Държавата работи срещу собствените си граждани. Най-защитени във всяка цивилизована страна, са вложителите. Не и в България. Това заявяват в интервю пред Явор Дачков за „Гласове” акционерите в КТБ Вера Ахундова и Даниел Божилов.
Според тях Борисов обвини тези, които са направили цесиите, че са престъпници. Първите, които започнаха да правят цесии, са държавни предприятия с разрешението на ресорния министър. Надзорната проверка на банката е направила пълни разпечатки на движенията по сметките на определени фирми, Ако някой се интересува от информация за фирмите на ТИМ например, може да си я купи директно от който я притежава. Някой или се плаши от ТИМ, или желае да сплаши ТИМ, или иска да знае нещо повече за ТИМ, за да има варианти за натиск в бъдеще време. Към 15 юни 2014 г. КТБ се е стабилизирала след изтеглянето на значителни суми. Тогава е била проведена среща между Искров и Доган, след което атаката ескалира. Искров ли измами Борисов или Борисов не спази предизборните си обещанията си да заздрави КТБ. С фалита на КТБ политиците върнаха икономиката ни с десет години назад, твърдят двамата акционери.
- Да започнем с актуалния въпрос, свързан с решението на Върховния административен съд, според което вие, акционерите на банката, нямате правен интерес да обжалвате решението за лиценза. Как бихте коментирали това?
Даниел Божилов: Това решение по принцип се очакваше и то повтаря буквално грешките, които се направиха с „Капитал банк“ и заради които България беше осъдена. На практика те отхвърлят интереса на всички с изключение на държавния орган.
- Това не е ли частна банка?
Даниел Божилов: Реално лицензът е отнет от Управителния съвет на БНБ по предложение на надзорния орган, квестора, който е в банката и изпълнява банковия надзор. Реално държавата си е дала възможност само тя да обжалва решението, което самата тя е взела, и това е абсурдно.
- Как може акционер в банка да няма правен интерес и какви правни последствия може да има това решение? Предполагам, че вие ще си потърсите правата?
Даниел Божилов: Последствията са ясни. Българският съд процедира така, както процедира с „Капитал банк“. Предполагам, че международните съдилища ще процедират по същия случай по същия начин.
- Историята с КТБ е много завързана и аз искам с поредица от интервюта да я изясня на по-широк кръг хора, които не са засегнати. Има два съществени елемента според мен. Първият е дали наистина банката имаше проблем и поради обективни обстоятелства попадна в тази криза, или тази криза беше инспирирана отвън и как стана това? И вторият е можеше ли държавата преди година да вземе адекватни мерки, за да не се стига до сегашната ситуация?
Вера Ахундова: Искам да ви кажа, че непризнаването на правен интерес, (което те отделят от материален и друг интерес) има фактически само една цел – да не се гледа делото по същество и да не се разбере законно или незаконно е отнет лицензът. Единственият документ, който би дал възможност да се анализира това, са т.нар. обезценки, които доведоха до намаляване на капитала и образуване на т.нар. капиталова дупка, равна на 4,22 млрд. лв. Въпросът е кой, как и защо е правил тези оценки. Разбира се, „оценки“ е силно казано, защото нямаме нито одит, нито ревизия, нито независима експертиза.
- Тоест решението на БНБ и на държавата в този момент не се базира на нито един сериозен документ и изследване?
Вера Ахундова: Точно така. Като организация сме завели три дела, които ние водим като страна срещу отнемането на лиценза, срещу промяната на капитала и отделно дело – още преди да се формираме като организация – срещу продължаването на специалния надзор. Цялата тази история е абсурдна, защото би трябвало делата срещу продължаването на режима на специален надзор и за капитала да предшестват решението по лиценза, защото при едно друго развитие по някое от другите две дела нещата трябва да се върнат на изходна точка и дори не знам как може да стане това. Но въпросът е какво представляват тези числа и как са формирани. Ние притежаваме три договора с гриф „строго поверително“. В тези три консултантски договора има два или три повтарящи се момента абсолютно за всички фирми. Анализите не са анализи по изискванията за одит, не са оценки по счетоводните стандарти, валидни в настоящия момент за страните от ЕС, не представляват информация, която е надеждна, сигурна и истинна, и не могат да бъдат използвани за счетоводни, финансови и други цели, както и не могат категорично да бъдат използвани като документ при правни спорове или разследвания и авторите им не носят никаква отговорност. Пълната отговорност за счетоводните политики, които ще се приложат за оформяне на счетоводни документи и съставянето на баланс, носят квесторите (ръководството на банката), ерго БНБ.
Даниел Божилов: Изрично е казано, докладът на консултантите може да бъде показан на БНБ, т.е. само могат да им го дадат да го прочетат и да се запознаят информативно с него.
Вера Ахундова: Това е много съществено. Тези документи са по същество консултантски анализ, който е далеч от експертиза или от одит, защото участващите три фирми не са независими, те са наети по договор, в който е описано заданието. Те нямат свободата на един независим одит, при който се вземат определен процент (извадка) от кредитите от всяка група (големи, средни, малки; редовни, просрочени или лоши) и се анализират на абсолютно случаен принцип, анализират се тенденциите и се прави извод за целия кредитен портфейл.
- Искате да кажете, че държавата е казала на консултантите – вие трябва да намерите дупката от 4,2 млрд. лв.?
