийски държави и Полша имат по-голям БВП от Русия (измерен по обменни курсове). Ако си сътрудничат правилно, тези държави могат да се защитят срещу всяка реалистична руска атака.
– Твърдите, че в момента на Русия не ѝ достигат сухопътните сили и инфраструктурата в Калининград, необходими за конвенционална атака през Сувалкския коридор. Как оценявате днес военната заплаха, идваща от Калининград, в сравнение с начина, по който тя обикновено е представяна в европейския обществен дебат?
– Калининград е военно опразнен. Няма сухопътни сили, няма противовъздушна отбрана, няма укрепена инфраструктура за военновъздушните сили. Основната заплаха идва от специалните сили, дроновете и може би ракетите, ако Русия има някакви в резерв. Но всеки опит за усилване на Калининград незабавно ще привлече вниманието на държавите от НАТО и ще последват съответните реакции, преди всичко усилване на силите. Неотдавнашните военновъздушни и военноморски учения около Калининград бяха напомняне за изключително сложните и модерни ресурси, които НАТО може да мобилизира.
– Често поставяте въпроса не „дали“, а „кога и как“ Кремъл в крайна сметка може да загуби Калининград. Какви събития биха ви убедили, че подобна промяна действително е започнала?
– Първото нещо, за което трябва да се следи, е загубата на контрол от страна на Москва. Например, ако Путин се разболее или ако сегашните конфликти между различните кланове, които тлеят под повърхността, избухнат открито.