Дали във фалита на КТБ е имало политически елемент? Да, разбира се, в крайна сметка е политическо решение дали държавата ще подкрепи финансова институция, изпаднала в затруднение, или просто ще си мълчи и ще я остави да фалира. Така финансистът Емил Хърсев коментира за Факти.бг тази част от интервюто на банкера Цветан Василев пред "Гласове", в която той твърди, че банката е била стабилна, но се е намесила държавата. Той обаче категорично се противопоставя на твърденията на Василев, че бившият министър на финансите Милен Велчев е виновен за сделката за външния дълг, защото тя е „перфектна“ от гледна точка на частния интерес, но не и от държавния.
Г-н Хърсев, в интервю на Цветан Василев пред Явор Дачков от „Гласове”, банкерът заявява, че КТБ е съборена от политиците. Дали е така, или банката не е била добре управлявана? Според Василев, „дупката” в КТБ е измислица и е била „изфабрикувана с цел формално да имат основания да отнемат лиценза й”?
Не разполагам с вътрешна информация, за да знам кои инвеститори какви идеи са имали. Що се отнася до въпросната дупка от 3 милиарда лева, разбира се, че става въпрос за фикция и за оценка. Всяка една оценка е фикция, докато няма реална сделка. Каква е истинската цена на въпросните активи, които са били оценявани - това би могла да покаже единствено честна сделка. Нито съм ги оценявал, нито знам на каква база е била формирана оценката.
Г-н Василев твърди, че предприятията Петрол, Виваком и др. големи фирми са се сринали на фондовата борса във връзка с КТБ, като цитира и конкретни цифри.
И тази оценка, както и онази другата, е същата фикция. Колко струва реално предприятие или един актив, примерно къща, автомобил - това само пазарът може да покаже. Разбира се, че са се сринали акциите на тези предприятия, които са непосредствено засегнати от фалита на КТБ. Ясно е, че това са предприятия в същата финансова група. Така се случва по цял свят.
Дали фалитът е имал политически елемент - да, разбира се, в крайна сметка е политическо решение дали държавата ще подкрепи финансова институция, изпаднала в затруднение, или просто ще си мълчи и ще остави тази финансова институция да фалира. Така че винаги е политическо решението. За съжаление у нас правителството не посмя в нужния момент да предприеме, според мен, голямата стъпка, с която можеше да бъде спасена банката. Убеден съм в това.
Василев твърди, че е имал среща с Иван Искров и той е знаел за това, което ще се случи. Как бихте коментирали по този повод изявлението на самия Василев: „Иван Искров е несериозен сам по себе си. Той трябва да си спомни нашия обяд в края на май, когато го предупредих, че срещу банката се готви атака и че той трябва да бъде на мястото си, защото гуверньорът би трябвало да е независим - за това е избран - а не да е податлив на влияния от страна на прокуратурата, МВР, политици и групировки… Не само, че знаеше. Искров ме предупреди с думите “Знаеш ли какво правиш?”, а аз му отговорих: “Знам какво мога да направя, но по-важното е какво можеш да направиш ти, за да предотвратиш последствията от тази атака?”. Това се случи на обяд в Централната банка, въпреки че той отрича и твърди, че не се е виждал с мен”.
На срещата с управителя на БНБ вероятно е била поставена една друга тема, няма как да е била подкрепа за банката. Г-н Василев го знае много добре. БНБ е регулатор. Да, той може и е длъжен да помага и да осъществява превенция на банките. Може би в тази посока е имало разговор как да се процедира с пресата, политиците, за да не се стига до подобна банкова криза и това е задача на всяка Централна банка. Но доколкото може, разбира се. Но веднъж влязла банка в тази ситуация с теглене на огромна част от депозитите в много кратък срок, тогава единствено правителството е този орган, който би могъл да се намеси, разбира се, с държавни средства. И имаше как това да се направи.