Вера Ахундова: Индиректно да – логиката на решенията и заданията на БНБ като че ли целят да „аргументират”прибързано обявените след първите десет дни проверки нередовни кредити за 3,5 млрд. лв. Към всеки един от консултантските договори на „Делойт одит”, „Ърнест анд Янг” и „Афа” са „спуснати” в приложения по три списъка (кредити, инвестиционни инструменти, облигационни инструменти), като на всяка компания са дадени за преглед по 40–42 фирми, които като цяло се представляват само от фирмите за проектното финансиране. Тук-таме са включени и по няколко други фирми, към които най-вероятно има друг здрав или нездрав интерес или пък за тях се набира и обобщава финансова информация. Ето защо: фирмите, които са били създадени за проектно финансиране, са над 90% от случаите за трите консултантски компании. Те са получили кредити, изпълняват проекти, имат обезпечения – някои към банката, повечето към тази фирма, която им е предоставила кредита – първата фирма по веригата. До затварянето на банката те са били абсолютно редовни кредитополучатели, само 2% от кредитния портфейл на банката са били лошите кредити. Твърди се, че за повечето от тези фирми няма пълна документация. Дали е липсвала важна информация, в частност за обезпеченията, или не, аз не мога да кажа, зная само, че от обискираните фирми от прокуратурата са иззети пълните документи с всички данни за обезпечения и данни за проектите и финансовите потоци на тези фирми, но управителите им твърдят, че на нито една от тях прокуратурата не е върнала пълния набор от документи в съответните фирмени досиета. Предполага се, че или са запазени в прокуратурата, или са унищожени съвместно между прокуратурата, квестори и БНБ. За да набавят липсващата информация точно за този кръг от фирми, ако въобще такава информация е липсвала, квесторите на КТБ са изпратили писма с набор от документи и изисквания, като изрично са подчертали, че липсата на отговор от адресатите ще доведе до пълна обезценка на кредита. Изпратени са им въпросници с поредица от изисквания, като за седем календарни дни фирмите е трябвало да представят бизнес и финансови сведения за минали периоди, настояща информация и прогнозна информация за финансови потоци. Но най-любопитен е последният от набора документи – декларация, в която с подписа си управителите или изпълнителните директори на дружествата кредитополучатели декларират надеждност и истинност на подадените данни и предават безусловно на разпореждане на КТБ (квесторите) всичките си обезпечения в КТБ.
Даниел Божилов: Това означава, че квесторите без никакви законни процедури могат да ги изкарат и да ги продадат. На тези, които са отказали да подпишат подобна декларация, е казано, че ето на, те отказват и досието им е непълно, т.е. следва цялостна, 100% обезценка и провизиране на кредита.
Списък с фирми, които трябва да бъдат проверени в нарушение на случайния принцип
Вера Ахундова: Изрично са били предупредени, че ако не предоставят информация, кредитите им ще влязат в категорията на лошите кредити с висока степен на провизиране. Високият процент на провизираните на 100% (пълна загуба) кредити се дължи на два основни фактора – първо, голяма част от кредитополучателите не са отговорили на квесторите, за да не подпишат декларацията, даваща право на последните безконтролно и безнаказано да се разпореждат със залозите им, и на второ място са изкуствено създадените за кредиполучателите пречки да изплащат вноските и лихвите по кредитите си. Спомнете си, че повече от един месец банката връщаше кредитополучатели и не приемаше плащания. При изчисляването на степента на редовност на един кредит (актив) всеки месец закъснение е от значение. Има и още нещо – при очакван фалит (затваряне на банка), поведението на кредитополучателите се променя – повечето от тях престават да плащат и започват да трупат средства с надеждата, че ще се откупят обратно, на много по-ниска от дължимите от тях кредити цена. Затова е много трудно да се докаже, че капиталовата дупка е в известния ни размер и че кредитите при други условия няма да се погасяват.
- Затова ли многото активи, които имаше банката, не бяха признати за реални активи?
Даниел Божилов: В договорите на одиторските фирми се казва, че те оценки на обезпеченията няма да правят. Колко струва заложеното обезпечение – на пазарни цени или на цени, определени по друга методика, изрично е казано, че те няма да правят и не са правили правни анализи и оценки от вещи лица.
- В такъв случай няма документ или някакво реално доказателство за съществуващата дупка от 4,22 млрд. лв.?
Вера Ахундова: Не. Ще стигнем до логичния извод по този въпрос. Посочените преди малко в разговора ни общо около 150 фирми за преглед и анализ по съвкупния сбор на кредитите им представляват около 60% от кредитния портфейл на банката. На всяка от консултантските фирми е даден различен обем – в едната фирма са представени сумарно кредити за 3,4 млрд. лв., в другата – за 3,7 млрд. лв. Крайната обезценка като физическа величина, която те дават в тези пакети, е от 3,4 млрд. лв. кредити на около 300 млн. лв, т.е. обезценката от 3,1 млрд. лв. е над 91% , т.е. остават около 9% „добри” кредити. В другия случай обезценката е още по-драстична – от 3,7 млрд. лв. 3,5 млрд. лв са обезценени напълно, т.е. тези активи са отписани, нулирани.
- Счита се, че тези кредити няма да се върнат никога, въпреки че до скандала тези фирми са си ги обслужвали редовно?
