„Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) е свързано най-вече с интересите на големите корпорации. Малкият и средният бизнес нямат сериозен интерес от подобни споразумения за свободна търговия. ТТИП подчинява държавите на корпорациите. Тук има тотална подмяна на демократичния начин на функциониране на държавите, в името на частния интерес на транснационалните корпорации.“ Това заяви за Факти.бг председателя на Института за модерна политика Борислав Цеков, който коментира евентуалните ефекти от евентуално сключване на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство между САЩ и ЕС.
Застрашава ли Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство стабилността на европейската икономика или по-скоро би я стимулирало?
Потенциалното развитие е свързано най-вече с интересите на големите корпорации. Малкият и средния бизнес нямат сериозен интерес от подобни споразумения за свободна търговия. Това неведнъж е доказвано от практиката за такъв тип регионални или двустранни споразумения, които от няколко десетилетия действат в различни региони на света. По-важното е, че ТТИП подчинява държавите на корпорациите. Подчинява обществения интерес на частния интерес.
Това може да се види в начина, по който на корпорациите се дава огромната власт да съдят държавите, не просто за някакви търговски спорове, а за политиката, която те провеждат. Тези т.нар. наднационални трибунали са нещо, което няма нищо общо с правовата държава или с разбирането за демократично функциониране на обществото. Това не е просто моя оценка като български юрист, а оценка на над 100 от най-авторитетните световни професори по право, която още преди няколко години бе изразена относно Тихоокеанското споразумение. То е аналогично на Трансатлантическото, което в момента на тъмно се подготвя от европейската бюрокрация и Вашингтон.
Съумява ли ЕС да защити своите интереси в преговорите със САЩ?
Аз бих извъртял нещата. Не, дали са способни, а дали искат да защитят интересите на Европа. Брюкселската бюрокрация и Европейската комисия по манталитет и интереси, които защитават, са далеч от идеите за национална държава и интересите на Европа. Те търсят глобализаторските интереси, а това означава тези на транснационалните корпорации. По този смисъл аз мисля, че те не искат да защитят европейския интерес, европейската икономика и европейските интереси на държавите - членки. Ние виждаме отстъпления, които ще лъснат, когато те посмеят да извадят на бял свят договореното. Отстъпление в областта на безопасността на храните с очакването са ГМО. Отново насочвам вниманието върху наднационалните трибунали. Те нямат нищо общо с иначе добрата съществуваща форма на международния търговски арбитраж.
Това са частни трибунали, като в тях по правило са включени високо платени адвокати на корпорациите, а не независими юристи и съдии. Те заседават при абсолютна непрозрачност. Няма възможности за обжалване, няма гаранции за конфликт на интереси или корупция сред членове на трибуналите. Заедно с това най-големият проблем, който се вижда в много държави е, че тези наднационални трибунали са формата, по която се съдят държавите за осъществяваната от тях социална политика.
Мога да ви дам пример. В Египет корпорацията Veolia, която работи и във водния сектор у нас, съди кметството на Александрия и областните власти, за това, че увеличават размера на минималната работна заплата. Една от канадските провинции например, отказа добив на шистов газ. Това е политическо решение, подкрепено от референдум. Сега властите са съдени за стотици милиони от корпорации за добив на шистов газ. Има примери и в Южна Америка. Там, по екологични съображения, властите се отказват да разработват уранови мини и са съдени от чуждестранни инвеститори за милиони, защото имат свои екологични изисквания. Тук има тотална подмяна на демократичния начин на функциониране на държавите, в името на частния интерес на транснационалните корпорации. Това е голямата опасност.
Има мнения, че ако се реши въпроса с тези арбитражи, споразумението би изглеждало много приемливо?
Според мен то би изглеждало приемливо, ако е едно традиционно споразумение за свободна търговия и не предвижда снижаването на европейските стандарти в различните сектори, за сметка на доминацията на американските производители. Знаем, че в редица области има различия, които не са в полза на стандартите в САЩ. Говоря за фармацевтиката и хранителната индустрия. В момента очевидно се върви към изравняване, към по-ниския стандарт независимо, че декларативно и под обществен натиск, европейските чиновници твърдят обратното. Тогава защо не показват споразумението?
Европейски лидери вече се обявиха срещу споразумението. Това може ли да го блокира?
Това е надеждата. Именно, че споразумението ще бъде отнесено към националните парламенти за ратификация. Първоначално ЕК се опита да наложи теза, че това е споразумение на ЕС и не е в компетентността на националните власти. Това твърдение е несъстоятелно, защото засяга политиката на отделните държави в сектори, които не са в компетентността на ЕК. Надявам се, че когато споразумението отиде на национално ниво, държави като Франция и Италия ще блокират това споразумение, докато няма прозрачност и реална защита на обществения интерес в това споразумение. Щеше ми се да кажа и България, но ние обикновено слушаме началниците.
Поставя ли споразумението държавите с по-слаба икономика в неизгодна позиция? Какво влияние може да има ТТИП върху България?
Категорично то поставя по-слабите в икономическо отношение държави в неизгодно положение. Това значи тотално превземане на всички сектори на бизнеса от чужди корпорации. Това значи неспособност за развитие на собствена национална икономика. У нас вече стана разпознаваемо като проблем идването на големите търговски вериги, които в много отношения задушават българския производител. Това ще се превърне в модел на икономиката с такъв тип споразумение. Тук винаги печели по-силната икономика, която завзема територии от по-слабите икономически държави.