Договорът "2+4"- звездният миг" на дипломацията

12.09. 1990 г.  е дата, за която се казва, че е "звездният миг" на дипломацията.  Доста незаслужено тя не влиза в дневния ред на новините като  11 септември например. А носи съдържанието на всичко, което се случи с Европа и нейното досегашно обединение.

От 12 септември 1990 г. са изминали точно 25 години . Тогава на 12 септември 1990 г. беше подписан договорът "2+4". Този договор подписа обединението на Германия и може би е едно най-големите "дипломатически приключения" в най-новата история на Европа и света. Ако се говори за майсторлък в дипломатическия занаят, то този договор би трябвало да заеме най-предните места. Тогава, преди 25 години, Германия си възвърна държавния суверинитет и от този момент всеки германски политик повтаря като мантра, че обединението на Германия е едната страна на медала. Другата била обединението на Европа. Между впрочем ако не беше 12 септември 1990 г. Ангела Меркел едва ли щеше да е канцлер на Германия, Европейската общност едва ли щеше да стане Съюз, а България едва ли щеше да се върне в европейския ред на нещата.

Договорът "2+4"  е подписан в Москва на 12 септември 1990 г. от шест външни министри. Тези на тогавашните ФРГ, ГДР и Русия, Франция, Великобритания и САЩ. С други думи от представителите на двете германски държави и страните-победителки във Втората световна война.  Малко преди това светът беше изненадан от падането на Берлинската стена и едва ли някой си е мислил сериозно, че скоро ще се стигне до обединението на Германия. Потвърждават го много от участниците. Всъщност идеята за този договор е на легендарния германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер. Той предложил идеята в Отава, Канада през февруари 1990 г. на среща на външните министри. След това следва рязката опозиция на Желязната лейди Маргарет Тачър. Идеята не е била по вкуса и на френския президент Франсоа Митеран, който с "китайско спокойствие" казвал, че "реката сама трябва да си намери пътя". Само че нещата се развили… с подкрепата на Джордж Буш-старши и Михаил Горбачов.

Ханс-Дитрих Геншер е един от най-важните политици на съвременна Германия. Казват с основание, че договорът "2+4" е триумф на геншеризма. Той  описва случката (http://sivass.net/intervyuta/447-hans-ditrih-gensher-tova-beshe-evropeiska-revolyutziya-za-svobodaq.html) така: "Решенията по договора 2+4 се взеха много компетентно. По същество трябваше да се отговаря на малко въпроси. Единият въпрос бе: Обединение на Германия - да или не? Един друг бе: Какъв ще бъде статутът на обединена Германия. Ще принадлежи ли обединена Германия към Европейската общност, ще членува ли в НАТО или ще бъде неутрална, или ще бъде във Варшавския договор. Друг въпрос бе за границите, какво ще се обединява. Още през септември в Обединените нации казах, че нямаме намерение да поставяме под съмнение Източната граница. Винаги съм повтарял това. Ние казахме много ясно какво трябва да се обедини - Берлин, Федерална Република Германия, ГДР. Не повече, но не и по-малко. Това означаваше, че волята за обединение не се простираше към областите отвъд Одер и Ниса. Това имаше важно въздействие в Москва. Това бе  резултат от новото мислене наръководството там. Много по-сложен бе въпросът със статута в НАТО. В разговорите си винаги съм казвал, че Германия е член на Западния съюз и като такъв много повече би допринесла за стабилността в Европа, отколкото ако е по средата, между фронтовете. Това сме го имали често в миналото. Получихме много ясна подкрепа от американците по този въпрос, за които въпросът за границата бе от решаващо значение. Това, както се знае, бе по-малък проблем за мен, отколкото за ХДС/ХСС. Почувствах също, че президентът Митеран, както и външният министър Дюма, много ясно и еднозначно се застъпиха за германското обединение. Както за американците, така и за Митеран бе важен въпросът за източната граница. При Митеран имаше още нещо, той бе заинтересуван обединена Германия да продължи пътя на европейската интеграция. В решаващия разговор с него на 29 ноември 1989 г. в Париж му казах, че непоколебимо ще продължим по пътя на европейската интеграция. По-сложно бе поведението на госпожа Тачър. Когато обаче почувства, че САЩ са категорично за германското обединение, тя всъщност само изрази своето недоволство. Въпреки това тя, с изключение на някои дребни неща в деня преди подписването на договора, не предприе нищо. Важно бе поведението на Вашингтон и Париж, и голямото разбиране на Москва".

Това беше "дипломация на различни нива", казва сега проф. Хорст Телчик за Дойчландфунк. Хорст Телчик е външнополитическият съветник на тогавашния канцлер Хелмут Кол и несъмнено е един от най-запознатите с кухнята на това "дипломатическо приключение", осигурило обединението на Германия. "То стана възможно, казва Телчик, преди всичко защото съветският президент Михаил Горбачов имаше волята да реши проблемите. Ако Горбачов беше свален през януари 1990 г., този договор "2+4" никога нямаше да бъде възможен".