Вера Ахундова: 90% от анализираната извадка от фирми са тези, за които ви говоря. Останалите до 10% са „специални” фирми, които според мен са включени в заданието на консултантските фирми по-скоро като изключения, за да отговорят на други интереси. Сред тях са няколко фирми на групировката ТИМ – „Фининвест“, „Велкрафт“, „Бългерия еъруейз“, „Химимпорт“... Тези фирми, свързани с ТИМ, са кредитополучатели в КТБ, а на подробен преглед и анализ е било подложено всяко тяхно бизнес досие в КТБ – финансови потоци, обеми на плащания, клиенти. След тях се нареждат няколко фирми, които се приписват на Пеевски, там е и „Петрол“ АД; включена е и фирма на Красимир Гергов, тя също е анализирана подробно. Надзорната проверка на банката, която се извършва практически успоредно с въпросния „одит“ и анализира абсолютно същия кръг от фирми и кредити, предполага още няколко неща. Към този преглед са направени пълни разпечатки на движенията по сметките на фирмите, за които говоря, и човек трябва да е олигофрен, за да не може да се ориентира какво правят и не правят тези фирми, каква е стратегията им, на кого плащат и на кого – не. Ако някой се интересува от информация за фирмите на ТИМ например, може да си я купи директно от който я притежава. Някой или се плаши от ТИМ, или желае да сплаши ТИМ, или иска да знае нещо повече за ТИМ, за да има варианти за натиск в бъдеще време – аз не мога да направя друго тълкуване.
- Но това е валидно за всички останали. Това е инструмент за натиск и за рекет.
Вера Ахундова: Но от другите фирми няма да извадите много неща, оборотите им са в банката и са по-скоро с доста ограничен брой контрагенти. Те са имали блокирани вземания като залог, което е предпазвало други кредитори да имат право на първо вземане. Така КТБ се е предпазвала. В контекста на разговора ни досега искам да добавя още нещо – проектното финансиране не е незаконно. Тази дейност се върши и от други банки в България, както и от банки във всички други страни и от фирми и фондове за рискови инвестиции, от фондовата борса. В нормалните страни можете да кандидатствате за кредит с проект и сте свободен да го представите в банка или фонд за рисков капитал или след съответен проспект и презентация да наберете капитал на фондовата борса чрез продажба на акции или дялове. Тоест има много инструменти за финансиране, и то на добра цена. Но ние тук в България сме ограничени само до т.нар. банково кредитиране, фирмите ни са финансово зависими от него. Ние нямаме никакъв друг инструмент и аз не виня никого, че се е опитал да раздвижи този замръзнал и монополизиран от банките пазар. Емпирично фондовете за рисков капитал са доказали, че успешната реализация само на 1 от 100 проекта възвръща изцяло изразходваните за 100-те проекта финансови средства.
- Може ли да обясним още веднъж, защото това беше голяма нападка от противниците на г-н Василев, които казаха – той си призна престъпленията, които е извършил, чрез държавните пари и парите на акционери той си е финансирал проекти, за да придобие едно или друго предприятие.
Вера Ахундова: Просто така не може да бъде винен някой, който е давал пари, за да финансира изпълнението на проект, който му е изглеждал добър, ако преди това не е получавал специални указания да ограничи или не тази форма на финансиране. Аз съм категорична, макар да не съм юрист, че едно обвинение в това направление просто няма да издържи.
Нали за това има банков надзор и много строги правила, по които банките да функционират. Банката трябва да е строго регулирана, защото граждани и фирми си дават парите и нямат никаква гаранция за връщането им. Ако няма строга регулация и контрол, те не биха могли да работят законно. Защото, ако дейността на банките не се регулира със специални закони и от специални институции, те са незаконни по принцип и априори. И дали е бил по-висок рискът или не, въпросът е трябвало да бъде решаван от тези надзорни институции и те са били длъжни, ако са констатирали разминаване със законовите изисквания, да дават конкретни препоръки и да санкционират.
Даниел Божилов: Това си е проблем на прокуратурата. Факт е, че държавата е приела да следи за тези неща, но не ги е следила.
Вера Ахундова: Този кредитен портфейл, предназначен за проектно финансиране, е представлявал по-висок риск, защото включва около 60% от кредитите на банката. И е трябвало много по-строго да се надзирава. Но официалните годишни одити на КТБ са заверявани години наред без никакви забележки.
Даниел Божилов: Имало е една проверка през 2010 г. , когато са дадени някакви препоръки, през 2013 г. проверката показва, че те са отстранени. Има още една проверка, само че не я споменават – когато е прехвърлена банка „Виктория“, от УС на БНБ са дали разрешение и мнение, че банката се оценява като стабилна. Тук е интересен един друг момент – на г-н Гунев, който като подуправител е отговарял за банковия надзор, е предявено обвинение. Тези дни предявиха обвинение и на Румен Симеонов. Но никой не предявява обвинение към Иван Искров. А той е управителят на БНБ и някак си не вярвам прокуратурата да е толкова наивна да вярва, че той не е знаел какво става, това е несериозно. Както и другото нещо – когато е дадено разрешението за прехвърлянето на банка „Виктория“, докладите и отчетите са гледани не от подуправителя, отговарящ за банков надзор, а от подуправителя Димитър Костов, отговарящ за банково управление. Така че и в неговия случай не може да се каже, че не е запознат с информацията, не е виждал какво е положението в банката, защото това са резултатите от проверки, които са правени на място. И това, което някак мина между другото – този непрекъснат мониторинг, който се прави – депутатите и от двете комисии – на временната бюджетна комисия още септември-октомври и на тази в момента, акцентират на проверките на място. А мониторингът, който се извършва, е един изключително сериозен инструмент, който дава голяма информация – и това се прави непрекъснато и от БНБ, и от ДАНС. Налага се изводът, че или банката е била в състояние, не по-лошо и различно от останалите банки, или умишлено всички – БНБ, банки и одитори – са пренебрегнали правилата.
