Анализът на проф. Димитър Иванов за тенденциите в световната икономика е публикуван на сайта на Софийската търговско-промишлена палата
Глобалните фондови пазари се смъкнаха радикално през последната седмица поради няколко системни и геополитически причини. На първо място бих отбелязал засиленият спад на доверие на инвеститорите в така наречените изгряващи пазари (към които аз продължавам да причислявам и България).
Забелязваният отдавна тренд на изтичане на капитали от тези страни през последните месеци значително се усили. Забавените реформи в тези страни (или по-скоро никога неслучващите се реформи или псевдореформи) са друга голяма причина.
Намаляването на темпът на икономически растеж в тези страни,
спадането на цените на петрола в световен мащаб също повлияха за това, което наблюдаваме и което ще продължи още.
В Европа нещата далеч не са се подобрили и системните причини за кризата не бяха изкоренени. Ситуацията с Гърция беше полезна с това, че ясно експозира на всички, че икономическа и финансова Европа е всъщност на глинени крака. Подаването на оставката на правителството на Ципрас в Гърция и вероятните парламентарни избори през септември тази година увеличиха още повече несигурността в Еврозоната.
Другите немаловажни, периферийни икономики на Еврозоната, като Италия, Португалия, Испания се намират също в процес на значима икономическа, социална и политическа несигурност. Нещо повече, Италия е следващата след Гърция икономика, която също може и най-вероятно ще постави въпросът за излизането си от Еврозоната.
Политическите конфликти, които наблюдаваме в досегашния „пионер” на икономическия растеж в Европа - Турция,
неспособността на Давутоглу да състави правителство, също говори за сериозно разклащане на тази досега свръх бързо изгряваща икономика.
Русия все още твърде бавно се възстановява от вътрешната междинна финансова криза, както и от международните санкции. Икономиката й се задъхва от рецесията и трудно се справя с остро смъкващите се цени на петрола и със санкциите.
Кризата в Украйна отново започва да бушува. Другият гигант от БРИКС – Бразилия е в политическа криза.
Спадането на международното доверие на азиатските пазари и особено това, което започна в Шанхай се превръща в сериозна зараза. Тя е циклична, от глобален мащаб и всички ние, всички икономики ще бъдат обвързани и повлияни от нея.
Видно е, от девалвирането на китайската валута през миналата седмица, че най-голямата изгряваща икономика в света – китайската трудно може да се справи с „охлаждането” на собствения си икономически растеж (с повече от 8%) и с необходимите структурни реформи.
Китай потребяваше през последните 5-10 години почти 50% от всички суровини, метали и храни
и сега, когато спадането на цените в този сектор се случи, то шокира почти всички големи изгряващи икономики, които само от тази търговия са натрупали близо 9 трилиона щатски долара чист дълг (от 2007 г. досега). Те смятаха, че трендът и цените в този сектор няма да се променят и заемаха смело в щатски долари при ниските лихвени проценти.
Както подчертах и по-горе, тази буря на световните пазари не е случайна. Тя е за мене част от неприключилата световна криза от края на 2007-началото на 2008 година. Дефлацията почти навсякъде се засилва, тъй като икономическият и социален страх от несигурността в бъдещето се засилва, и респективно търсенето намалява, а тайното или явно повишаване на данъци и такси „изяжда” хапка по хапка разполагаемият доход на хората и на частния бизнес. И така, доминото започва да пада.
Системата на валутните бордове, на фиксираните валути също започна да се срутва.
Множеството от изгряващите икономики разбраха, че ако те не преминат към свободно „плаващи курсове” на тяхната валута, те могат отново да се изправят пред криза подобна на тази от 1997 година.
Даже Китай, който доскоро не искаше и да чуе за преминаване към свободно плаваща валута сега се размисля свръх сериозно за това. Очакваната с огромен интерес неформална дискусия на китайското политическо и държавно ръководство по този въпрос, вероятно ще роди значими новини. Всъщност девалвацията на китайската валута е част от този нов път, нов процес на структурно излекуване на китайската икономика.
Казахстан (под влияние на девалвацията на китайската валута) също се отказа от фиксираният режим на своята национална валута и правителството взе решение миналата седмица да разреши свободно плаващ курс. Виетнам също се отказа от фиксираният режим. Руската рубла и мексиканското песо също преживяват сериозни удари заради своите фиксирани валути. Смъкнаха се (спрямо щасткият долар) южноафриканският ранд, турската лира, колумбийското песо. И централните банки нямат отговор на тази ситуация. Смятам, че изводите са повече от ясни.
На хоризонта се задава вече и облакът на една масивна криза на пенсионните фондове.
Много от тях закупиха акции в изгряващите пазари, заради досегашната висока възвръщаемост на тези пазари. Всичко по-горе описано действително засилва и продължава да засилва чувството за един огромен риск, който се задава, особено имайки предвид, че един от най-основните двигатели на световната икономика – китайският, започва да буксува.
Очакването за повишаването на основния лихвен процент в САЩ, онзи ден, в сряда, бе коментирано твърде балансирано и внимателно от Федерал Ризърв, чийто членове също се мотивираха с голямата крехкост на световната икономика. Дали през септември ще има повишаване на основния лихвен процент в САЩ все още не е сигурно.
Всичко това сее по-нататъшна дефлация, още по-голям песимизъм в бъдещето и спадане на търсенето. Не случайно даже в Швейцария се наблюдава един значим тренд на изваждане на парите от банките и прибирането им в къщи в сейфове, заради вече отрицателните лихвени проценти.
България остава заобиколена от икономики в сериозна реална и потенциална криза,
като Гърция, Турция, Украйна и разбира се геополитическата криза и нейните последствия идващи от Средния Изток. Въпреки очакванията и декларациите на премиера, че е налице процес на засилване на чуждите инвестиции към България, сегашната международна икономическа и финансова ситуация и растящото недоверие в изгряващите икономики не дава основания за подобни очаквания.