Мнението е на Бисер Манолов,анализатор
Британският хумор е странен. Спомням си следния английски виц: „Плувец в Темза забелязва до себе си мъж, облечен в смокинг и с папионка. Най-учтиво му казва: „Господине, извинете, че ви безпокоя, но бих желал да отбележа, че плувате с фрак.” Въпросният господин му отвръща: „Да, сър, благодаря за вниманието, но аз искам да отбележа, че вие плувате, а аз се давя.”
И така, всички англичани след референдума вкупом скочиха в Темза. Дали ще плуват, или ще се давят – ще покаже само и единствено времето! От най-големите привърженици на „напускането” заваляха доста интересни коментари. Някак си между редовете се четеше, че те гласували „за” напускането на ЕС, защото били сигурни, че референдумът няма да мине. Е, да де, но се оказа, че водите на Темза са доста студени и поразгорещените крясъци преди въпросното „историческо събитие” бяха незабавно охладени.
Финансовите ефекти на силно емоционалния вот тепърва ще бъдат изчислявани. Към настоящия момент само двама участници в „историческото събитие” разбират за какво наистина става въпрос – премиерът и финансовият министър. Физиономията на Дейвид Камерън след вота изглежда такава, сякаш е преминал на лимонена диета без грам подсладител. Уви, сметките му се оказаха политическо самоубийство. Имам чувството, че пресконференциите му стават все по-кратки и по-кратки, за да не се разплаче в ефир.
Финансовият сектор е основно перо в приходите на държавния бюджет. Първите ефекти след референдума не са обнадеждаващи. Най-голямата банка на острова HSBC предвижда да премести 1000 свои служители от Лондон в Париж. Според тинк-танк групата New Financial изтеглянето на всеки 1000 банкери от Обединеното кралство ще струва около 100 милиона лири на хазната под формата на пропуснати данъци. Тук не влиза негативният ефект от това, че те нямат да харчат парите си в страната. В допълнение според Хавиер Ролет, главен изпълнителен директор на Лондонската фондова борса, след Брекзита в рамките на следващите две години над 100 000 души ще загубят работата си в Ситито. В четвъртък шефовете на най-големите английски банки се събраха, за да обсъдят ситуацията във финансовия сектор след референдума. Най-важното за английските банкери е да се опитат да запазят достъпа до единния европейски финансов пазар. Според Джонатан Хил, който напусна поста европейски комисар по финансовите услуги, е твърде малко вероятно английските банки да успеят да запазят „единния банков паспорт”, който им дава достъп до останалите европейски държави. Да, „независимостта” винаги има цена. Понякога твърде висока, понякога непосилна.
Кредитната агенция Standartd&Poors отчете, че Великобритания се е радвала на високо ниво на директни чуждестранни инвестиции през последните 43 години като член на ЕС. За 2015 г. те представляват 18% от БВП на страната. Две трети от тези инвестиции (около 12% от БВП) идват от финансовия сектор. Тези пари помогнаха на Великобритания да задържи дефицита си по текущата сметка само до 5% от БВП. Според Standartd&Poors: „Ние изцяло зависим от благоразположението на чуждестранните банки, за да запазим дефицита на тези нива. След Брекзита има реален риск чуждестранните банки да търсят други дестинации за инвестициите си.” Предвид това, че чуждестранните банки са повече от половината в сектора, картината със сигурност ще претърпи промяна.
По същия проблемен начин стои и обединението на фондовите борси във Франкфурт и Лондон. Почти сигурно беше, че новата мегаструктура ще бъде базирана в Лондон. Да, но това беше идеята преди седмица. Според Феликс Хюфелд, шеф на фондовия регулатор в Германия, вече е невъзможно новата структура да бъде в Лондон. Впрочем въпросното обединение също е поставено под въпрос. През следващата седмица предстои заседание на акционерите, на което темата ще бъде дискутирана. За всички е ясно, че за английските политици това обединение е последният проблем в момента.
Какво означава Брекзитът за страната от гледна точка на икономическото й развитие и как ще пренареди политическата система на Острова? Истината е, че британците винаги са се опитвали да изглеждат „различни”. Това определено им харесва и го подчертават всячески. Като се започне от култовото им отношение към кралицата и се стигне до обратното движение по пътищата.
За средния англичанин обаче цената на напускането ще бъде многократно по-висока, отколкото за политическата им класа. Човекът, който държи ключа от хазната, финансовият министър Джордж Осбърн, вещае доста черна картина за страната. Той буквално каза, че средният британец ще обеднее.
„Излизането” ще означава по-високи данъци, рязко орязване на бюджетните разходи и незабавна дупка в бюджета в размер на 30 млрд. лири.
Колелото на несигурността за Великобритания се завъртя. Централната банка на Англия не коментира финансовите пазари, но определено е силно „изнервена”. Британската лира се смачка с 10% спрямо долара. Компаниите износителки със сигурност се радват, но тази радост е малко прибързана. Като цяло английската икономика е по-голям вносител на стоки и услуги, отколкото износител. Със сигурност англичаните ще почувстват осезаемо обедняване. Убеден съм, че шефът на централната банка на Англия Марк Карни ще се въздържи от евентуално повишаване на лихвените проценти с цел компенсиране на вносната инфлация, породена от слабата лира. Икономическият растеж ще бъде много по-голяма грижа за властите, отколкото потенциалната инфлация. Да не забравяме, че напускането на ЕС ще лиши Великобритания от защитните механизми за финансовата й система чрез различните европейски фондове. Задачата на Марк Карни изглежда повече от предизвикателна.
Кредитните агенции вече направиха предварителни анонси, че рейтингът на страната ще бъде коригиран. Казано с други думи, ще се увеличи цената на финансиране на държавния дълг. Да не забравяме, че ипотечният пазар определено е балонизиран и е твърде вероятно той да падне като първа жертва на Брекзита.
Горката стара Англия. Вече се знае, че по-възрастното поколение бе основния двигател за напускане на ЕС. Точно това поколение ще плати и най-висока цена заради напускането. Както знаем, колкото повече остарява човек, толкова повече се нуждае от помощ. Емоционалните решения са най-разрушителни. И какво ще стане на финала? От United Kingdom (Обединеното кралство) – Divided Kingdom (Разделеното кралство).