Вера Ахундова: Правейки извод за пълна обезценка, нулирайки фактически над 60% от целия кредитен портфейл, консултантите пренасят автоматично загубата върху 100% от портфейла. Тоест 40–45% от кредитния портфейл – активи на банката – реални предприятия с реални производства, данъци, застраховки и т.н., редовно обслужвали дотогава кредитите си, отиват в небитието. И виждате едно прекрасно предприятие с материални запаси, залози към банката за 100 млн. евро или лева, което е с посочена от консултантите остатъчна стойност от 3,8 млн. лева, а теоретично по-ниска с около 30% от посочената сума би била началната цена за продажба на активите на това дружество при открит търг или договаряне с купувач.
- За една винарна ли става дума?
Вера Ахундова: Да, за винарна „Телиш“. Предполагам, че това е максималната цена, на която някой е искал да я купи.
- Някой иска да я купи евтино. Да обявят кредитите за предсрочно изискуеми, предприемачът да не може да ги върне и да вземат винарната за тази сума.
Вера Ахундова: Популистките изказвания на членове на правителството и парламента, които би трябвало да се отнасят сериозно към такива въпроси, като Менда Стоянова и Бойко Борисов – че имало кражба на 4,5 млрд. лв., a последното – на 5 млрд. лв., звучат просто несериозно. Никой не е изнасял, никой не е превеждал такива суми с цел грабеж. В крайна сметка поне да попитат ДАНС и финансовото разузнаване – нали за превод на суми над 10 хил. лв. се посочва задължително произходът на парите и целта на плащането. Превежданите суми за кредитиране на проекти фигурират в платежната система – с посочен мотив за плащане, произход и получател. Фактически 4,22 млрд. лв. е сборът на измислените обезценки, които са направени по технически причини и по указания, за да се стигне до този фатален срив на банката. Ние имаме и друга информация. Първите „анализи“, които са направени на банката от „одиторите” (така БНБ ги представя на обществото), ситуират рисковете, загубите между 850 млн. лв. и 1,250 млрд. лв. След което ни е известно за лобистки натиск от САЩ през „Делойт одит“ дупката в банката да бъде повече от 4 млрд. лв. Като инициатори на този натиск се посочват ВТБ, техни лобисти и т.н. Но натискът е минал през едно голямо посолство и техни лобисти в България. В този контекст привличам вниманието ви върху позициите на експерти и икономисти от финансираните от САЩ институции и фондации, върху позициите на някои медии като „Блумбърг България” – от екрана и в медиите не е отразена никаква друга позиция освен тази в защита на необходимостта от незабавно фалиране на КТБ.
- Тази информация за лобиране от САЩ достоверна ли е?
Вера Ахундова: Ние сме я чули от двама депутати, представляващи различни политически партии.
- Тук има и геополитика и това съвпадна с натиска срещу Русия.
Вера Ахундова: Възможно е да е някакъв вид опит за навлизане на руски интерес по друг начин.
Даниел Божилов: Тази информация е засечена, когато започнаха атаките с едни есемеси и натиск върху хора да си теглят парите. И неслучайно още на 8 юни са назначени на място (в КТБ) служители от банков надзор, които да следят какво се случва в банката в реално време. Специален представител на БНБ е присъствал ежедневно в банката до поставянето й под надзор на 20 юни. Така че още от 8 юни БНБ е била информирана за абсолютно всичко, което се случва в тази банка.
- Да не говорим, че г-н Василев – и всички го признаха, е уведомил и г-н Искров, и бившия премиер за всичко това, което се случва с банката.
Даниел Божилов: Искров го показа и на последното заседание, на което ние бяхме поканени от комисията в парламента, аз му зададох този въпрос и получих грубия отговор, че кои сме били ние, та да го питаме. Но между другото се изпусна и каза, че в периода от 10 до 20 юни се е срещал с всички политици, провеждали консултации при президента, там взели определени решения, които нямало да обяви официално.
Вера Ахундова: Абсолютно са били наясно с предизвикването на масова банкова паника. Първите удари срещу КТБ са били някъде от март. Говори се, че със заповед на министъра на финансите на държавните предприятия е заповядано да изтеглят парите си от банката. Но има и нещо показателно, което самите служители на банката са забелязали – следствието или прокуратурата – в момента не се сещам точно кой, от десет години е било клиент на КТБ и буквално един месец преди поставянето на банката под особен надзор било закрило всичките си сметки в банката. Това би трябвало да е някакъв индикатор. Има такива заповеди, които се укриват. Понеже Бойко Борисов каза, че ако се докаже, че е имало такива заповеди, щял да иска наказания за виновните, отговарям. Да, имало е. Към 10–15 юни 2014 г. КТБ се е стабилизирала след изтеглянето на значителни суми, започнало още преди март на същата година. Изглеждало е дори, че излиза от първоначалния шок, справила се е със собствени сили с всички искания за плащания. Тогава е била проведена една среща в Росенец между Искров и Доган (не е наша информацията, тя беше извадена от депутата Валери Симеонов). Преди десетина дни поискахме от него разрешение да използваме тази информация. Той потвърди, че има записи и е готов да ги предостави. Ние считаме – това е хипотеза – че тогава са решили да жертват Гунев, за да вдигнат отново пика на паниката, което и стана.
