"Къде сгреших, Господи, та премиерът реши да подари точно моя Плевен на реформаторите...", вероятно се е питала Цецка Цачева в нощта на балотажа. Шефката на Парламента гледаше вцепенено и виновно зад широкия гръб на Борисов. Авангардът на ГЕРБ се бе събрал на победна пресконференция, но не обсъждаше да кажем Пловдив, където балотажът вървеше към ръчно преброяване. Темата бе Плевен и победата на Реформаторския блок.
Здравният министър Москов, в типичния импулсивен стил на братовчед си Теди, бе изстрелял малко по-рано във Фейсбук фразата: „Ваше Превъзходителство, Плевен падна!“. Спартанските войни на реформатора Георг овладяха общината след четиригодишна обсада и прогониха „сганта на Ксеркса“. Досегашният кмет предаде сабята си в щаба на победителите. Но Борисов реши бързо и гневно да охлади радостта им с твърдението, че им е подарил победата, полагайки огромни усилия да изгуби точно в Плевен. Затова и нарочно не стъпил в града. Та даже щял да гласува против кандидата си там. Само и само реформаторите да хванат ръка. Той по детски се закани, че като дойдат парламентарните избори, „ще видят те“, кой ще бие в Плевен, щом толкова знаят. Просто и ясно, като в забавачница. Но и обидно към местните хора, представени като бездушна аморфна маса, готова на всякакво моделиране.
На мястото на Борисов един Лютви Местан щеше да каже нещо подобно като внушение, но за около час. И рискуваше да остане неразбран. След което Ицо Хазарта да издаде нов албум само с отбрани фрази на ДПС-лидера. При Борисов няма такава опасност.
Ех, този Петър Москов. А Борисов толкова го хвалеше напоследък. Ама, пусто сърце, емоционално – не трае. Като оставим това настрана, има нещо дълбоко отблъскващо в изграждането на представата, че смяната на властта в една община представлява освобождение на населението от някакъв гнет или спасение от любимата дума на по-крайните - геноцид. Плевенчани най-добре си знаят, дали четири години са били клети роби под ботуша на зъл феодал. Телевизионните зрители чуха единствено за някакви жълти или червени линии с боя по тротоара, които били обявени за велоалеи. Сигурно Найден Зеленогорски ще посочи и много други неуредици. Той пък обвини ГЕРБ, че купували гласове в екзотичен Буковлък. А Борисов, за кой ли път, експресно поиска извинение от реформаторите. Или доказателства. Знаейки, че няма да получи нито едното, нито другото. Единствената опозиция на ГЕРБ у нас се оказа врагът му в коалиционното легло. Как да накараш Радан Кънев да се извини? Можеш да го помолиш, да го призовеш, да му се скараш, но резултата няма да има.
Та той през по-голямата част от времето се държи, сякаш Реформаторският блок управлява еднолично страната, а ГЕРБ е в коалицията по необясними причини и му е в тежест. Тепърва Борисов ще влиза в ролята на Сидеров с патентованото от националиста „Извини се, бе!“. И ще налива адреналин на палавите си партньори Кънев и Москов, които явно си падат по екстремните усещания.
Едно е сигурно – шоуто в управляващата коалиция ще продължи. За кеф на сеирджиите, но без полза за никого. Заради епохалния успех на Реформаторския блок в Плевен, заслужава да се отвори специален кът в Плевенската панорама. Там гостите на града ще могат да разглеждат бюлетини от победата, част от свещените урни, химикалки от избирателни секции, плакати и манекени на спартанските войни в естествен ръст. А след време ученици ще правят възстановка на изборния успех. Какво ли още ни чака...