Точно както тъмните сили на ЦРУ и многомилиардната мрежа на Джордж Сорос от неправителствени организации решиха да дестабилизират Близкия Изток и Северна Африка чрез използването на социалните медии, създавайки т.нар Арабска Пролет, така и тези сили са отворили нова глава в засилването на глобалната нефункционалност чрез улесняване на масовото преминаване на имигранти от Близкия Изток към Европа. Така започва анализа на Уейн Мадсън, публикуван в strategic-culture.org.
През 2011 г. либийският лидер Моамар Кадафи предвиди какво ще се случи с Европа, ако стабилността в неговата страна бъде пренебрегната от Запада.
„Има милиони хора, които могат да минат през Средиземно море и да стигнат до Франция и Италия. Либия играе своята роля в сигурността на Средиземно мре“, заяви
Кадафи пред France 24.
Неговият син Селф Ал Ислам, който в момента е осъден на смърт от радикалния режим в Либия, повтори думите на баща си.
„Либия може да се превърне в своеобразна Сомалия на Средиземно море. Вие ще видите пиратите край Лампедуза и Сицилия. Ще видите милиони от нелегални имигранти. Терорът чука на вратата.“, заяви той и беше прав.
Определено терорът чука на вратата на Европа. Смята се, че около 4000 радикални джихадисти- млади мъже, които са ветерани от своеобразния холокост в Сирия и Ирак, се възползват от хаоса по границите на ЕС и са готови да влязат в континента. Много от младите мъже – бежанци имат смартфони, кредитни карти и сериозни суми пари. Все неща, каквито не очакваш да намериш в един истински военен бежанец.
Не само цветнокожи бежанци заливат Южна Европа. Има главно бежанци от Сирия и Либия, които са създадени в следствие на това, че Запада направи голямо прехвърляне на оръжието, заловено в складовете в Либия след падането на Кадафи, към сирийските джихадисти. Това и сложи началото на кървавата гражданска война, която
породи бежанския поток към Европа.
Сорос, който е нищо друго, освен един фронтмен с милиарди, ръководеше пълното унищожаване на държавите от Югоизточна Европа. Сега точно те позволяват неограничен достъп на икономически имигранти и бежанци от Близкия Изток и Африка. Те идват в следствие на военните конфликти и глада, разтърсили страните от Третия свят.
В своята програма за реструктуриране на цели държави , Сорос пръв помогна в унищожаването на някогашна Югославия, което стана с активната помощ на ЕС и НАТО. Страните, които някога съставяха Югославия, сега служат като основен маршрут за десетки хиляди, а скоро може би и стотици хиляди бежанци.
Гърция, която страда от жестоки икономии, режисирани от централните и частни банкери, включително Сорос и рода Ротшийлд, трудно може да се справи с огромния поток от бежанци. Банкерите се увериха, че Гърция не може да осигури основни социални услуги, дори за своите хора, а какво остава за множеството имигранти.
Македония, в която продължават да протичат опити за тематична революция в стила на Украйна, бе неспособна да отблъсне нашествието от бежанци от Гърция. Бежанците от гръкцо-македонската граница се опитват да стигнат до Сърбия, а там да продължат към мечтаните Германия и Австрия. Тези бежанци са готови на всичко, за да стигнат до тези страни, включително и да блокират гарата в Унгария.
Някои от бежанците, които пристигнаха в Мюнхен вече отявлено се дразнят на големите количества бира, които се пият в рамките на „Октоберфест“. Вече имаме и разправии между бежанци и подпийнали граждани на Мюнхен. В града пристигат по 15 000 бежанци на ден, 90%, от които дори не успяват да се регистрират.
В големи и малки градове в Европа има имигранти, спящи в парковете и създаващи истинска здравна катастрофа. Изглежда, че е само въпрос на време преди болести като тиф и холера да направят своето завръщане в Европа. Ангела Меркел, Доналд Туск и Жан Клод Юнкер носят пряка отговорност, за това, което може да се превърне в поток от 1 млн. политически и икономически имигранти в Европа. Меркел много иска да добави в редиците на своя народ малко гастърбайтери. През последните десетилетия в Германия обаче пристигнаха много подобни работници, които показаха, че не се смятат за гости, а като постоянни жители и граждани. Докато Туск призовава Европа да отвори границите си за бежанците, а неговата родна Полша отказва да приеме повече от няколко стотин души. Бунтът бе последван от Унгария, Словения и Чехия. Новият премиер на Люксембург, пък не вярва в Европа на границите и призовава за свободен прием на бежанци. Заедно с Меркел, Туск и Юнкер, той е любимец на Сорос и е финансиран от НПО, за да проведе много опасен експеримент в Европа.
Страните, които радикализираха партизанските армии в Сирия и Ирак, а именно Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ и Судан отказват да приемат бежанци на своя територия. Саудитска Арабия даже предложи на Германия да построи 2000 джамии за бежанците,където естествено ще се преподава радикален ислям. В същото време вече има информации, че Турция призовава бежанци от Сирия, които впоследствие да се отправят към вечния враг на страната Гърция. Така много хора загиват, опитвайки се да достигнат до европейска земя, разнежвайки европейците, които ги канят на своя територия.
Вече се вижда как Сорос и ЦРУ, които започнаха революциите в Близкия Изток и Украйна, направляват бежанците чрез социалните мрежи, къде са слабите места на граничния контрол и как да заобиколят охраната.
Вече виждаме и истински гранични войни, като пример за това е как Хърватия стовари цял влак с бежанци на унгарската граница. Независимо от различните политики, довели до бежанската криза, тя има своите корени в политическите системи, създадени от Джордж Сорос и ЦРУ. Въпрос на време е тяхната роля да бъде разкрита от крайно леви или крайно десни националисти, и да се стигне до конфликт.
Вероятно един ден европейците ще разберат, че Русия се е спасила от бежанския наплив, отказвайки да играе на топка с европейските хитрости. В крайна сметка свободната от бежанци Русия може да се окаже доста приветлива.