През настоящата 2016 г. ще работим до 6-ти май, за да си платим данъците към държавата, пресмятат от Института за пазарна икономика (ИПИ). Образно казано това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за правителството и ще започнат да работят за себе си. Датата е символична, като показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано – ние я наричаме ден на свобода от правителството, а по света е известна като Tax Freedom Day.
През последните години се наблюдава устойчива тенденция датата да идва все по-късно, което означава, че реално изземваното от данъкоплатците нараства. Факти.бг припомня, че по времето на Симеон Дянков като финансов министър, българите работеха за хазната до 20 април.
Този процес е съпроводен и с увеличаването на бюджетния дефицит след 2013 г., който предполага и т. нар. дни за отработване - това са дните, които в бъдеще ще трябва да изработим, за да попълним текущата дупка в бюджета. През 2016 г. ще останат близо 8 дни за отработване, а само за последните три години (2014-2016) натрупаният бюджетен дефицит (над 7 млрд. лв.) се равнява на пълен месец, в които данъкоплатците трябва да работят само за държавата.
Какво означава това за българина?
Нормално, сметките по-горе представляват средни стойности, които носят малко информация за отделния човек. Данъчната тежест в България е различна за всеки, като голямата тежест пада върху раменете на работещите българи, които плащат своите данъци – те плащат подоходни данъци, внасят осигуровки и потребяват повече, тоест пълнят хазната с ДДС и акцизи. За тези, които могат да бъдат определени като „средна класа”, денят на свобода от правителството може да настъпи дори през лятото. От друга страна за хората, които не работят или работят „на сиво”, денят на свобода от правителството идва много по-рано.
И все пак, всеки пълни хазната по един или друг начин. Най-много дни през 2016 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 35 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни над 19 дни. За осигуровките ще ни трябват 30 дни – 21 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за близо 8 дни. Други 8 дни ще работим, само за да платим държавните и общински такси.
Има ли повод да празнуваме?
Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода през последните години.
Ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга – запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен, запазване на осигурителното бреме, но покачване на минималните и максималните осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, въвеждане на нови данъци (туристически, върху застрахователните премии, върху лихвите), както и сериозно квази-данъчно бреме.
Всичко това иде да покаже, че добросъвестните данъкоплатци губят от свободата си, често за сметка на другите, които се разсейват и не плащат.
Методология
Методологията за пресмятането на тази символична дата е сравнително проста – съпоставят се приходите в консолидирания бюджет на държавата (без помощите) спрямо БВП на страната. За целта се използват само официални данни или прогнози на правителството. Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през текущата годината. Помощите не се включват, тъй като те не идват директно от джобовете на българските данъкоплатци – основно това са европейски средства.
През 2016 г. българите ще изработят средно по 241 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2016). Следователно през текущата година са необходими малко над 126 дни, за да се изработят предвидените над 30 млрд. лв. национални приходи в бюджета. Дните за отработване се появяват заради заложения дефицит от 1,8 млрд. лв. по консолидираната фискална програма.