Анатол Калецки, Project Syndicatе, САЩ
Анатол Калецки от е е партньор в анализаторската компания GaveKal, която снабдява големите инвестиционни банки и хеджфондове с текущи икономически анализи на световната икономика. Той започва кариерата си на журналист в бюрото на в. „Файненшъл таймс“ в Ню Йорк, ръководи бюрото на сп. „Икономист“ във Вашингтон и години наред е коментатор на британския „Таймс“. Автор е на книгата “Капитализъм 4.0. Раждането на новата икономика след кризата”.
В Европейския съюз започва дезинтеграция. Кой ще стане лидерът, способен да спаси ЕС? Обикновено сочат германския канцлер Ангела Меркел за човека, който в края на краищата може да отговори на знаменития въпрос на Хенри Кисинджър за западното единство: „А кой е телефонният номер на Европа?“. Но ако номерът на Европа има немски код, всички телефонни позвънявания попадат на телефонен секретар: „Не за всичко“.
С израза „винаги не“
неотдавна президентът на Европейската централна банка Марио Драги определи стандартния немски отговор на всякакви икономически инициативи, призвани да укрепят Европа. Класически пример стана ветото на Меркел за предложението на италианския министър-председател Матео Ренци да се финансира програма за помощ за бежанците в Европа, Северна Африка и Турция като се пуснат облигации на ЕС. Тази ефективна икономическа идея се поддържа и от водещи финансисти като Джордж Сорос.
Високомерният отказ на Меркел, който по принцип отчита много по-големи европейски интереси, когато те заплашват нейната популярност вътре в страната, стана постоянен кошмар за други лидери на ЕС. Този отказ е в основата не само на нейната икономическа и миграционна политика, но и на други решения: унижението на Гърция, субсидиите за въгледобивния отрасъл, подкрепата за немската автомобилна промишленост за „дизелгейта“, раболепието пред Турция за свободата на пресата, грешките с Минските споразумения за Украйна. С други думи Меркел нанесе повече вреда на ЕС, отколкото който и да е друг жив политик, независимо на нейните постоянни заявления в „любов към европейския проект“.
Но къде да се обърне сега Европа, разочарована от немското лидерство?
Повечето очевидни кандидати за тази роля няма или не искат да я изпълнят. Британия сама се изключи, Франция е парализирана до президентските избори през следващата година, а може и по-нататък, Испания даже не може да сформира правителство.
Остава Италия, страна, която доминираше в политиката и културата на Европа в продължение на голяма част от историята на континента, а сега се счита за нейна „периферия“. Впрочем Италия възстановява своята историческа роля в Европа като източник на най-добрите идеи и на лидерство, при това не само политическо, но и (което е най-удивителното) икономическо.
Най-ярък пример е превръщането на Европейската централна банка под ръководството на Драги в най-креативната и инициативна централна банка в света. Мащабните програми за количествено смекчаване, които Драги успя да прокара въпреки немската опозиция, спасиха еврото и позволиха да се заобиколят Маастрихтските споразумения, забраняващи монетизация (бел.прев.: финансиране на държавния дълг чрез увеличаване на паричното предлагане) и солидарната отговорност за дълга.
През март Драги стана първият ръководител на централна банка, който сериозно възприе идеята „пари от вертолета“, т.е. пряко разпределение между гражданите на еврозоната на отново напечатаните пари от централната банка. Това вбеси ръководството на Германия, което направи Драги обект на националистически и персонални атаки.
Повече бие на очи възглавявания от Италия тих бунт срещу икономическата политика
на германското правителство и еврокомисията. На съвещанията на ЕС, а неотдавна и по време на априлското събрание на МВФ във Вашингтон, министърът на финансите на Италия Пиер Карло Падоан представи аргументи в полза на фискалните стимули много по-убедително и последователно от всеки друг лидер на ЕС.
Още по-важно е, че Падоан започна да използва фискални стимули като намали данъците и съхрани плановете за бюджетни разходи, при това въпреки исканията на Германия и Европейската комисия да затегнат бюджетната политика. Като резултат потребителската и деловата увереност на Италия скочи до най-голямото си ниво от 15 години насам, подобри условията за кредитиране, а по прогнози на МВФ Италия ще стане единствената страна от „голямата осморка“, в която темповете за ръст на икономиката през 2016 г. ще бъдат по-високи отколкото през 2015 г. (впрочем тези темпове и без това остават неадекватни, -1%).
Неотдавна Падоан създаде креативно частно-публично партньорство за финансиране на крайно необходимата рекапитализация на италианските банки. Той започна този проект без да дочака одобрението на ЕЦБ и чиновниците, които преди това под давление на германия блокираха плана му за създаването на „лошата банка“. Финансовите пазари веднага възнаградиха Италия за непослушанието – котировките на акциите на най-голямата банка в страната Unicredit за три дена скочиха с 25 процента.
Все по-уверената италианска съпротива на немските икономически догми не учудва. Тази страна се намира практически в състояние на непрекъсната рецесия от момента на влизането в еврозоната. Освен това само Падоан, който преди работеше като главен икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), има професионална икономическа подготовка сред финансовите министри на страните от „Голямата осморка“. Той най-добре от който и да е друг разбира, че грешната фискална и монетарна политика стана фундаменталната причина за лошото състояние на икономиката в Европа, а така също носи основна вина за възникналите политически противоречия, заплашващи да разрушат Евросъюза.
Ренесансът на увереността и лидерството на Италия може да се наблюдава във вътрешната и външната политика. Ренци стан единственият европейски лидер, който съумя да увеличи влиянието на своята партия на изборите за парламентарен през 2014 г. От тогава неговото доминиране в италианската политика се увеличи. Политиката на популистите заплашват Германия, Франция, Испания и Великобритания, а Италия по същото време се отвърна от Силвио Силвио. Ренци успя да намали подкрепата за „Северната лига“ и движението „Пет звезди“ (бел.прев. лява политическа партия в Италия). В резултат на това Италия започна да провежда трудова, пенсионна и административна реформа, което в миналото бе немислимо.
Във външната политика Италия също започна да се държи по-уверено.
Италианският външен министър Паоло Джентилони заедно със своята предшественица Федерика Могерини, която в момента е Върховен представител на ЕС за външните отношения, е зает с разработването на много по-прагматична и ефективна европейска политика по отношения на Либия, а така също и по кризата с бежанците. Най-значимо стана лидерството на Италия в опитите да се възстановят отношенията с Русия след украинската конфронтация, а така също да се разшири сътрудничеството за Сирия. Тази кампания вече носи плодове – това лято започва поетапната отмяна на санкциите на ЕС срещу Русия.
На фона на провала на немското лидерство в Европа и политическия вакум в Европа, решението на Италия да засили своята активност без съмнение е правилна. Както заяви Ренци в едно интервю неотдавна: „Две години слушах, сега ще говоря“.
Ще видим дали Италия ще успее да събере коалиция от икономически прогресивни и политически прагматични страни, за да се преодолее немския прагматизъм и консерватизъм. Така или иначе политикономията на Европа ще бъде принудена да се адаптира към новия тип глобален капитализъм, възникнал след кризата от 2008 г. Ако има късмет новото поколение от хитри и ловки италиански лидери ще успее да изиграе неповратливите немски динозаври, чиито остарели правила и доктрини водят ЕС към умиране.