- Какво направи държавата и БНБ като държавен орган за спасяването на банката? Г-н Василев каза за сделката за 1 евро, която толкова се обсъжда сега, че е предлагал същото преди една година. Тогава Искров излезе и каза, че му е направено едно несериозно предложение за намерение от една страница.
Даниел Божилов: По въпроса какво е направил Искров – не е направил нищо. Вредил е.
- Тоест те съзнателно са водили банката към фалит?
Вера Ахундова: Те са наблюдавали процеса и съзнателно са изпълнявали поръчката за фалиране на КТБ. В сделката за 1 евро три от посочените фирми нямат никакво отношение към КТБ. БТК няма кредит, има депозит от над 140 млн. лв., който може да бъде прихващан срещу дължими суми по облигационен заем; „Виваком“не присъства никъде, няма никакви кредити. Същото се отнася и до „Рубин”. С кредит към БТК от 29,930 млн. лв. се води „Рубин инвест”, но този кредит също е изплатен чрез цесия. „Авионамс” дължи на КТБ 18,5 млн. лв. Кредити имат – „Дунарит“ АД (дължи по някои данни 92 млн. лв., покрити с цесии), „Нуртс Диджитал” (дължи около 7,4 млн. лв./. Т.е. тук става дума за една сума за събиране от синдиците от около 148 млн. лв., и то при условие, че цесиите са успешно оспорени. Отделно по сделката с БТК КТБ дължи 150 млн. щ. д., получени по облигационен заем за придобиване на акции от компанията. От тези 900 млн. евро, посочени като задължения на новосформираната компания на Луврие, към КТБ в най-добрия случай ще бъдат изплатени 150–200 млн. лв. във времето. Останалите пари, които не са на банката, ще бъдат платени на собствениците на акциите. Тоест да се мисли, че 900 млн. евро ще влязат в банката, респективно държавата, е много наивно.
- Но пък и държавата няма да има задължението да покрива загубите на акционерите.
Вера Ахундова: Точно така. Тук става въпрос, че ако тази сделка е валидна – а тя е валидна по всички правила на международното право, във времето новите акционери в цитираните фирми ще се разплащат със старите собственици на акциите и ще изплащат кредити, ако има такива към КТБ.
Даниел Божилов: Аз не знам защо това толкова се преекспонира. Ние продадохме по време на приватизацията толкова предприятия за 1 долар. А тези сделки, направени по време на приватизацията, тях ще ги развалят ли?
- Сега някои ще си кажат – ето, Цветан Василев продаде на себе си своите предприятия.
Даниел Божилов: Дали ги е продал на себе си, дали на някой друг, направено е, за да не се тръгне по българските ченгеджийски схеми, да започне едно голямо нищене и държавните органи да започнат да ровят и да кажат – трябват ни две години да проверим, трябват ни три години и т.н.
Вера Ахундова: Да се върнем на това какво е трябвало и какво е можело да се направи. От юни акционерите на КТБ „Бромак“ и Суверенният резервен фонд на Оман, но предимно водени от Оманския фонд, се опитват да преговарят с Централна банка, за да се изясни какъв е проблемът на КТБ – капиталов или ликвиден, и с какви средства да се реши. От тях знаем, понеже участвахме на някои от срещите с „Епик“, тъй като настоявахме да наблюдаваме процеса, първо, че те никога не са били приети официално и са контактували епистоларно; второ, при никакви обстоятелства не са били допуснати в качеството им на мажоритарни акционери да направят „дю дилиджънс“ или да прегледат документацията на банката, за да изяснят за себе си проблемите и да предложат адекватни решения. В което ги обвиняват – че не са предложили конкретни решения. Сами разбирате, че конкретика в предложенията при такава ситуация е била невъзможна.
- Какво точно е „Епик“?
- „Епик“ е посреднически фонд, участвал в много приватизации на банки в Източна Европа – и като директен вложител акционер, и като посредник в набирането на съответните капитали. Така се бяха представили и на срещата си с премиера Близнашки. И доколкото зная, Василев и Оманският фонд са му възложили да състави този консорциум, който да организира рекапитализацията на банката с различни средства. Имаха такова пълномощно, което Искров изиска и те го представиха. Направени бяха няколко предложения, като последното от тях бе отхвърлено в пленарната зала чрез измама. Чрез „измама“ означава, че бяха цитирани няколко израза от писмото за намерения извън контекста на предложението и беше внушено на депутатите, че цялата сделка е измамна. Чисто технически „Епик“ беше оценил, че при най-песимистичния вариант необходимият капитал, за да може да стартира банката, е някъде около 4,6 млрд. лв. Предложението беше направено на 30 октомври, и то по настояване на Министерството на финансите, и включваше следните елементи – капитал 4,6 млрд. с 50% държавно участие, тоест държавата трябваше да осигури 2,3 млрд. Този размер на капитала и за двете страни би бил намален – първо, с привличане на големите вложители като акционери; второ, след осчетоводяване на евентуални цесии. От своя страна „Епик“ би трябвало да осигури 2,3 млрд. лв., като недостигащите до този размер средства в брой е следвало да се осигурят от специално създадена компания, която да се привлече евентуално недостигащи финансови средства чрез залагането, временното прехвърляне на собственост, продажбата и т.