Коментарът е публикуван в "24 часа"
Hа тези избори според мен обществото ни получи нови аргументи в полза на промяна на избирателната система в посока към мажоритарен вот. Има няколко основни причини за това.
Първата е видимостта по места, че хората много добре умеят да преценяват кой върши работа на ползу роду и кой не. В изборните нощи веднага започнаха обяснения как преференциите били хубаво нещо, въпреки че дали негативни ефекти, и как било добре сега да не бързаме с премахването им. Но вече минаха достатъчно избори, в които работим с преференции. Онези, които ги предлагаха, копираха от немската избирателна система и убеждаваха, че действат добр, сега би трябвало да оттеглят подкрепата си.
Българският опит с тази система показва проблеми заради:
- качеството на образователната система;
- политическата култура в определени големи общности;
- демократичния рефлекс, който на практика отсъства у групи от населението.
Преференциите, такива, каквито ни ги предлагат днес политиците, напълно губят смисъла си. Така е, защото дори за относително образовани хора преференцията си остава нещо абсолютно неупотребимо, неизползваемо.
На практика самите политици зачертават ролята на преференцията, доколкото няма никаква кампания за кандидати. Така мнозина като мен разбраха, че има преференция за общински съветници, едва влизайки в тъмната стаичка.
Мажоритарният модел е много по-добър. Първо, защото е много по-прост - там избираш между конкретни хора, точно какъвто е изборът за кметове. И второ, защото в крайна сметка тези кандидати, а не партийните централи ще положат повече усилия да се представят на хората.
Да стигнат до тях, да ги убедят, че могат да вършат тази работа, както правят много кметове, включително и в малки населени места.
Наблюдавах кампанията за кмет на Бели Искър. Там кандидатите си направиха събрания, срещнаха се с хората, независимо че всички в това малко населено място, където живеят 800 души, се познават и имат достатъчно впечатления един от друг. Мажоритарният вот ни дава шанс да избираме онези, които харесваме, да връчваме създаването на законите и управлението в ръцете на компетентни, можещи хора, а не на безгласни букви, които ще гласуват, само както някой им нареди. Доказателство за това намираме в току-що отминалите местни избори. На тях видяхме че там, където кметовете са работили за хората, те ги подкрепят дори с космическите 80 процента. Резултатът за Димитър Николов в Бургас е най-добрият пример. Неговите съграждани го избраха с подкрепа от 84 на сто за трети мандат. Йорданка Фандъкова с нейните 60 на сто вот - също. Кметът на Велико Търново за втори мандат е с голям резултат - почти 60 процента. Избран е, защото хората са видели, че върши работа, а не само защото е от ГЕРБ.
В същото време видяхме високи проценти и за хора, които не са от ГЕРБ, но които също са се доказали. Тоест партийната принадлежност според мен влияе до голяма степен, но там, където хората нямат лични впечатления от кандидатите.
В онези населени места, където хората имат личен контакт и впечатления от претендентите за кметския стол, там гласуват за личност. Точно така се случи например с кмета на Самоков и с този на Бели Искър, които са от БСП. Те бяха преизбрани по много категоричен начин.
И в този смисъл аргументът на лидера на БСП Михаил Миков, че хората били рекетирани с европари, не издържа. Защото хората не се оставят да бъдат рекетирани, когато имат достойни кандидатури.
Някои се безпокоят, че ако сега се проведат парламентарни избори, ГЕРБ ще спечели 70% от местата в парламента и почти няма да остане място за други партии. Нека погледнат картата на България, но като 265 общини, а не като 28 области.
Ако я разгледаме по този начин, ще открием, че тя е доста шарена.
Ако България гласува мажоритарно на два тура, тя ще бъде разделена на 240 места, или почти колкото са общините. Там ще видим, че независимо от доминацията на ГЕРБ на много места са избрани кандидати от алтернативни политически партии просто защото хората ги познават и им имат доверие.
И второто нещо, което също не е маловажно - когато хората при мажоритарна система гласуват в полза на една голяма политическа сила, на която се доверяват, те й връчват безалтернативно управлението, дават й един широк фронт за действие и ако тя се провали, каруцата веднага се връща в другата посока. Или с други думи, няма нищо лошо в това, ако една партия сега получи 70 процента, защото ако в следващия мандат тя се провали, веднага ще се появи алтернатива. И точно на това се дължи стабилността на западните демокрации във Франция, Англия, САЩ и много други развити държави.
Тези избори са доказателство, че гласуването мажоритарно създава институции - кмета, президента, в които хората имат доверие. Затова преференциалната система трябва да бъде преразгледана, преосмислена и доразвита в полза на мажоритарен вот в два тура.