Ще постигне ли "Прогресивна България" позитивна промяна?

Коментар на Даниел Смилов:

Управлението на "Прогресивна България" е едновременно и нещо ново, и нещо познато. Новото е безпрецедентното през последните десетилетия мнозинство в парламента, с което то разполага. Познатото е персоналисткият характер на формацията, която почти изцяло разчита на популярността на лидера си Румен Радев. Мандатът на управлението също е познат: да се справи със завладяната държава и практиките от преходния модел "Борисов-Пеевски". Новото е подкрепата, получена от Радев, от проруски или отчасти евроскептични избиратели, които виждат в ПБ изразител на своите възгледи.

Когато ентусиазмът отстъпи пред реалните проблеми

През последната седмица новите управляващи се сблъскаха с конкретиката в различните сектори и ентусиазмът от голямата изборна победа започна бавно да заглъхва. Въпреки тази победа (съвсем естествено) в страната продължават да се случват тежки катастрофи заради гонки по улиците, откриват се цели незаконни градове, издирвани за евентуални тежки престъпления се появяват в Белград и т.н. Двата режима на първоначално действие на новото управление дотук бяха:

- Опозицията е виновна за проблемите;

- Имаме нужда от време, за да ги решим.

И двата режима работят и ще продължат да работят, но със всеки изминал ден и седмица техният коефициент на полезно действие спада. Вярно е, че в казуса край Варна се разкри голям възел от власти, които или са проспали, или направо са узаконявали с удостоверения за търпимост, нотариални актове и други инструменти незаконно строителство. Отново се намеси и ДАНС, която ту е гонила инвеститора като потенциална заплаха за сигурността, ту го е използвала по традиционния начин - за натиск срещу кмета на Варна Коцев, който на всичкото отгоре прекара неоправдано половин година в ареста точно по времето на разгръщането на цялата история. Като добавим и украинската връзка (която някои твърдят, че е по-скоро руска), скандалът има потенциал да хване вниманието на обществото и да го отклони от общата картина на управлението на страната. Каквото и да излезе от Баба Алино обаче, това няма да е краят на корупцията и лошото управление в България, нито дори началото на този край.

Предизвикателствата пред ПБ от тази гледна точка са системни и те не могат да бъдат решени като всеки стар казус се затрупва с нов, по-пресен по модела "всяко чудо за три дни" и ново Баба Алино следващата седмица. На такава борба с корупцията сме се нагледали: шумно начало, много приказки по телевизията и постепенно забравяне на казуса. Или най-многото, както с Петьо Еврото, брокерството му в съдебната власт бе наказано с глоба от 2556 евро.

По тези индикатори ще мерим успеха на "Прогресивна България"

Тъй като медийният шум е много голям, за да се ориентират хората дали наистина има позитивна промяна в управлението, те би трябвало да следят структурно определящи индикатори, като следните:

1) Бюджет: ще успее ли правителството да предложи бюджет за 2026г. и 2027г., който е в рамките на 3% дефицит, без да вдига основни данъци и осигурителни тежести и без да замразява или намалява доходите в обществения сектор. Тази задача не е от най-лесните, но и ситуацията е далеч от "катастрофалното", както някои представители на управлението се опитват да твърдят. Просто фискалната консолидация трябва да се случи плавно, за да не се стигне до внезапно охлаждане на икономиката - която все пак още расте с изпреварващ темп спрямо ЕС;

2) Прокуратура: Оттеглянето на Сарафов от поста му на и.ф. главен прокурор и от други ръководни длъжности в магистратурата е добър сигнал за нова посока в управлението. Този сигнал може да се чете и като покана на досегашното статукво да се договори за "пренареждане" с новата власт. Да не се пипат хората, като за сметка на това наказателните инструменти ще обслужват новите политически силни. Ако това се получи, ще имаме провал на новата власт в най-сериозната част от политическия ѝ мандат;

3) ДАНС и службите: Смяната на ръководството на ДАНС е добра стъпка, но и тук трябва да се види дали няма да бъдат продължени порочните практики. А основно те се изразяват в използване на службите за бухалка срещу едни и чадър срещу други;

4) Нов ВСС, Инспекторат: Новото управление работи по законопроектите за избор на нови висши органи в съдебната власт. Но и тук резултатът ще е важен, а не просто провеждането на процедурата по избор. Дали ще бъде съставен такъв ВСС, който не просто е удобен на новата власт, а действително се бори за върховенство на закона? Много е важно хората, които ще се излъчат, да не са анонимни юристи и магистрати без ясна позиция по въпросите на съдебната власт. Ако кандидатите нямат собствена гравитация, лесно биха били приобщени към някои от съществуващите лобита;

5) Стари корупционни скандали: Един ключов индикатор за успех ще бъде прогрес по тежките казуси, натрупали се дотук. "Джуджетата" и "Нотариуса" са доникъде. Същото може да се каже за делото КТБ, аферата "Божков", чекмеджетата и къщата в Барселона, убийството на Алексей Петров, "атентатът" срещу Гешев и т.н. Ако всичко това остане заметено под килима, а същевременно към него се добавят все по-нови случаи, по които се шуми, това ще означава провал за новата власт. Вярно е, че много от тези дела са в прокуратура и съд, но пък е вярно, че изпълнителната и законодателната власт могат да искат и да настояват за резултати по тези дела. А дисциплинарните органи в съдебната власт могат да разгледат причините за липса на прогрес по тях (или за умишленото им опропастяване). Ако има воля, ще има и прогрес;

6) Отношения с ЕС: Ако България изпадне в изолация в ЕС, това ще е сериозен неуспех. Първите сигнали от Радев и правителството му са по-скоро позитивни: той иска България да е добре интегрирана и с ясни приоритети в ЕС. Индикаторите за това ще са дали успяваме да се възползваме от новите общи инициативи в отбраната и дали в новата бюджетна рамка има достатъчно средства за догонване на останалите чрез кохезия и други фондове. Бюджетните спорове са винаги и навсякъде тежки, затова колкото повече съюзници имаме при тях, в толкова по-силна позиция ще сме. И като цяло не е печеливш подход да твърдим, че няма да участваме в общи инициативи (например отбрана), но ще искаме солидарно финансиране от другите европейци. И лош вкус, и контрапродуктивно в повечето случаи е едно такова поведение;

7) Украйна: За огромната част от европейските държави подкрепата за Украйна е елемент от собствената им отбрана. Най-ясен е казусът с балтийските държави и Полша, но на практика с изключение на една-две страни всички споделят тази позиция. България при управлението на Радев вероятно ще е между споменатите една-две страни като реторика. Ако тази реторика не нарушава постигнатото европейско единство по отношение на помощ (военна и финансова) за Украйна и санкции срещу Русия, тя може да получи и европейско, и национално свидетелство за търпимост. Но ако от реторика се мине и към блокиране на общи инициативи, българската външна политика ще бъде сериозно сменена в грешна посока. Защото това, което е опасност за всички, най-вероятно е опасност и за нас.

Тези ориентири могат да отсеят медийния шум от реалната промяна. Часовникът тиктака и времето за първите съдържателни отчети наближава. Президентските избори през есента ще дадат и първата оценка от гражданите.