н. на някои активи. В предпоследния вариант на офертата, която виждате пред вас, споменатите активи са „Виваком“, „Петрол“, „Нуртс“. Тоест точно тази група предприятия, които са част от сделката за 1 евро. В самото предложение в предпоследния му вариант се посочва, че ЕПИК ще закупи тези активи на цена от 10 долара. Предполагам, че е имало предварителна договореност между Василев и „Епик“ той да предостави собствеността върху тези дружества , чрез която „Епик“ да привлече липсващите средства, ако такива са му липсвали, до 2,3 млрд. лв. В контекста на това, което наблюдаваме след отнемането на лиценза на банката, очевидно би било много по-добре да се приложи схемата на ЕПИК за рекапитализация на банката, защото имагинерните днес за България 900 млн. евро (посочвам тази цифра, защото сделката за 1 евро е огледална на описаната сделка за 10 долара в офертата на ЕПИК) щяха реално да влязат в банката в брой или като активи и да я рекапитализират. И съгласно тази оферта, и според информацията, която имаме за сделката за 1 евро, собствеността върху акциите на БТК, „Виваком”, „Дунарит”, „Авионамс” не е заложена пред КТБ; залозите касаят материални активи; сумата, която КТБ и тогава, и сега би получила директно, не надвишава посочените по-рано суми – около 140 млн. лв. и евентуално 150 млн. щ. дол. Не са били заложени и акциите на „Петрол”, а само материални активи. Но с отварянето на КТБ биха били спестени милиарди. Въпросът е, че Искров съобщи на депутатите, че българската държава ще влезе в капитала на КТБ с пари в брой, а мажоритарните акционери „Оман“ и „Бромак“ ще влязат с активи на банка КТБ, забележете. Повтарям, това не са активи на банката, в нея дружествата, за които говорим, нямат нито кредити, нито обезпечения. Затова твърдя, че е налице крупна, целенасочена измама! Пак подчертавам, акции и дялове на тези дружества никога не са били залагани и следователно не са активи на КТБ. Предлагаше се след „дю дилиджънс” и шестмесечно функциониране на банката капиталът да бъде намален до нормални за България равнища и съответните суми да бъдат пропорционално на участието им (50:50) върнати на българската държава и „Епик”. Интересното е, че дотогава (31.10.2014 г.) Борисов заявяваше недоверието си към Искров и БНБ. Как се случи така, че обяви офeртата за „нагло писъмце”, без дори да възложи на юристите си, на консултантите си, на икономистите си, на преводачите да анализират това предложение на „Епик”, да поиска от БНБ и Искров да влязат отново в контакт, да изяснят за какво става въпрос. Можеха пак да го отхвърлят, дори след два-три дни, при условие че не достигнеха до договореност с „Епик”, но решението не би било толкова ирационално, демонстративно и импулсивно.
Предложението, направено преди половин година и отхвърлено като "несериозно" от Иван Искров
- Тоест шефът на БНБ е измамил депутатите и премиера, така ли?
Вера Ахундова: Да, и ние подадохме сигнал до главния прокурор за измама в особено крупни размери, но както разбирате, не е имало последствия.
Даниел Божилов: А понеже ние правихме среща с преговарящите от страна на „Епик“, те много ясно казаха защо ще искат участие от страна на държавата и причината е съвсем проста. Те искаха държавата да участва, и то със сериозен процент, просто за да не станат жертва по причина, заради която се случи всичко това с банката само няколко месеца по-рано. Тоест искаха някаква сигурност, че ако вкарат някаква по-голяма сума, няма да я загубят.
- Доколкото разбирам, държавата по никакъв начин не е допуснала акционерите не само да спасят банката, но и да предложат варианти за спасяването й?
Вера Ахундова: Точно така. Всичко беше отхвърлено, без дори да е влизано в преговори. Имаше едни абсурдни изказвания от типа – да сложат 3 млрд. евро на масата и преговаряме, което за финансовата общност звучи, ако не комично, то трагично зле за професионализма на тези, на които сме поверили държавата си.
- Един много важен въпрос според мен – говори се, че това е банката на Цветан Василев, а всъщност в нея има доста акционери, вие сте част от тях, но има и много големи акционери. Може ли да кажете кои са най-големите акционери?
Даниел Божилов: Най-големи са Оманският фонд и „Бромак“. По-малък акционер е ВТБ, която остава с 9,9 и също има дейно участие във фалита на банката, „Дженерали“ не знам с колко са и на борсата се търгуват около 10 процента.
- Тоест нито един от тези големи акционери не беше привлечен от държавата, за да участва в спасяването на банката.
Вера Ахундова: Двама не бяха допуснати – тези, които държаха пакет от осемдесет и няколко процента, а ВТБ тотално неглижира преговорите – никога не се е явявала, никога не е заявявала намерения и в общи линии е работила задкулисно. Защото ние имаме информация, че са хеджирали капиталовото си участие, тоест те не са загубили нито стотинка от сумата, която са внесли като капитал. Също така имаме информация, че част от цесиите са финансирани от тях. „ВТБ капитал“ на руската ВТБ е управлявана от Милен Велчев. Твърди се дори, че буквално 10 дни преди да въведат специалния надзор, е имало среща между Орешарски, Чобанов, братята Велчеви (Милен и Георги), Симеон Дянков и др. по този въпрос.
- Тоест намеквате, че това е координирана акция между ВТБ и бивши служители на Бойко Борисов и на ГЕРБ?
Даниел Божилов: За какво им е точно „Виваком“, просто нямам представа.
Вера Ахундова: Да подслушват комуникациите на цяла Източна Европа.
- Парите на вложителите могат ли да се възстановят?
