Свалянето на режима на Башар Асад в Сирия може да доведе до промяна в баланса на европейския газов пазар. Това ще е продиктувано от факта, че при това стечение на събитията Катар ще може да построи газопровод чрез сирийска територия до Турция. Политолози обаче отбелязват, че биещите се в Сирия терористи от Ислямска държава са станали прекалено независими от „своите спонсори“ и дори при свалянето на сегашния режим построяването на енергийно трасе чрез Сирия ще е твърде рисковано начинание, коментира Газета.ру.
Усилването на позициите на сирийския лидер Башар Асад може да е изгодно за Русия
с оглед на конкуренцията на енергийния пазар в Европа. През Сирия минава най-краткия маршрут за износ на синьо гориво от Катар до Турция, а оттам за Европа.
Катар доставя на световния пазар около 77 млн. т. годишно втечнен природен газ. Това се равнява на 106 млрд. куб.м. Близо една трета от този обем се доставя за Европа.
Сирия е едно от малките огнища на напрежение, което пречи на създаването на географски точни и много по-евтини трасета за износ на газ от Катар за Европа, коментира анализаторът от „Golden Hills – КапиталЪ АМ“ Михаил Крилов.
Експертите припомнят, че Катар притежава едни от най-големите в света запаси от синьо гориво. Те се оценяват на близо 25 трлн. куб. м. Ако се изгради трасе до Турция, то ще е с дължина от 1,8 хил. км. Действащият в момента газопровод Северен поток е дълъг 1,224 хил. км., но тук не се включват тръбите, по които идва от Сибир руското синьо гориво.
Анализатори обаче посочват, че трасето може да заобиколи Турция и от Сирия директно да излезе в Гърция като страна-членка на ЕС.
Единствените в момента пречки са Ислямска държава и Башар Асад.
При тяхното разрешаване, Катар ще може да построи енергийното трасе.
През последните години делът на „Газпром“ на европейския пазар е около 25-35%. В същото време делът на Катар е четири пъти по-малко, но той може да се увеличи след строителството на тръбата. В същото време за първото полугодие на 2015 г. от „Газпорм“ отчитат 8% спад в износа до 74,275 млрд. куб. м.
Експертът от Фонда за национална енергийна сигурност Игор Юшков обаче смята, че не е актуална темата за изграждането на трасето. През 2011 г. -2012 г. Башар Асад отхвърли идеята за изграждането на газопровода заради опасения за засилване на влиянието на сунитския ислям, на което не се гледа с добро око от управляващата в Дамаск шиитска алевитска върхушка.
По тази причина
Катар след Саудитска Арабия започна да финансира и подкрепя
действащите в Сирия радикални групировки.
Може да се посочи, че спорът за газопровода през Сирия стана една от основните причини за гражданската война, но в момента изграждането на трасето е неизгодно заради ниските цени на синьото гориво и Ислямска държава, която показва все по-голяма самостоятелност, обобщава Игор Юшков.
Дори и при свалянето на режима на Асад нестабилността в региона ще се запази. Освен това Катар трябва да се съобразява с нов конкурент за газовия пазар на Стария континент – Иран.
След разрешаването на спора със Запада за ядрените амбиции на режима на аятоласите Техеран след свалянето на международните санкции също може да доставя газ за ЕС.
Британската ВР оценява запасите на Иран от газ като най-големите в света –
около 34 трлн. куб. м. Страната притежава около 18% от световните запаси.
В средата на септември в. „Уолстрийт джърнъл“ писа, че най-големите европейски енергийни компании като германските RWE AG и E.On, френските Total и Engie, британската ВР, британо-холандската Royal Dutch Shell, норвежката Statoil и испанската Repsol са готови да инвестират в иранския газов сектор.
Експертите обаче посочват, че докато Иран започне да изнася по-забележителни количества суров петрол, ще мине доста време. Първоначално трябва да бъдат пуснати в експлоатация затворените инсталации и петролопроводи.
Експертите от Commerzbank изчисляват, че до средата на 2016 година Иран ще може да добива половин милион барела суров петрол дневно. За сравнение: страните от ОПЕК днес произвеждат повече от 30 млн. барела дневно. С размразяването на петролните кладенци страната ще започне износа на газ.
С газопровода
"Танап" Турция иска да се превърне в сериозна транзитна страна
и да увеличи тежестта си в енергийната политика. ЕС също може да намали своята зависимост от руските газови доставки, коментира „Дойче веле“.
Новият газопровод с дължина от 1850 км. ще струва над €9 млрд. От 2018 г. по него ще се пренасят годишно 16 млрд. куб. м. газ от Азербайджан до Турция. До 2023 г. капацитетът на тръбата трябва да достигне 23 млрд. куб. м. газ, а след още три години - 31 млрд. куб. м. годишно.
През последните седмици правителството в Анкара допълнително обтегна търпението на Кремъл по въпроса за Турски поток.
В момента тече наддаването и надцакваното на газовата пазар на Стария континент ... предстои картите да бъдат свалени...