Цветан Василев засяга много имена в интервюто си, но едно от тях е и това на бившия финансов министър Милен Велчев. Ето какво казва той: „Сделката за външния дълг е „перфектна“, от гледна точка на частния интерес, но не и от държавния, защото Велчев направи две престъпления спрямо държавата. Първото престъпление беше, че няколко инсайдъра, инвестиционни банки, знаеха за емисията на новия дълг и изкупиха съществуващия с дискаунт между 25 и 15 процента. Това е първото престъпление.... И, на второ място, Велчев фиксира лихвата при ясни тенденции за падане на лихвата в дългосрочен план. Но той я фиксира”. След което преминава и към новия дълг на сегашния министър. Как бихте коментирали?
По първото твърдение, ако е вярно и някой е разпространявал вътрешна информация - да, това е престъпление навсякъде по света. Ако в резултат на вътрешна информация се е случвало това посредници да закупуват част от предстоящ и да бъде заменен при по-добри условия дълг, да се направи положителна разлика. Така че, ако има доказателства за първото твърдение, то това е наистина престъпление. Кой го е извършил - дали г-н Милен Велчев или друг: не възнамерявам да се преквалифицирам в следовател, има достатъчно много органи в държавата, които се занимават с това.
По второто твърдение, че г-н Велчев фиксирал лихвата, с която извършил престъпление, понеже после тя била паднала, ще кажа следното – моето мнение е много по-различно от това на г-н Цветан Василев. Аз мисля, че тази сделка в условията, в които беше направена, е нормална. Не съм никак убеден, че тогава имаше индикации за падане на лихвата. Ако е имало такива индикации, не разполагам с повече информация. Фиксирането на лихвата се налагаше от това, че една голяма част от българския външен дълг беше при плаващи лихви. Това увеличава твърде много риска при планиране на плащанията. Разбира се, г-н Велчев не е взимал тези решения сам. Такова престъпление евентуално би могъл да извърши Министерски съвет плюс Народното събрание. Това, естествено, са колективни органи, действащи в рамките на своята компетентност.
Тези изчисления и предложения, че условията са оптимални, се правят от посредници, но става въпрос за огромни, гигантски фирми във финансовия бранш. Ако те са ни подвели и ако г-н Василев разполага с доказателства за това, не знам дали са минали давностните срокове, но ако не са, това са огромни финансови гиганти, ако не се лъжа беше Морган Стенли, участваше и Сити груп, значи има към кого да си проявим претенциите. Разбира се, ако това, което г-н Василев казва, е вярно.
Много правилно преди няколко дена обясняваше сегашният финансов министър Владислав Горанов, че решенията в тези ситуации не се взимат от някого си, бил той едноличен орган или от Министерския съвет, защото никой в България не разбира в тази степен от финансовите световни пазари. Тук никой не е дилър на Нюйоркската фондова борса или не е на Лондонската. Ние сме на финансовата периферия и затова работим с консултанти и те са измежду най-големите финансови посредници. Ако някой докаже, че те са подвели някого, о.к. има си отговорност. Но при всички положения тя не е на г-н Велчев. Убеден съм.
Аз мисля, че не може да бъде инкриминирана въпросната сделка, още повече, че имаше и доклади на МВФ. Тогава имахме емисия А, това са така наречените брейди фондове, и нова емисия Б, която ги заменя. Въпросът е дали новата емисия Б е по-добра от старата А. И аз твърдя, че новата емисия на г-н Вълчев е била по-добра от старата емисия А, знаейки, че и лихвите паднаха. Това сравнение всеки може да го направи - дали ако не бяхме заменяли брейди фондовете и си седяхме с тях и не бяхме издали тези облигации, щеше да ни бъде по-евтино или по-скъпо. И пак ще кажа, че твърдя, че щеше да ни бъде по-скъпо.
За мен е изненада, че в КТБ е имал дял и Дженерали, освен Оманския фонд и втората по големина банка на Русия, което твърди Цветан Василев.
Не познавам структурата на собствеността на КТБ. Щом го казва, сигурно е така. Очевидно е, че той не е бил едноличен собственик на банката в този размер и този капитал.