Вера Ахундова: Политиците, които взеха решението за фалит на банката, и магистратите, които го потвърдиха, фактически върнаха икономиката десет години назад по няколко причини. Изчезнаха 20–30 процента от средната класа. Тези 5200 души не са просто физически лица, зад тях стоят фирмени пари на малкия и среден бизнес, който би трябвало да е гръбнакът на тази държава. Буквално с обезценки изтриха, изчезнаха 10% от индустриалната собственост в държавата. Това са огромните предприятия, които тотално са унищожени като капиталова стойност и уязвими за всякакви интереси от една обезценка, която намалява стойността на материалните активи, променя картината в националната статистика, обезличава фирмите ни зад граница. Тотално са отписани 8–9 процента от БВП, произвеждан от тези предприятия. Нанася се съкрушителен удар на една индустрия, която в тези години трябваше да се върне на позициите си – военнопромишлените предприятия, защото те не произвеждат ядрени ракети, а конвенционални оръжия – стоката, която най-много се търгува в момента. Изтрит бе изцяло бизнесът на една българска банка, която единствена е финансирала военните предприятия чрез предекспортно финансиране, издаване на гаранции, предоставяне на кредити срещу акредитиви. Това са само част от т.нар. обезпечения на военнопромишления комплекс в банката под формата на вземания от реализирани договори – за този бизнес не са били необходими други обезпечения. За края на миналата година в България не са постъпили над 560 млн. лв. от неизпълнени договори от военните заводи. Имаме документация, с която може да се види това буквално. Отделно са атаките, които се провеждат на парче, като отнемане на лиценза на „Дунарит“ и т.н., тоест опитват се да блокират нещо и да вкарат нови комисионери, но това е съвсем друга тема. Фирмите на вложителите, загубили парите си, вече не могат да се възстановят. В момента масово изчезват, фалират. Освен това са подложени на административен рекет, защото НАП не се е съсредоточила толкова върху дедесари и други измамници, колкото върху голям брой фирми с изгубени пари в КТБ, които в момента са подложени на ревизии. Нашите фирми са в трета ревизия за трети месец. И малкото, което се движи, замира. За изгубеното доверие в България и зад граница е излишно да говорим.
- Каква е целта?
Вера Ахундова: Да ни затворят устата.
- Споменава се и една друга цел – комисиони и скрита приватизация, за това също се говори.
Даниел Божилов: Те видяха, че не могат да придобият самия завод („Дунарит”), това е много сложно, особено без извънредно законодателство, и решиха въпроса по най-лесния начин – да го унищожат физически и да му вземат лиценза, за да не може да си изпълни договора и тази стока да бъде експортирана от фирма с лиценз. През нея да се обслужи този договор и да вземат съответната комисиона, каквато си определят. Защото няма друг избор, трябва да си изпълнят договора.
Вера Ахундова: Ние обсъждахме и други теми. Една от нашите фирми, „Кинтекс“, е преговаряла години наред, за да стъпи на индийския пазар. И когато се договарят за милиард, те спират всичко.
Даниел Божилов: Въпросът беше поставян в парламента, после в Министерския съвет.
- Да поговорим за нещо друго. Направи ми впечатление, че държавата дори не изпълни европейската директива, това г-н Василев го подчертава в интервюто, да върне навреме гарантираните пари на хората, което е 20 работни дни. Държавата ги забави с няколко месеца и доколкото разбирам, с доста големи неуредици.
Даниел Божилов: Държавата забави изплащането им с пет месеца, образувана е наказателна процедура. Те (упрлавляващите ), между другото, не са си променили законодателството и ако не го направят, случаят ще влезе съвсем скоро в Европейския съд, така или иначе. Процедурата е открита и е във връзка с ограничаване на свободното придвижване на капитали; по този въпрос нито се говори, нито се прави нещо, така че по тази линия ще ни съдят. А тогава оправданието беше, че не плащат, защото просто няма пари в Гаранционния фонд. Това е оправданието, което дават на Европейската комисия. Ако не друго, г-н Искров е прав за едно нещо, въпреки че има огромна вина. БНБ държеше на стендбай нещата, защото чакаше политическо решение – някой да им каже да фалират ли банката, или да я оправят. И затова нито изплащаха гарантирани влогове, нито се предприемаха някакви оздравителни мерки. Просто консервираха банката за пет месеца и чакаха да дойде новото правителство да им каже нещо. Не знам дали им каза или не, но в деня, когато беше свикан Комитетът за финансова стабилност, в същия ден преди това заседание излязоха с решение за отнемане на лиценза. Може да е било някакво временно отмъщение на г-н Искров към политиците.
- Вие ми казвате нещо, над което не съм се замислял – 100 милиона са много голяма сума – това са само за заплати и за административни разходи?
Даниел Божиллов: И за инвестиции. Има един много интересен случай с касовия център на БНБ, почнал с цена 10 млн. и стигнал 40 млн.
- Аз говорех за купуването на политици, което е извършвано и от КТБ, нали?
Вера Ахундова: Нито една банка не би могла да съществува в България, ако не плаща на политици или ако не е филиал на мощна банка, бъдете сигурен в това. В годините, когато БНБ е била основната банка в тази страна и е кредитирала абсолютно всичко, е имала 700 души персонал. Като акцент го казвам. Това е една хубава хранилка със заплати, неконтролируеми от никого, които се определят на базата на възнагражденията на аналогичните дейности в частните банки и на възнагражденията на управителя и подуправителите, които са от порядъка на 50–90 000 лева. На месец Искров взема поне два пъти повече от шефа на Федералния резерв на САЩ Бернанке (американски икономист и банкер), чиято заплата е 191 хиляди долара за година!
- Тоест според заплатите на частните банки.
