Новоизбраното в Гърция в началото на година правителство на радикалната левица СИРИЗА се опитва да вземе помощ от ЕС за фалирата си икономика на гърба на България.
Това е основният извод от приетия миналия петък от гръцкия парламент Законопроект за борба с данъчните измами, който предвижда
облагане с данък от 26% на сделките на гръцкия бизнес с международни контрагенти
със седалище в държави с преференциален данъчен режим или квалифицирани като данъчен рай. Миналата седмица на срещата на върха на ЕС беше поставен ултиматум на Атина да представи нови мерки за реформи срещу получаване на помощ. Облаците над южната ни съседка се сгъстиха още повече, след като председателят на Европейския парламент Мартин Шулц предупреди, че финансовото състояние на Гърция е опасно и страната се нуждае от 3 млрд. евро до края на март, за да избегне фалит.
Допълнително ЕЦБ затегна мерките и отпусна на Гърция само 400 млн евро спасителна ликвидност, вместо поисканите 900 млн евро. Това е тревожен сигнал при положение, че гръцките банки вече нямат достъп до програмата за Спешна ликвидна подкрепа (Emergency Liquidity Assistance, ELA) на ЕЦБ. Посланието е ясно към премиера Алексис Ципрас и то е за реформи, писа в. "Катемерини".
В отговор гръцкият парламент прие законопроект с претенциите за съживяване на икономиката. Именно в него се предвижда облагане с данък от 26% на сделките на гръцкия бизнес с международни контрагенти със седалище в държави с преференциален данъчен режим или квалифицирани като данъчни рай.
Става въпрос за чл. 21 от законопроекта, с който Министерството на финансите на Гърция,
се опитва да предотврати методи за данъчна измама
или по-специално опитите да не се плаща ДДС, които се прилагат при тристранни операции с държави - определени като "данъчни убежища", както и с държави с много ниски данъци върху корпоративната печалба.
Целта на мярката е да се спре избягването на данъци чрез тристранни търговски операции с държави като Кипър, Албания, България, Гибралтар, Ирландия, Македония, Катар и ОАЕ, които влизат в списък от 33 страни, отбелязва в. "Та неа".
Интересното е, че единствено Асоциацията на гръцката текстилна промишленост подкрепи рестриктивната мярка.
Приемането на законопроекта за данъчно облагане с 26% на сделките на гръцкия бизнес с международни контрагенти със седалище в държавите с "привилегирован данъчен режим" е в правилната посока, се посочва в изявление на Асоциацията на гръцката текстилна промишленост.
Като "катастрофален" определи пред в. "Имересия" данъкът от 26%
председателят на Камарата на занаятите в Солун Панос Пападопулос. Той дори директно призова разпоредбата да бъде оттеглена.
Държавата не помага особено на желаещите да инвестират в Гърция. Никъде другаде в ЕС регистрирането на фирма не е по-сложно и не отнема толкова много време. От друга страна за последните пет години фалит са обявили около 230 хиляди гръцки фирми, припомнят от двете големи асоциации на гръцките предприемачи.
След силна опозиция от страна на бизнеса, който членува към Индустриална бизнес асоциация и Търговско-промишлена палата - Атина, заместник-министърът на финансите, Надя Валавани, обяви две промени, отбелязва в. "Вима".
Първата се отнася за компании, извършващи "обичайни търговски сделки" с държави, които принадлежат към списъка от 33-те държави, изобщо няма да плащат данък. А кои сделки ще бъдат характеризирани като «обичайни», ще се определи с министерско постановление.
За случаи, в които ще бъде удържан данъка от 26%, фирмите ще имат възможността да докажат, че сделката е реална, а не тристранна операция. Това би им позволило да си получат обратно парите до три месеца, а не за 12 месеца, както е предвидено в първоначалната разпоредба от закона.
Макар и замислена като мярка срещу данъчните измами и укриването на ДДС,
промяната противоречи на духа и принципите на Общия пазар,
тъй като, по всички личи, ще засегне свободното движение на стоки. Това е забранено от чл. 28 на Договора за функциониране на ЕС. Ето защо българските власти имат всички основания да протестират и дори да се обърнат към европейските институции, коментираха за Факти.бг юристи, запознати с правото на Общността.
Според Асоциацията на гръцките индустриалци предложението нарушава и международните споразумения за избягване на двойното данъчно облагане.
Износът на България за Гърция през миналата година е 2.9 млрд. лева (спад с 4.2%), а вносът по цени CIF – 2.6 млрд. лева. Съответно гръцката статистика отчита внос от България за 1.5 млрд. евро и износ за 1.4 млрд. евро.
Припомняме, че в началото на годината бившето правителство на Гърция
вдигна корпоративния данък от 20% на 26%.
Това беше направено след продължителен натиск от Европейския съюз и Международния валутен фонд Атина да извърши нова серия от реформи. Непопулярната мярка трябва да вкара до края на годината в държавната хазна ще потекат допълнителни € 2.3 млрд..
С промените от януари стана задължително декларирането на всички доходи, получени в Гърция. Покачи се и данък сгради. Вдигна се и данъка върху лихвата от депозити, а данъчната ставка за хората, които получават над € 42 хил. годишен доход скочи на 42%. Предишната най-висока ставка за богатите бе 45% за доходите над € 100 хил. годишно.
По този начин Гърция се превръща в едно от най-недружелюбните места за правене на бизнес в региона, тъй като съседките й облагат с по-ниски ставки доходите на компаниите. В България данъкът върху корпоративните печалби е 10%, колкото е и ставката, която плащат върху доходите си физическите лица.
Проблемът на Гърция се дължи на вродената привичка да не се плащат данъци.
Неплащането на данъци е явление, пуснало дълбоки корени в гръцкото общество. Особено в сектора на услугите. Много гърци не плащат ДДС, или в най-добрия случай го плащат нередовно. През 2010 година ставката на налога беше вдигната от 19 на 23%, но тъй като той не се плаща редовно, от увеличението няма почти никакъв ефект.
През последните шест години на рецесия прехвърлянето на капитал в чужбина се е превърнало едва ли не в масов спорт. От избухването на кризата от Гърция са изтекли милиарди евро към Кипър и Швейцария.
Общо 3,7 млн. гърци дължат данъци на държавата,
същото важи и за близо 450 хиляди фирми. Щетите за държавната хазна от всички тези неплатени данъци възлизат на 76 милиарда евро. Приблизително 9 милиарда от дължимите суми трябва да постъпят сега в хазната благодарение на следния трик - който се издължи до края на март (вкл. разсрочено), може да разчита на опрощаване на глобите и лихвите по забавените плащания, припомня Дойче веле.
Натискът от ЕС и МВФ над Гърция да въведе дисциплина във финансите си и да овладее растящия държавен дълг изглежда не дават резултат. В наши дни задълженията на Атина се равняват на 170% от БВП. За сравнение, по време на първата спасителна интервенция на Европейския съюз, дълговете на Гърция бяха 120% от БВП. Почти целият дълг на страната е притежание на ЕС и МВФ.