Това беше. Депутати и министри си тръгнаха доволни и удовлетворени. С гордост от свършената огромна работа и осезаемия напредък в ресорите им. И с кротко, но преглътнато съжаление, че нямат възможност да продължат народополезното си дело. Мъжете приличаха на сватбари, оженили първороден син, а дамите – на млади баби, току-що дочакали първо внуче.
Идилията развали единствено Корнелия Нинова, която влезе в ролята на забравената зла орисница от „Спящата красавица“. Насред тържеството тя заяви с леден глас: „Две загубени години, които върнаха България назад…“. Тежки думи, но никой повече не желаеше да слуша. Единствен Цветан Цветанов реагира, както се оказа, не съвсем адекватно. Той подскочи и поднесе огромен букет на Цецка Цачева, която го сряза: „Не сега!“. Но пое цветята и се усмихна затрогващо.
Раздялата с властта се превърна в спонтанен празник на свършената работа. Така и никой не даде рационален отговор, кое наложи мачът да не се доиграе. И Гришо не би могъл да обясни, как така геймът бе прекъснат по средата, щом всичко е било на шест. На публиката бяха предоставени единствено философско-етични категории като морал и достойнство, които били пътеводна светлина за бившия премиер. Но това вече не ги интересува – те знаят, че ще се върнат. Поне повечето. Не може съвсем без жертви. А политиката е война, освен всичко останало.
„Историята ще даде оценка на този парламент“, заяви председателят му Цецка Цачева. С това сне огромно бреме от избирателите, които бяха наточили моливите си, за да го оценят още сега. Щом историята ще ги съди, пиши го бегало. В тази наука има едно утвърдено правило, че обективна оценка на дадено събитие може да се даде най-рано след 50 години. Така че, търпение, братя и сестри. Един ден внуците ни може да разберат.
По правило месеците на служебните кабинети приспиват населението, водят до разсейване на натрупания протестен вот и с любезното съдействие на късата памет партиите застават на стартови позиции за изборите чисти и свежи като пролетна иглика.
„Хванете се с този, който ще ви отведе във властта“. Така Борисов посъветва миналата есен ДПС и ДОСТ. Прагматичен съвет, но засега индикации, че посланието е разбрано дава единствено Найден Зеленогорски. Това е може би единственият партиен лидер у нас, който без излишни драми приема ръководната роля на друга партия и е убеден, че за неговата формация единствения път е коалиция с ГЕРБ. Опасно е да припомняме каква е оценката му за двете години – в Лихтенщайн току-виж избухнали бунтове. Не е необходимо да основаваш нова партия, когато напускаш Реформаторския блок, както направиха Христо Иванов и Радан Кънев. Зеленогорски спокойно може да се прехвърли в ГЕРБ. Най-малкото с Цачева ще успеят да превърнат Плевен в регион-бастион. Без инциденти от рода: „Ваше величество, Плевен падна“. Само Найден трябва да си вземе лошите думите обратно – че Борисов първо трябвало да мисли преди да говори. То човек може ли да мисли за всичко…
В същия дух се изказа и лидерът на НФСБ Валери Симеонов. Той извади отнякъде прословутия часовник на ДПС, в който стрелките се движат обратно и напомни на хората на Карадайъ, че времето им изтича. И даде висока оценка на изминалите две години, подплатена с благодарност към колегите си парлаентаристи, които изкара герои. Спасителят на „ракията на българите“ бе екзалтиран.
А пита ли го някой Бойко, дали иска да управлява пак с доскорошните си партньори. Независимо от вътрешнопартийното допитване за най-желаните партии за коалиционно управление. Та нали точно те го подлудиха, та изгори целия правителствен юрган, заедно с бълхите.
След като бе обявен съставът на кабинета на Огнян Герджиков се оказа, че единствен Радан Кънев имал резерви. Мнението му за съдебната реформа се разминавало с това на някогашния му преподавател в университета. А всички знаем какво място заема съдебната реформа в сърцата на напусналите РБ.
Упорит слух твърди, че новият здравен министър Илко Семерджиев страшно се дразнел от пожеланията „да остави отпечатък“ в здравеопазването. Остава да разберем дали ще постъпи като Тръмп, който с първия си указ сложи кръст на здравната реформа на Обама. Предварителните нагласи сочат в тази посока.
Дългото, макар и предсрочно прощаване с кабинета и парламента, приключи на фона на ожесточени спорове, достигнали границата на физическата саморазправа – застрашени ли сме от режим на тока. Със сигурност у нас хората, които разбират от енергетика са под една десета от процента. Това не пречи всеки да има мнение, че и цял референдум проведохме преди време. И това мнение най-често е идентично с това, което твърди политическата сила, легнала на сърце ни. Довчерашните управляващи твърдяха, че няма нищо тревожно в енергетиката, а от БСП – обраното.
Така е било и така ще бъде. Редовият избирател никога няма да е напълно наясно, изгодни или вредни са били зачеркнатите енергийни проекти. И то заради геополитическата глазура, обвила голите цифри. С които също се жонглира. Остава му единствено да вярва, че любимата му партия не го лъже.
Казват, че влюбените временно губят чувство за хумор, защото попадат в паралелен свят, в който нищо не е смешно. Така всички леко затъпяваме, когато не срещаме никакви битови проблеми. Колко от вас бяха чували за понятието „студен резерв“, преди умните глави да заспорят има или няма енергийна криза.
Дори да стане белята и да въведат режим на тока, нека не драматизираме. Сега няма да е като през 80-те. Тогава семейството се събираше около свещта и играеше на градове или на филми. Хората се караха, но бяха сплотени, а врагът – ясен. Тези, невидимите, които спираха тока, бяха просто „айде стига бе“, „нещастници“, „гадове“ или „мамичката им“. Беше ясно, че държавата вече е изпушила и никой не обвиняваше местното енерго. Ако се изпускаше важен мач, мъжете излизаха на улицата, включваха портативен телевизор към акумулатора на москвича и капакът на колата мигом се отрупваше с вино, ракия и мезелъци.
Днес ще посрещнем режима спокойно. Зад прозорците няма да мъждукат свещи, а ще греят предвидливо заредени телефони и лаптопи, озаряващи нощното небе. Щом стане студено, ще се завиваме през глава и ще си хейтим на спокойствие Тръмп, Радев, Бойко и Корнелия.
И накрая, но не последно място – реалното влияние на Пеевски ще се измери съвсем скоро. Ако негова фирма бъде избрана да вдига стената с Мексико, значи не е случаен човек. Ако тръгнат и витаещи съмнения – още повече…
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Еее
15:27 26.01.2017
2 търтеите
16:00 26.01.2017
3 Путко Мафани
Толкова съм нещастен от този факт ...
17:54 26.01.2017
4 Гого
16:48 27.01.2017
5 Позорът на България!
14:49 09.03.2017