„Един човек решил да търгува с кокошки. Хората се избивали за месото им. Имал някоя пара и купил сто бройки за хиляда лева от международната кокоша борса. Мислел да ги продава на дребно по 13 лева бройката. Само че цените на кокошата борса паднали и същите сто кокошки вече можели да се купят за 800 лева. Ядосал се човекът. Можел да ги пусне по 12 лева парчето, че и по 11, но сметнал, че докато ги продаде, трябва да ги храни, пои, лампи да им пуска. Абе, всевъзможни разходи. И като тегли чертата накрая, не че нямало да си избие парите, ама не и с печалбата, дето си представял. По същия начин се чувствали и други продавачи на кокошки. Събрали се и се разбрали, че да трещи, да гърми, камъни да падат отгоре, кокошката ще струва 13 лева“.
Ами ако хората се усетят? – запитал един. - Да бе, баш тоя народ ще се усети – ухилили се другите. -Ако искат да ядат кокоше – да си плащат. По-евтино няма да намерят. Речено-сторено. Пък цените на международната кокоша борса продължавали да падат. Търговците продължили да купуват все по-евтини кокошки и да си ги пускат за договорените 13 лева. А народът не можел без кокоше месо, печалбата на онези се увеличавала и те доживели в мир и сговор до дълбоки старини…“
Тази измислена приказка очертава съвсем грубо контурите на един хипотетичен картел. Дали има или няма такъв в търговията с горива у нас, през февруари т.г. се нае да доказва Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/. Тогава говорителят на комисията Марио Гаврилов, познат ни като водещ от новините на БНТ, заяви, че има видими доказателства, че седем големи вериги бензиностанции у нас/ „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД/ са се наговаряли за цените на горивата, а рафинерията „Лукойл Нефтохим“ е злоупотребявала с господстващото си положение на българския пазар. Гаврилов обясни, че подобни договорки обикновено стават на четири очи и тяхното доказване в съда е изключително трудно. И явно по тази причина още чакаме резултата от усилията на КЗК.
Всичко това се случи след появата на „феномена“ Марешки, шокирал първо родната си Варна, а после и други краища на страната, с „невъзможно“ ниските цени на горивата си. В новото си амплоа на петролен бос Марешки бе обвинен от „системните играчи“ в бранша в дъмпинг, който, също като картела, е в противоречие със закона. Повелителят на евтините лекарства обясни тогава, че принципът му на търговия е същият, както при илачите – нищожна надценка с логично по-голям оборот. За да поокастрят големите опашки пред колонките му, околните бензиностанции панически коригираха цените си, като в дадени моменти дори бяха по-ларж към клиентите от самия Марешки. Ситуацията напомняше трескавата промяна на табелите пред чейндж-бюрата от времето на Виденов. Марешки пък огласи намеренията си да се кандидатира за президент и дори тръгна да събира 400 000 подписа за референдум. „Да се кандидатира за каквото ще, това не ни интересува. Ние сме доволни и от цените му, и от качеството на горивото. А откъде го докарва, въобще не ни пука, не е наша работа и пет пари не даваме“. Така звучи обобщеното мнение на варненци по казуса Марешки. Какви са мотивите му да продължава да гони политически цели след толкова изборни неудачи, не е ясно. Някои от материално сполучилите у нас се хвърлят в политиката в търсене на общонационално признание и уважение. Други сменят жената до тях с по-представителна. Трети, може би най-хитрите, потъват в дълбока анонимност. Защо обаче неуспехите на изборния фронт не изпаряват ентусиазма на аптечния бос...
В средата на май Марешки алармира в специална декларация, че е подложен на „извратена форма на натиск“, която целяла да го изкара от бизнеса, а вероятно и от политиката. За пореден път на негов камион било отказано да зареди, а автомобилът на негов служител бил опожарен. Марешки заяви, че на картелите и монополите не им е изгодно българските граждани да купуват гориво на истинските, нормални цени, свикнали са да ограбват българските граждани и да печелят милиарди, докато хората изнемогват. Юни започна с проверка от Икономическа полиция, НАП и Агенция „Митници“ във всички бензиностанции на бизнесмена. Според запознати целта на спецоперацията била да установи произхода на горивата за бензиностанциите, доставните цени, платени ли са ДДС и акцизи. Съмнения падали върху фирми, крайни снабдители на Марешки с горива. Две от тях попадали в списъка на НАП с рискови компании за измами с ДДС. Една от фирмите имала и данъчен склад в Разлог, откъдето идвали горивата за Марешки, въпреки, че били купени от „Лукойл Нефтохим Бургас“. По темата свое разследване излъчи и Валя Ахчиева, която се похвали, че била разкрила схемата на евтините горива на Марешки. Екипът и тръгнал от Благоевград по следите на две цистерни на аптечния бос, но по трасето ги изгубил. Цистерните с дизел трябвало да посетят данъчен склад в Разлог под режим „отложено плащане“ на акциз, но колата на Ахчиева така и не ги настигнала по пътя. Въпреки това в централизираната информационна система за акцизите имало съобщение от същия ден, че цистерните били пристигнали в склада. После пък „гръмнала“ новината, че пломбирали колонка с два пистолета на обект на Марешки в Габрово, където в дизела открили повече от допустимото количество сяра. Знаеш ли ги пустите габровци – всичко могат да измислят.
Това едва ли е краят на приказката за Марешки. Но пък човек така и не получава втори шанс да направи първо впечатление, което доказват и изборните резултати. У нас бият ли те веднъж, изпадаш. Няма цени, няма намаления. Каквото и да прави Веселин Марешки, трудно ще мине за Робин Худ. Дори триста пъти да е прав за всичко, което твърди. Друг въпрос е дали Валентин Златев в случая е шерифът на Нотингам. Единственото, което е ясно в тази игра е, че никой не е ангел…