Турският президент Реджеп Ердоган владее изкуството да впечатлява въображението на тълпите. Наред с това медийната му империя лиши от критично мислене народните маси. Това заяви в интервю за Факти.бг главният редактор на „Заман България” Мехмед Юмер, следящ отблизо случващото се в Турция.
Според него опитът за военен преврат в южната ни съседка е „развързал ръцете” на турския президент за стартиране на масова чистка в страната. Всеки неудобен става мишена на властта.
Мехмед Юмер заяви, че образът на Реджеп Ердоган не е пострадал, защото той е насочил общественото внимание в посоката, в която желае. Похват, който президентът умее най-добре.
Опитът за преврат беше потушен. Някои анализатори са на мнение, че контрапревратът на Ердоган е започнал. Какво е Вашето мнение?
Както казват, това, което не те убива, те прави по-силен. Да, на 15 юли Турция се спаси, слава Богу, от един неуспешен, но кървав опит за военен преврат, но сега основният въпрос е накъде върви страната? Вярно е, че президентът Реджеп Ердоган излезе многократно по-силен от тази ситуация. Веднага след неуспешния преврат започнаха да се изваждат списъци на хора от най-различни сфери, които започнаха да се арестуват. Под диктовката на президента Ердоган Турция въведе извънредно положение за три месеца и отмени Конвенцията за правата на човека. Простите сметки показват, че поголовните чистки не се ограничават само в рамките на армията, те обхванаха всички сфери – училищата, университетите, полицията, жандармерията, съдебната система, медиите. След въвеждането на извънредното положение беше издадена заповед за ареста на 89 журналисти, закрити бяха 3 информационни агенции, 16 телевизии, 23 радиостанции, 45 вестника, 15 списания, 29 издателски къщи. А общият брой на уволнените досега стигна 70 хиляди души.
В нощта на 15 юли турското общество се зарадва на победата на демокрацията, но сега никой не знае накъде се въвлича страната – към по-демократичен модел, или към диктатура. Ако извънредното положение ще спомогне за прочистването на метежниците, тогава действията ще бъдат оправдани, но ако след този процес страната осъмне с напълно нова реалност, това вече е друго. Няколко дни след опита за метеж президентът Ердоган подписа новия закон за съдебната власт, с което подчини съдебната система на президентската институция. От последните изявления на турския президент става ясно, че той иска Националната разузнавателна служба (MIT) и Генералният щаб на армията да бъдат подчинени също на президента. Тук трябва да се запитаме накъде води този модел – към демократизиране, или към едноличен режим?
Турските власти арестуваха хиляди военни, интелектуалци, държавни служители. Толкова ли е бетониран Ердоган във властта, че да не изпитва страх?
В нощта на опита за преврат турският президент заяви, че това е „дар от Аллах“. С други думи, този метеж развърза ръцете на Ердоган за стартиране на чистките в цялата държава.
Това показва, че той е решен да не се спира пред нищо по пътя си. За президента Ердоган най-важната цел е да концентрира цялата власт в ръцете си. А що се отнася до ареста на хилядите военни, интелектуалци, държавни служители и журналисти, това ми напомня за „Животинската ферма“ на Джордж Оруел. В тази повест всички грехове се приписват на Объл. Например когато изчезва ключът от склада, всички вярват на слуха, че Объл го е хвърлил в кладенеца. Още по-смущаващото е, че животните във фермата продължават да вярват на този слух, дори когато ключът е намерен под един чувал с брашно. Сега и в Турция е така. Всеки неудобен става мишена на властта.
Дни преди преврата Ердоган се извини на Русия за сваления самолет, което бе остър завой във външната политика на Анкара. Във вътрешната, обаче, Ердоган действа агресивно. На какво се дължи този контраст?
Идеологът на досегашната външна политика на Турция беше бившият външен министър и впоследствие премиер проф. д-р Ахмет Давутоглу. В крайна сметка той плати и цената за нейния провал. Той беше принуден да напусне премиерския пост. Споразумението с Израел, сближаването с Русия, както и с Египет, преосмислянето на концепцията по отношение на политиката към Сирия – те не бяха само въпрос на избор, а условие, без което не може. Ако тези промени във външната политика на Турция се бяха случили по време на неговия мандат като министър-председател, това би означавало той сам да се отрече от собствената си доктрина, както и от политиката на „ценна изолация”. Да, Турция реши да промени външната си политика и оставката на премиера Ахмет Давутоглу бе първата стъпка в това отношение.
В случая е важно да се отбележи, че както Ердоган, така и правителството не губят позиции вътре в страната. Анемичната опозиция не успява да притисне властта за резките завои в политиката, нито по-рано, нито сега.
Тук се появява и въпросът – защо не пострада образът на Ердоган? Защото онова, което той най-добре умее да прави, е да насочва общественото мнение в посоката, в която желае. С други думи, Ердоган владее изкуството да впечатлява въображението на тълпите. Наред с това медийната империя на Ердоган лиши от критично мислене народните маси, които се впечатляват от него.
В нощта на преврата Ердоган отправи призив към поддръжниците си да излязат по улиците. Защо метежниците не получиха обществена подкрепа?
Президентът Ердоган, който ненавижда социалните медии, в нощта на опита за преврат се включи наживо по телевизията именно чрез тях (използвайки приложението Фейстайм) и призова гражданите да излязат на улицата, за да защитят демокрацията. Излязоха главно поддръжниците на неговата Партия на справедливостта и развитието (AKP), защото останалата част от гражданите не бяха сигурни как ще реагират неговите привърженици спрямо тях, тъй като турското общество е силно поляризирано. Тук съществена роля изиграха и лидерите на опозиционните партии, които също отправиха призиви за защита на демокрацията и остро осъдиха опита за метеж. От друга страна, за пръв път в историята на републиканска Турция, гражданите застанаха с телата си срещу танковете и призоваваха войниците да се „връщат в казармите“. Затова в нощта на пуча Ердоган се появи сред насъбралото се множество като спасител.
България е съседка на Турция. Какви са рисковете за нашата страна от нестабилността в Турция? Какви са рисковете за страните от целия регион?
Да се надяваме, че след всичко това, което наблюдаваме, победителка ще бъде турската демокрация. Засега Турция ще бъде загрижена за вътрешните си проблеми. Разбира се, при евентуална нестабилност, има риск за целия регион. На първо място идва заплахата от бежанска вълна. Но на този етап е трудно да се направят точни прогнози.