Джампаоло Роси, в. Ил Джорнале, Италия
През последните дни руският президент Владимир Путин се оказа в центъра на безпрецедентна журналистическа атака, предприета по ясните указания на западния медиен апарат чрез скандала с „Панамските документи“. Според американските и европейските средства за масова информация, главата на Кремъл се явява таен ръководител на система за незаконно финансиране от офшорни компании, свързани с негови най-близки хора. Спекулации и хипотези се издигаха без основание за достоверност от вестници и телевизии по цял свят, макар че в 11-те милиона откраднати документи името на Путин никъде не се споменава. Цялата теорема се базира на присъствието на неговия личен приятел, имащ компания в данъчния рай.
Сега когато става ясна съпричастността на шефа на Кремъл към скандала (напълно измислена), западното мислене смени формулировката: ако Путин не е въвлечен в скандала с „Панамските документи“ значи той стои зад всичко това.
Тази невероятна нова теория, издигната от Клифърд Гади, крупен аналитик от института "Брукингс", бе подхваната от основните американски и западноевропейски издания (Вашингтон пост, Нюзуик). Институтът "Брукингс" – най-важният мозъчен център на САЩ, изследователски център, специализиран в икономиката и политиката, катализатор на милиардни инвестиции, правени от американската финансова система и военно-промишления апарат - се ползва с влияние в пресата. Гади бе принуден да признае, че историята за Путин в „Панамските документи“ е „куче, което не хапе“. Съвършено очевидно е, пише той, че пресата „взе на мушка Путин много несъразмерно с уликите, които представя“. Западът публикува тези документи като разчиташе „да злепостави Путин“ на международно равнище. Ако това е бил мотивът, то резултатът е жалък, защото историята с „Панамските документи“ абсолютно не вълнува Путин и оказва негативно влияние на стабилността на Запада.
Но как това можа да се случи? Според Гади Западът попадна в капан. Новата теория, която е разработена от влиятелния американски мозъчен тръст, е следната: „Панамските документи“ са операция на руските специални служби. Те са откраднали документите и хитро са ги подхвърлили на Запада, неподозиращ, че е попаднал в капан. Главно действащо лице на тази операция по мнението на американците е Федералната служба за финансов мониторинг, най-могъщата агенция, имаща информацията за прането на мръсни пари и офшорните центрове и подчиняваща се непосредствено на Путин. Целта – да се отвлече вниманието, за да се прикрие руската клептокрация, чиято неотменима част е Путин. Но преди всичко целта е да се събере информация, с помощта на която може да се шантажират и контролират представители на политическия и икономическия свят, особено в САЩ. Операцията е била планирана така, че в скандала да бъде замесен Путин, но без да го въвлича в действителност, за да не възникнат съмнения, че режисурата е в Москва. Доказателства за тези твърдения? Разбира се, няма.
А журналистическите разследвания? Как е възможно цялата западна преса, най-важните вестници, най-популярните телевизионни канали, да не забележат блъфа, а обратно – да му се хванат? А известният Международен консорциум на разследващите журналистите(ICIJ), в който влизат стотици от най-известните автори от цял свят и който повече от година работи над „документите“ и разследва най-силните истории? Всичко е просто – цялата система на масмедиите се хвана на руската въдица.
„Руснаците хвърлиха захранка, а САЩ клъвнаха“. Същият този Гади признава това, за което ние писахме от самото начало – журналистическата кампания за „Панамските документи“ и за Путин беше операция под диктовка.
Тази теория май е като сюжет от роман на Джон льо Каре. В действителност това е отчаян опит да се спаси провалилият се скандал, режисиран от западните разузнавателни централи, от които зависи свободната демократична преса. Сега, когато той премина през важните американски издания, в близките седмици се очаква да започне да се пропагандира в периферията. Остава ни просто да чакаме.