Пролетното слънце се позадържа и превъзбуди хората с по-деликатна чувствителност. А пък Корнелия Нинова, освен да свали Бойко, се зарече да върне лявата идентичност на партията и изконния социалистически дух, излетял от лозето на Габровски. Затова взе, че заведе депутатите си в родната къща на Тодор Живков, там да дирят някоя останала пръчка от пустото лозе. Снимките в двора на баба Маруца така вбесиха някои среди, демонстриращи непоносимост към стария режим, че се стигна и до призиви за забрана на партията. Спорът за кокошката и яйцето отново влезе в политическия полог. Съветникът на Живков Костадин Чакъров и протестърът Асен Генов поведоха класово-поколенческа телевизионна битка в стил „два свята – единият е излишен“.
Кой уби ястребинчетата? А кой изби цветът на нацията след Девети? Кой уби майор Томпсън? А кой отряза главата на Райко Алексиев? Вечните въпроси на прехода. Преди четвърт век родителите на Влади Ампов – Графа пееха „девет милиона мишлета изкарват се взаимно ченгета“. Наричаха се трио „Спешен случай“, а малкият граф подтичваше около тях. Преходът ни обаче хич не се оказа спешен, а преживянето с вината на миналото и чопленето на стари рани се превърна в национален спорт.
Потискащо безвремие. Разликата е, че от деветте милиона мишлета останаха има-няма шест. Разликата до девет е в чужбина или по стълбовете. Тръгнали сме да чезнем с темпото на десетте малки негърчета на Агата Кристи. Мразя песента на семейство Ампови, защото дамгоса младостта на хората от моето поколение. До ден днешен търсим ченгета, а в Комисията по досиета вече второ поколение мишлета трупа точки за пенсия. В един момент ще се окаже, че колективната ни лудост след 10 ноември е продължила по-дълго от социализма.
Някой наистина ли смята сериозно, че тържествено поемане на вина за Народния съд и Ястребино, придружено с публичен линч и тържествена заря, щяха да променят нещо. Изнесеното заседание на социалистите в Правец донесе единствено лош вкус в устата и мислите. Дано червените депутати и новата им шефка поне са се почерпили после. Има добри заведения в района.
Тепърва ще разберем дали Корнелия е от стара коза яре, но за опитните играчи в АБВ е ясно, че са все гърмяни зайци. Там навреме осъзнаха, че само с отклонени гласове от и без друго разредения електорат на Столетницата, дълго няма да изкарат. Първанов и Румен Петков си имат свои персонални „мажоритарни“ почитатели, но това не е достатъчно. Затова в името на политическото биоразнообразие АБВ се ориентира към общи действия с Народен съюз и Гергьовден, за които последно се говореше около пуча им срещу Бареков. Какви ще са им дивидентите, ще видим, но откъм цвят и някакъв центризъм така го докарват. Тройната конструкция може и да изглежда бутафорно за някои, но пък е парламентарно представена и няма какво да я мислим. Хората имат къде-къде по-големи проблеми.
Да вземем най-конфликтната среда напоследък, свързана с прословутата градска мобилност. Столичани скочиха на протести срещу ударното поскъпване на билетчето от 1 юни. Изпушил гратисчия пък напръска със спрей и напердаши двама контрольори. Но най-големият карък на месеца безспорно се оказа бай Пенчо Лещов. 70-годишният пенсионер има нещастието да влезе в спор за неправилно паркиране не с кой да е, а със самата началничка на Четвърто РПУ. Ако беше друг, щяха да се разберат – къде с блага дума, къде с някой ритник. Ама лош късмет. В противовес на нежното си име, Теменужка Капчина насочи цялата строгост на закона върху клетника, спрял за лекарства край районното. Сега го грозят до 5 години затвор. Човечецът сигурно се щипе с надеждата, че това е извратен сън, но, уви…Кой ли не се щипе от парадоксите у нас. Не ни остана място от синки…