Какво се случва с младите таланти по математика в България? И дали войните в гилдията не са довели до днешната ситуация? Тези въпроси възникват след като ви запознахме с драмата около исканията за оставка на председателя на Съюза на математиците акад. Петър Кендеров в статията „Игри на кодове, тронове и Д(о)С(иета)”.
След силните постижения от края на ХХ век на Международните олимпиади по математика, по време на които през 1998 г. България е втора, изпреварвайки дори САЩ и Русия,
през 1999 г. и 2000 г. - пета,
през 2001 г. и 2002 г. - четвърта,
а през 2003 г. - световен шампион,
в момента нашите отбори се движат към 40-тото място в подобни състезания (през 2014 сме на 37-мо място).
Защо се е получил този срив? Ние ли сме свалили нивото или другите страни са повишили своето?
Задаваме въпроса на акад. Кендеров, който обаче отново влиза в „играта на тронове” и обвинява ръководителя на българския отбор през 2003 г. проф. Сава Гроздев, че задачите са се знаели предварително от нашите участници.
Кендеров обяснява за Факти.бг, че в нашия отбор е въведена лично от него мандатност още през 70-те години на ХХ век. На всеки пет години ръководителите на българските отбори на Международната олимпиада по математика се сменят. Пет години си ръководител на отбора, след което идва следващия, който до момента е бил заместник-ръководител. При подобна мандатност няма прекъсване на процеса. „В един момент дойде Сава Гроздев. На петата година от неговия мандат България изведнъж взе първо място. Вярно е че имаме много добра мрежа по математика и информатика, че нашите състезатели бяха много подготвени, но чак първо място...”
„Целият тогавашен отбор не смее и днес да дойде тук, защото задачите са му били издадени”, заяви Кендеров. По думите му именно тогава сме загубили респект, който са имали останалите страни от нас и нещата са тръгнали назад, като в момента сме отстъпили доста назад, след 20 място
Няма доказателства за това, признава обаче Кендеров. Според него е било абсолютно невъзможно да вземем шест златни медала при конкуренцията от онова време.
Относно Олимпиадата през 2003 г. информацията е клеветническа, категоричен е от своя страна проф. Сава Гроздев, който заяви за Факти.бг:
„Кендеров и неговите пионки правиха опити да ме уличат, но безуспешни. Погледнете официалните сайтове за тази Олимпиада и ще разберете, че България е световен шампион през 2003 г. Успехът се свързва с мен и аз получих голяма популярност, което не се хареса на Кендеров и неговите пионки. Бяха разпитвани учениците-участници и кой ли не - но не беше открито нищо, защото няма никаква измама. Типично българска черта е завистта да подтиква към съмнения. Смятате ли, че ако имаше нещо подобно, Кендеров нямаше да го използва срещу мен? Няма нищо. Има само приказки в резултат на завист и злоба. Шестимата български ученици от 2003 г. завършиха в престижни университети в САЩ и сега са на високи позиции. Те бяха наградени, включително и аз, от Президента на България.
Две години по-късно, когато получихме признание, злонамерените започнаха да измислят разни истории за измами. Олимпиадата е сериозно мероприятие и измами, подобни на тези, които описват клеветниците, са невъзможни. Погледнете класиранията на България на въпросната олимпиада преди 2003 г., и ще видите, че България е била втора, трета и в продължение на 10 години - винаги в шестицата.
Но сега сме на 38-39 място, причината за което е некадърността на Кендеров и неговите пионки. За да оправдаят своята неспособност да класират България по-напред, те издигат тезата за измама. От учениците, участвали през 2003 г., единият е носител общо на 2 златни и 3 сребърни медала от 5 различни такива олимпиади, друг е носител на 3 златни медала, други двама са носители на по 2 златни медала. Всички ученици бяха доказани състезатели с голям опит и сериозна подготовка, която аз бях организирал. Постиженията през 2003 г. не са случайни”.
По темата няма почти нищо в пресата и интернет. Единствено в списание „Математика”, в един от броевете през 2008 година, Емил Колев, който е следващият ръководител на отбора след Сава Гроздев, в отчета за своите пет години споменава за това което „всички знаят” за олимпиадата през 2003 г. Той говори и за непочтеността на Гроздев и как всички знаят за случилото се...
В крайна сметка не е ясно и едва ли ще стане ясно какво се е случило през 2003 г. Факт е обаче, че състоянието на националния ни отбор наистина не е на онова ниво отпреди 15-ина години. Въпреки че постоянно имаме медалисти от различни състезания, общото класиране показва, че нещо наистина куца в системата.