Вера Ахундова: Точно така. Частните банки подават информация за заплатите по категории; усредняват се възнагражденията на първите няколко изпълнителни директори на най-големите банки в страната и се получава сума, която представлява месечното възнаграждение на подуправителитте на БНБ; предполага се, че управителят получава два пъти по-високо възнаграждение от това на подуправителите. Не знаем какви са възнагражденията им като членове на Управителния съвет на БНБ (до 2007 г. са били по 3000 лв. на член на УС), но сега са многократно по-високи, кои бонусни и други схеми за годишен резултат се прилагат като допълнителни възнаграждения.
- Тоест те вземат огромни пари, за да не вършат нищо.
- Очевидно да. Поне резултатите от работата им са налице – мониторинг на ЕК за КТБ и стабилността на банковата система, недоверие на гражданите към нея (68%), спад на външните инвестиции с 20%. Това е една клика, няма какво да се лъжем, една мафиотска организация, която не говори, пазят си гърбовете един друг. И набедиха началниците на „Банков надзор”.
Даниел Божилов: Просто Искров няма начин да не е знаел какво става в това управление и какво става в банката.
- В предварителния разговор казахте, че се опитват да противопоставят вложителите с гарантирани суми и другите.
Даниел Божилов: Най-напред беше, че всички сме лакоми, вторият им ход бе да се делят хората на такива с гарантирани влогове, които са нормалните, и тези с негарантираните влогове, които са мошеници, защото умишлено се стремят да намалят масата на несъстоятелността. А сега идва ред на тези с цесиите, които били далавераджии. Борисов обвини тези, които са направили цесиите, че са престъпници. И тук идва един интересен момент, защото първите, които започнаха да правят цесии, са държавни предприятия – такива, които имаха влогове в КТБ и които имаха кредити. За да се осъществи една такава сделка по цесия, разрешението трябва да бъде взето от принципала на съответните държавни предприятия цеденти и цесионери, което при почти всички случаи е съответният ресорен министър. И въпросът е, че след като това се смята за далавера, за нещо неморално, какво е направено по отношение на тези министри, които са участвали в процедурата? А и по отношение на самите сделки.
Вера Ахундова: Например „Булгаргаз“ направи цесия с мини „Марица изток“; БЕХ с „Марица изток“ АД и още някой. Те са като женени един за друг. И ако БЕХ е покрил 20 млн. и 20 млн. са от другата страна, става дума за 40 млн. Проблемът е в друго – че ако имаше нормална законосъобразна оценка на активите, никой не би правил цесия, защото разликата би била 10–15 процента и никой не би си давал парите. Но никой не очаква от държавата или от държавните органи някакво реалистично, нормално решение по въпроса. Това е изход от безизходицата на хората, за да спасят поне част от средствата си. Но начинът, по който реагираха правителството и Народното събрание, законите, които приеха със задна дата на действие, което не е конституционно, но никой не реагира, е ненормално. С извънредното си законодателство те по същество дадоха картбланш на втория кръг измамници – това са цесионерите (управители и собственици на дружества с кредити от КТБ), които са взели пари, за да покрият задълженията си, и които, базирайки се на тези промени в законите, не плащат задълженията си, не плащат на цедентите, не прехвърлят залозите, предвидени по договорите им с цедентите. Тоест вложителите в тази банка благодарение на държавата са ограбени за втори път. Попитахте за бъдещето – то ще се види в решението в Люксембург и Страсбург. Има нов регламент на Европейската комисия, който разрешава всички частни лица да съдят държавата за беззаконие във всяка една страна на ЕС, което е кардинално ново. И при едно решение, което, ако е в наша полза, ще може да се заведе дело в Германия, Румъния и т.н., с един аргумент – че няма гарантирано правосъдие, че е мафиотизирана съдебната система, че формализацията и бавното съдопроизводство са де факто отказ от правосъдие. И държавата ще може да бъде осъдена от най-обикновен съд във всяка държава на ЕС.
- Мислите, че при това мафиотизирано правосъдие това е възможно?
Вера Ахундова: В България не. Но този регламент предвижда точно това – възможността да получим правосъдие за незаконни действия на държавата ни в трета страна. Когато има отказ на правосъдие, когато има отказ по защита на правата, на което поне 5200 души плюс семействата им, плюс служителите и работниците им, сме жертва, това ще бъде начин да се решат проблемите ни.
Даниел Божилов: Не е необходимо да си юрист или да имаш някакви специални познания, за да видиш истината. Просто виждаш, че житейски е така, и си сигурен.
Вера Ахундова: Най-лошото са две неща – реакцията на политиците, гласуването на извънредни закони, с които внушават на обществото, че са откраднати 4,5–5 милиарда лв. Преводите с мотив предоставяне на кредити от КТБ към различни фирми са правени по банков път и който ги потърси, ще ги намери. Частно лице не е получавало или изнесло от страната такава сума нито по банков път, нито в чували. Наричат казуса КТБ „грабежа на века“. Да, има такъв грабеж – първа част на грабежа е, че сме ограбени ние, вложителите, и втората част е, че ще бъдем ограбени за втори път, когато избраните вземат без пари активите. Това са грабежите – няма чували и други простотии. Затова организацията ни се разви така експлозивно – на хората им омръзна политиците да се отнасят към нас като към безмозъчно стадо.
Вера Ахундова и Даниел Божилов са съпредседатели на Сдружението на дребните вложители в КТБ "Ние гражданите"
Интервюто е публикувано със съкращения.